Решение № 1457 от 13.12.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2334/2023
- Вид
- Решение № 1457
- Подписан
- 13.12.2023
- В сила
- 06.01.2025
- Състав
- Снежана Бакалова, Цветомира Петкова Кордоловска Дачева, Даниела Христова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 362, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 364 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 93 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1457 гр. София, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Снежана Бакалова
Членове:
Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска
Дачева при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело № 20231000502334 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на К. И. А. и Ч. К. А. срещу Решение № 2850/01.06.2023г. по гр.д.№ 7040/22 по описа на СГС, I-28 състав, с което е обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот от 28.02.2022 г., ведно с допълнителни споразумения от 07.03.2022 г. и от 25.03.2022 г., сключени между купувача „Инвестиционни партньори“ ЕАД с ЕИК 175255806, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Триадица“, ***, ет. 1, ап. 1 и продавачите К. И. А. с ЕГН ********** и Ч. К. А. с ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес гр.
София, ***, чрез адв. А. Й., който недвижим имот представлява Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, р-н „***“, ул. „***“ № **, с площ от 336 кв. метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване срещу продажна цена от 595 000 евро, при условие купувачът „Инвестиционни партньори“ ЕАД да заплати на продавачите К. И.
А. и Ч. К. А. остатъка от продажната цена в общ размер на 240 967,95 евро и 1 да представи доказателства в двуседмичен срок от влизане в сила на решението, както следва: - сумата от 38 500 евро купувачът да преведе по банкова сметка в „Райфайзенбанк България“ АД с IBAN: ********** за погасяване задължението на двамата продавачи към А. И. И. с ЕГН **********, установено между тях със споразумение от 30.11.2021 г.; сумата от 200 000 евро купувачът да заплати на К. И. Л. с цел погасяване вземането на К. И. Л. към К. И. А. и „Интерстрой – 2000“ ООД, по изп. дело № 329/2016 г. на ЧСИ Р. А.; - сумата от 2 467,95 евро купувачът да заплати по и.д. №20218500400561 при ЧСИ А. Б. с цел погасяване задълженията на Ч. К.
А. по изпълнителното дело.
В жалбата си жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно поради грешно прилагане на материалния и на процесуалния закон. Считат, че предварителния договор е бил развален от страна на купувача, който е поискал да му бъде върнат дадения задатък. Твърдят, че ищецът е бил неизправна страна по предварителния договор, тъй като не е установено да е внесъл уговорения задатък. Твърдят, че не са налице доказателства да са били поканени да се явят за сключването на окончателния договор пред нотариус, тъй като поканата не е била изпратена на адреса посочен в договора.
Твърдят, че са допуснати и процесуални нарушения от съда, като ответниците, макар че не са подали в срок писмен отговор, са взели становище в с.з. и са направили доказателствени искания, които е следвало да бъдат уважени. Твърдят, че неправилно съдът е отказал доказателственото им искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза, която да установи на кой електронен адрес е изпратена поканата за сключване на окончателен договор и че този адрес няма нищо общо с продавачите. В тази връзка подновяват искането си за назначаване на тази експертиза с формулирани задачи. Молят да бъде отменено обжалваното решение и постановено ново, с което бъде отхвърлен иска, ведно с всички последици.
Подаден е отговор на жалбата, в който се оспорва същата. Твърди се, че доказателственото искане на жалбоподателите е неоснователно и не следва да бъде уважавано. Представят се писмени доказателства за изпращани други документи, от които е видно, че посочения електронен адрес е на К. А..
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес. Отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна и подлежи на разглеждане.
2
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира , че решението е валидно и допустимо.
По наведените в жалбата оплаквания относно неговата правилност съобрази следното:
От събраните писмени и гласни доказателства се установява следното от фактическа страна:
Между К. И. А. и Ч. К. А. и „Инвестиционни партньори“ ЕАД е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот на 28.02.2022 г., по силата на който продавачите К. И. А. и Ч. К. А., са се задължили да продадат на купувача „Инвестиционни партньори“ ЕАД недвижим имот, представляващ Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, р-н „***“, ул. „***“ № **, с площ от 336 кв. метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи поземлени имоти с идентификатори:
***,
***,
*** и
***, урегулиран като УПИ XIII-332 от квартал 13 по плана на гр.
София, м. „Крива река, целият с площ от 330 кв. метра, при граници: изток ул. „Виктор Григорович“, от запад - УПИ I, отреден за обществено жилищно строителство, от север - УПИ IV-261, от юг - УПИ V-260.
Договорът е бил допълнен и изменен със сключени между същите страни допълнителни споразумения от № 1 от 07. 05.2022г. и № 2 от 25.03.2022г.
Първоначално определената цена в чл. 1 от предварителния договор от 400 000 евро е изменена на 600 000 евро със споразумение №1, а със споразумение №2 е намалена на 595 000 евро.
В чл. 2, ал. 1, т. 1 до т. 4 от предварителния договор е уговорен следният начин на плащане от страна на купувача:
- по т. 1, с частта от 552 354,61 лв. или равностойността на 282 414,43 евро, в деня на сключване на окончателния договор, купувачът да погаси задълженията на К. А. по и.д. №20218500400561 на ЧСИ А. Б..
- по т. 2, със сумата от 38 500 евро да се погаси задължението на двамата ответници към А. И. И., установено между тях със споразумение от 30.11.2021 г. по банковата му сметка в „Райфайзенбанк България“ АД в двуседмичен срок от сключване на предварителния договор, като с т. 4 от допълнително споразумение №2 страните са уговорили задължението да се плати в деня на сключването на окончателния договор.
3
Правилно СГС е изтълкувал уговорката между страните, съобразно действителната воля на страните, като е приел, че записаното в договора в т. 4 от споразумение № 2 текст „чл. 2, ал. 2“ в действителност е техническа грешка и волята на страните е била да се промени чл. 2, ал. 1, т. 2 от предварителния договор, тъй като алинея втора на чл. 2 изобщо не съществува в съдържанието на договора, а от друга страна, единствено в ал.
1, т. 2 от чл. 2 от договора е посочен срок „от две седмици от сключването на настоящия договор“, който логически кореспондира с изразеното в т. 4 от споразумение №2 този двуседмичен срок да се замени с думите „в деня на сключване на окончателния договор“
- по т. 3, сумата от 40 000 лева да се преведе на К. А. по посочената банкова сметка в тридневен срок, която сума служи като задатък. Размерът на тази сума е последователно изменян с т. 3 от споразумение № 1 и с т.3 от споразумение № 2, като е уговорена в краен размер от 60 000 лв., платима в тридесетдневен срок.
- по т. 4 е уговорено остатъкът от продажната цена да се преведе по посочената банкова сметка на К. А..
Размерът на остатъка от горепосочената в т. 4 сума от предварителния договор следва да се определи и при съобразяване на уговорката в т. 4 от допълнително споразумение № 1 от 07.03.2023 г., според която със сумата от 200 000 евро купувачът погасява вземането на К. И. Л. срещу К. А. и „Интерстрой – 2000“ ООД, по изп. дело № 329/2016 на ЧСИ Р. А..
Видно от представените пред първата инстанция три броя платежни нареждания, ищецът е превел на К. А. по номера на банковата сметка, посочен в чл. 2, т. 3 от предварителния договор, следните суми: на 25.02.2022 г. сумата от 40 000 лева, на 25.03.2022 г. – 10 000 лева; и на 08.03.2022 г. – 10 000 лева. И в трите платежни нареждания е посочено като основание „предварителен договор за покупко-продажба на имот от 25.02.2022 г.“ Ответниците не са оспорили в срок представените доказателства, породи което съдът приема, че задължението на ищеца е било изпълнено в срок.
