Решение № 3417 от 19.07.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 12645/2022
- Вид
- Решение № 3417
- Подписан
- 19.07.2023
- В сила
- 17.08.2023
- Състав
- Мария Димитрова Личева - Гургова
Цитирани разпоредби
- член 124 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 138, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- член 26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2, пр. 4 · Закон за задълженията и договорите
- член 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 68г ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68д ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 32, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- параграф 1 т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 3417 гр. Пловдив, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20225330112645 по описа за 2022 година
Производството е по обективно и субективно кумулативно и евентуално съединени искове съединени искове с правно основание член 124 ал. 1 ГПК, вр. с член 26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК и искове с правно основание член 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Ищецът И. Б. Б. ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул. „***“ № **, ет. *, ап. *, в исковата си молба против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, кв. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 40-46, представлявано от *** А. В. М. и Г. Т.Т. и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, кв. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 40-46, представлявано от П. Б. Д., е поискал от съда:
Да бъде прогласена нищожността на договор за предоставяне на паричен заем № *** от *** г., сключен между ищеца и „Изи асет мениджмънт” АД, а при условията на евентуалност – да се прогласи нищожността на клаузата на чл. 4 от договор за паричен заем № *** от *** г., както и да бъде прогласена нищожността на договор за предоставяне на гаранция № *** от *** г., сключен между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД;
Да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 62,00 лева – недължимо заплатена възнаградителна лихва по договор за паричен заем № *** от*** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.09.2022 г. до окончателното й изплащане, както и да бъде осъден ответникът „Файненшъл България“ ЕООД, да заплати на ищеца сумата от 532,56 лв. – недължимо заплатено възнаграждение за гарант по договор за 1 предоставяне на гаранция № *** от *** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.09.2022 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че между него и „Изи Асет Мениджмънт“ АД бил сключен договор за паричен заем № ***г., по силата на който заемодателят предоставил на заемателя паричната сума в размер на 700,00 лв. Ищецът следвало да върне заемната сума и размера на възнаградителната лихва в срок от 28 седмици на 14 двуседмични вноски, всяка една в размер на 55,96 лв. Всяка погасителна вноска съдържала главница и лихва съобразно погасителния план, издаден към процесния договор. В договора между страните бил уговорен фиксиран лихвен процент по заема в размер па 40.00 % и ГПР в размер на 48.89%.
Общата дължима сума по кредита възлизала на стойност 783,44 лв., която сума се състои от размера на заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок на договор за паричен заем № ***г.
Между ищеца и втория ответник „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на гаранция № *** г. по силата на който вторият ответник се задължил, в качеството си на „гарант“ да издаде гаранция за плащане /за изпълнение на парични задължения/ в полза на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на ищеца, възникнали съгласно договор за паричен заем № ***г. Съобразно чл. 3. (1) от договора за предоставяне на гаранция № *** г., ищецът следвало да заплати на гаранта /втория ответник/ възнаграждение в размер на 532, 56 лв., платимо разсрочено на вноски за срока на кредита, всяка от които в размер на 38,04 лв. Ищецът предсрочно погасил цялото си задължение, произтичащо от процесните договори като заплатил сумата общо в размер на 1 316,00 лв., както следва: на 15.08.2022 г. 95 лв. и на 24.08.2022 г. – 1 221 лв.
Сключеният между страните договор за паричен заем № *** г. по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на ЗПК, а страните по него имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9. ал.
4 от ЗПК.
Сочи, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11, ал.
1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата имала характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
По отношение иска за установяване недействителността на договор за предоставяне на гаранция № *** г., излага следните съображения:
Договор за предоставяне на гаранция № ***г. е акцесорен, защото единственото основание за сключването му е договорът за заем и предвиденото в него задължение за предоставяне 2 на поръчителство. Недействителността на договора за паричен заем № *** г. влече след себе си и недействителност на договора за гаранция. Това е така, защото договорът за гаранция /поръчителство/, бидейки акцесорен, губи своето основание - чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД.
Съгласно чл. 138, ал. 3 ЗЗД поръчителството може да съществува само за действително задължение. Доколкото такова в случая не е възникнало, то и за поръчителя не се е породило задължение да обезпечи кредита.
По исковата претенция на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, излага следните съображения:
Съгласно чл. 2.7. от договор за паричен заем № ****г. общата дължима от ищеца сума възлиза на 783,44 лв., която се формира от размера на заемната сума /700 лв./ и размера на възнаградителната лихва /83,44 лв./. Усвоеният заем следва да се върне в срок от 28 седмици на 14 равни двуседмични погасителни вноски, всяка една в размер на 55,96 лв. Според чл.
