Решение № 1322 от 27.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1322 гр. Пловдив, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20235330200544 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-007432/25.10.2022 год., издадено от Началник Група към ОД на МВР гр. Пловдив, сектор „Пътна полиция“ гр.Пловдив, с което на А. Б. К., с ЕГН **********, са наложени следните административни наказания: ГЛОБА в размер на 200 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на разпоредбите на чл.140, ал.1 от ЗДвП; ГЛОБА в размер на 20 лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл.147 от ЗДвП, както и на основание Наредба N Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

Жалбоподателят А. Б. К., по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. В., моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноските по делото.

Въззиваемата страна ОДМВР гр.Пловдив, Сектор „ПП” – редовно 1 призована. До съда е депозирано писмено становище от Началника на сектора, с което пледира за потвърждаване на обжалваното НП като правилно и законосъобразно. Евентуално при уважаване на жалбата от страна на съда, моли за намаляване на претендирания адвокатски хонорар до минимума, предвиден в Наредбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

С Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 800616 от 09.10.2022г. било констатирано, че на 09.10.2022г. около 09:16ч. в гр. Пловдив, ул. „Цар Симеон“ № 35, жалбоподателят А. Б. К., с ЕГН ********** управлява лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ********, чужда собственост, като извършил следните нарушения: управлява горепосоченото МПС със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП от 04.10.2022г., предвид Справка ОДЧ сектор „Пътна полиция“ Пловдив, както и управлява горепосоченото МПС, което не е представено на технически преглед.

Прието било от актосъставителя Г. В. М., на длъжност „****************“ към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, че по този начин К. е нарушил разпоредбите на чл.140, ал.1 от ЗДвП и чл.147 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал с изричното отбелязване,че има възражения.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление.

Тази фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните и приложени по делото писмени доказателства, които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви, дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната истина.

От правна страна, съдът приема следното:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, видно от приложената по преписката оправомощителна заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. и в съответствие със сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Дадени са правилни правни квалификации, съответно по чл.140, ал.1 от 2

ЗДвП и чл. 147, ал.1 от ЗДвП.

По отношение на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, визирано в пункт 1 от НП:

Действително към датата и часа на нарушението - 09.10.2022г. 09:16, часа за процесния автомобил не е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отгооврност“, видно и от извършената от съда справка в публичния регистър на Гаранционния фонд. Установява се, че МПС-то е със служебно прекратена регистрация на 02.10.2022г. по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, с оглед справка ОДЧ сектор „Пътна полиция“ Пловдив и така както е описано в обстоятелствената част на АУАН и НП. Видно от приложената справка за прекратена регистрация, собственик на процесния автомобил е С.

Ф. К..

Въпреки горепосоченото, съдът намира,че неоснователно е ангажирана административнонаказателната отговорност на К., тъй като вмененото му констатирано нарушение, съдът намира за несъставомерно, доколкото не се установява субективния елемент от него – нарушението да е извършено виновно от жалбоподателя по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗАНН. До този извод съдът стигна, след като съобрази разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, която предвижда нарочно задължение за МВР след служебното прекратяване на регистрацията да уведоми собственика на пътното превозно средство за това обстоятелство. По преписката не са ангажирани никакви доказателства за уведомяване на собственика на автомобила за служебно прекратената регистрация на МПС, още повече да има такива за водача му в процесната дата, който не е собственик – жалбоподателят К.. В този смисъл, ако собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е предоставил управлението на автомобила. Така жалбоподателят, нито е могъл да узнае, нито да предвиди релевантното обстоятелство за извършената служебно прекратена регистрация на МПС по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП.

В тази посока и смисъл е и постановеното Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., че конкретното обстоятелство има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика 3 за тези си конкретни действия. Нещо повече, прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането.

Ето защо, предвид горното и доколкото административното обвинение не може да почива на тълкувания и предположения, съдът намира, че обжалваното НП, в частта за нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

По отношение на нарушението по чл. 147, ал.1 от ЗДвП, визирано в пункт 2 на НП:

Съдът намира за безспорно установено нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП, тъй като на процесната дата и място е управлявал МПС, което не е било преминало технически преглед. Правилно наказващият орган е наложил наказание по общата разпоредба на чл.185 от ЗДвП, предвид че жалбоподателят К. не е собственик на процесния лек автомобил, видно от приложената по преписката справка. Цитираната норма определя, че за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание. Противното би означавало безнаказаност и злоупотреба за водачите на технически неизправни ППС по пътищата, които не са собственици.

Предвид горното, съдът намира, че основателно е ангажирана административнонаказателната отговорност на К. в тази част от НП, която трябва да се потвърди.

По аргумент от чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на контролни точки. Ето защо съдът не следва да се произнася по този въпрос.

4

По разноските:

С оглед изхода на спора на основание чл. 63д от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство, сторени за адвокатско възнаграждение, съобразно с отменената част от НП по съразмерност. По този повод е направено своевременно искане от жалбоподателя, ангажирани са и доказателства за реално разходени средства за адвокатско възнаграждение по случая в размер на 600 лева, видно от приложения договор за правна защита и съдействие. В същия е записано, че възнаграждението е изплатено в брой при подписването му, като в тази си част представлява разписка за заплащането на хонорара. От въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в писменото становище на Началника.

Ето защо, предвид отмяната на обжалваното наказателно постановление в пункт 1, възражението за прекомерност, материалния интерес от 220 лева и това, че договорът за правна защита и съдействие е след измененията с ДВ бр.88 от 2022г. на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в чл.7, ал.2, т.1, съдът намира за основателна претенцията на жалбоподателя до 363,64 лева по съразмерност. Следва съдът да осъди въззиваемата страна – ОД на МВР-Пловдив, в качеството на разпоредител на средства. Въззиваемата страна не е направила искане за разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Мотивиран от гореизложеното, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1030-007432/25.10.2022 год., издадено от Началник Група към ОД на МВР гр. Пловдив, сектор „Пътна полиция“ гр. Пловдив, В ЧАСТТА, с което на А. Б. К., с ЕГН **********, са наложени кумулативно две административни наказания: ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 5

/шест/ месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на разпоредбите на чл.140, ал.1 от ЗДвП;

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1030007432/25.10.2022 год., издадено от Началник Група към ОД на МВР гр.

Пловдив, сектор „Пътна полиция“ гр. Пловдив, В ЧАСТТА , с което на А. Б.

К., с ЕГН **********, е наложено административно наказание: ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/лева на основание чл. 185, за нарушение на чл.147 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на А. Б. К., с ЕГН **********, сумата в размер на 363,64 /триста шестдесет и три лева и 64 ст./ лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6