Със становище от 10.03.2023 г. ответниците са оспорили, че процесните платежни не доказват плащането да е извършено по предварителния договор от 28.02.2022 г. в изпълнение на задължението на купувача да заплати капарото, като това възражение не е преклудирано, и подлежи на разглеждане. Като основание на преводите в платежните нареждания е 4 посочен предварителен договор от дата „25.02.2022 г.“. Ищецът твърди, че се касае за техническа грешка. Ответниците не твърдят между страните по делото да е съществувал какъвто и да било друг предварителен договор, като в становището си от 12.04.2022 г. единствено заявяват, че са били налице неформални договорни отношения между страните, по които е извършено плащането с тези платежни.
При наличието на писмените доказателства и с оглед липсата на конкретни твърдения и доказателства, посочени от ответниците, правилно СГС е приел, че като се отчетат близкият момент на сключването на процесния предварителен договор и допълнителните споразумения, фактът, че общият размер на преведената сума от 60 000 лв. съответства изцяло на уговореното капаро по т. 3 от допълнителното споразумение № 2, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 3 от предварителния договор, и съвпада с банковата сметка, посочена в същата точка от предварителния договор, то посочената в платежните нареждания дата на предварителния договор е техническа грешка, като в действителност сумата е преведена в изпълнение задължението на купувача по процесния предварителен договор авансово да заплати на продавачите сумата за задатък.
Ответниците са собственици на процесния имот, видно от съдебно решение от 18.06.2018 г., по гр.д. №6937/2017 г., по описа на СГС, I-3 състав, влязло в сила на 04.09.2018 г., по уважен в тяхна полза иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. От удостоверение за семейно положение изх. № РВТ22-УГ01-2380 от 24.02.2022 г. на К. И. А. е видно, че същата е в граждански брак с Ч. К. А. към момента на придобИ.ето на имота и към настоящия момент.
Видно от представения от ищеца договор за продажба на вземане от 17.06.2022г., „Инвестиционни партньори“ ЕАД е закупило от „ПИБ“ АД, вземането на банката към „Ава хоум“ ЕООД и солидарните длъжници „Интерстройпроект 90“ ООД, Ч. К. А. и К. И. А. в общ размер 279 946,48 евро, за събирането на което е било образувано изпълнително дело № 561/21 по описа на ЧСИ А. Б., рег. № *** на КЧСИ. Представено е и уведомление до длъжника за извършената цесия.
С решение от 11.10.2022 г. на Търговски арбитражен съд при Национална юридическа фондация (ТАС при НЮФ), К. И. А. и Ч. К. А. са осъдени да заплатят солидарно на „Инвестиционни партньори“ ЕАД сумата от 120 000 лв. представляваща неустойка по чл. 5, ал. 2 от сключения на 28.02.2022 г. предварителен договор за продажба на недвижим имот, изменен с допълнителни споразумения от 07.03.2022 г. и 28.03.2022 г., ведно със 5 законната лихва от 30.06.2022 г. В полза на ищцовото дружество са присъдени и разноски в арбитражното производство в общ размер на 9540 лв.
От удостоверение от 11.01.2023 г. на ТАС при НЮФ се установява, че процесното арбитражно решение е връчено на ищеца на 14.10.2022 г. и на ответниците на 20.10.2022 г., т.е. следва да се приеме, че арбитражното решение е влязло в сила. Въз основа на решението е издаден изпълнителен лист от 02.02.2023г. по т.д. № 2231/22 на СГС.
На 30.06.2022г. е съставен от Нотариус И. П., рег. № *** на НК, констативен протокол, от който се установява, че представител на ищеца се е явил на посочената дата за сключване на окончателен договор, а за ответниците се е явило трето лице, което е представило болничен лист за ответницата А. лично и в качеството й на пълномощник на съпруга си и отговор на покана. Купувачът е представил проект на нотариален акт и част от необходимите документи за сключването му, като останалите документи следва да се представят от продавачите по нея, като същите не се явяват.
Разпечатката съдържа 47 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f39ca390-b806-4f60-90ec-444ee58737ac