2.6.1. от този договор всяка една погасителна вноска съдържа главница и лихва. С всяка вноска се погасява част от главницата и начислената възнаградителна лихва върху остатъчната съобразно погасителния план главница за съответния период в зависимост от периодичността на вноските. Ищецът е направил две плащания в полза на ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД за сумите, както следва на 15.08.2022 г. — 95 лв. и на 24.08.2022 г. — 1221 лв. или общо сумата в размер на 1316 лв. С описаните плащания ищецът погасил изцяло усвоения от него паричен кредит по договор за паричен заем № *** г. Заплатената сума е формирана от следните компоненти съобразно процесния договор, а именно: 700 лв. /заемната сума - главница/, 83,44 лв. /възнаградителна лихва/ и 532,56 лв.
/възнаграждение за гарант по договор за предоставяне на гаранция № ***г./. В чл. 7 (2) от процесния договор е предвидено право в полза на заемателя по всяко време предсрочно да погаси изцяло или частично задълженията си по договора за паричен заем. В този случай той има право на намаляване на разходите по заема, като това намаляване се отнася до лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора. В случая предвид пълното предсрочно погасяване на паричното задължение на 24.08.2022 г., ищецът съгласно чл. 32, ал. 1 ЗПК има право на намаляване на общите разходи по кредита, като това намаляване се отнася до лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора. Съобразявайки се с правото на кредитора на справедливо и обективно обосновано обезщетение по смисъла на чл. 32. ал. 4, предл. 2 ЗПК и конкретните условия, обективирани в погасителния план, издаден към процесния договор за заем, счита че ответникът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД е получил без основание от ищеца сумата в размер на 62 лв., под формата на недължима възнаградителна лихва с оглед предсрочното погасяване на задължението на 24.08.2022г.
Заплатената договорна лихва в размер на 62 лв. е недължимо платена, поради което на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД подлежи на възстановяване от първия ответник.
По искова претенция на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, излага следните съображения:
Ищецът е направил две плащания в полза на ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД за сумите, както следва на 15.08.2022 г. - 95 лв. и на 24.08.2022 г. - 1221 лв. или общо сумата 3 в размер на 1316 лв. С описаните плащания ищецът е погасил изцяло усвоения от него паричен кредит по договор за паричен заем № ***г. Заплатената сума е формирана от следните компоненти съобразно процесния договор, а именно: 700 лв. /заемната сума главница/, 83,44 лв. /възнаградителна лихва/ и 532, 56 лв. /възнаграждение за гарант по договор за предоставяне на гаранция № *** г./. Доколкото счита за нищожен договора за предоставяне на гаранция № ***г., то същият не поражда права и задължения за страните.
Следователно заплатената от ищеца на ответника сума в размер на 532,56 лв.
/възнаграждение за гарант по договор за предоставяне на гаранция № ***г./ в изпълнение за задължението му, предвидено в чл. 3. (1) от договора, е било недължимо платено от страна на ищеца като престирана при начална липса на основание. От изложеното се установява, че ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, е получил без основание от ищеца сумата в размер на 532, 56 лв., поради което на основание чл. 55. ал. 1 ЗЗД ответникът е длъжен да върне на ищеца заплатената от него сума при начална липса на основание.
Ответникът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, оспорва наведените доводи за нищожност на договорите. Твърди, че не са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и т. 11 ЗПК.
Сочи, че възнаграждението на дружеството гарант не е дължимо на заемодателя и не е част от заемното правоотношение, поради което не следва да се включва в ГПР. Посочва, че възнаграждението на гаранта се дължи, независимо дали отговорността на гаранта е ангажирана или не. Поддържа, че нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, не изисква в договора да се посочи математически алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Твърди, че твърденията за недействителност на договора за предоставяне на гаранция са неоснователни – договорът за гаранция не противоречи на добрите нрави. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, оспорва наведените доводи за недействителност на договора за предоставяне на гаранция. Счита, че договорът за гаранция не е в противоречие с добрите нрави и не е лишен от правно основание. Не счита, че престациите са явно нееквивалентни. Твърди, че с предоставената гаранция, извършва възмездна услуга в полза на заемодателя, като договорът е сключен по възлагане на ищеца, при условие за получаване на възнаграждение. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между ищецът и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: 131576434, бил сключен договор за паричен заем №****г., по силата на който заемодателят предоставил на заемателя паричната сума в размер на 700,00 лв. Кредитът бил отпуснат при следните условия: да се върне заемната сума и размера на възнаградителната лихва в срок от 28 седмици на 14 двуседмични вноски, всяка една в размер на 55,96 лв. Всяка погасителна вноска съдържала главница и лихва съобразно погасителния план, издаден към процесния договор. В договора между страните бил уговорен фиксиран лихвен процент по заема в размер па 40,00 % и ГПР в размер на 48,89%. Общата дължима сума по кредита възлизала на стойност 783,44 лв., 4 която сума се състои от размера на заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок на договор за паричен заем №***г.
Между ищецът и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, пък бил сключен договор за предоставяне на гаранция № **** г., с който ищецът възлага на ответника да отговаря солидарно с него пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем.
С оглед на това, между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума, а между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД валидно правоотношение по договор за поръчителство за плащане в полза на кредитора, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения.