Определение № 18436 от 30.09.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18436 гр. София, 30.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251100508175 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.423 ГПК във връзка с чл.274 – чл.278 ГПК.

Същото е образувано по възражение, подадено от „Еф Еф“ ЕООД, гр.София с вх.№ 197836 от 06.06.2025 г. /подадено по пощата на 05.06.2025 г./ срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 17 336/2024 г. по описа на СРС, ГО, 42 състав. Във възражението се поддържа, че заповедта за изпълнение не е връчена надлежно на дружеството, поради което е налице основанието по чл.423, ал.1, т.1 ГПК; че отразените от връчителя данни, че няма сграда с идентификатор № 115, не отговарят на действителността и че е нарушен чл.50, ал.4 ГПК, тъй като не е залепено уведомление по чл.47, ал.1 ГПК. Сочи се и че заявителят е „спестил“ на съда, предвиденото в чл.12 от предварителния договор, подписан между тях на 17.10.2019 г., относно връчването на съобщения и уведомления във връзка с него, където е вписан адрес на дружеството за кореспонденция, което било допълнителен аргумент в подкрепа на твърденията му за ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение.

Моли въззивният съд да приема възражението му по чл.423, ал.1, т.1 ГПК за основателно и да спре изпълнението на основание чл.423, ал.2 ГПК.

В законния срок е депозиран отговор на подаденото възражение от насрещната страна – Р.К.Р., в който са изложени аргументи за неоснователност на наведените във възражението по чл.423, ал.1 ГПК твърдения.

Въззивният съд като взе предвид обстоятелствата по делото, изискванията на закона и приложените по делото доказателства, намира за установено следното:

Възражението е подадено от легитимирано лице в срока по чл.423, ал.1 ГПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество същото е основателно.

По силата на разпоредбите на чл.423, ал.1 ГПК длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд срещу издадената заповед за изпълнение в едномесечен срок от нейното узнаване, когато: 1. заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; 2. заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; 3. длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства и 4. не е могъл да подаде възражение си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

С оглед данните от приложеното съобщение с изх.№ 8645/25.04.2025 г. по изп.дело № 20258400400316 по описа на ЧСИ М.Ц., рег.№ 840 на КЧСИ, визираното субективно право е упражнено от молителя в рамките на законоустановения срок. Съобщението е прието за редовно връчено на 05.05.2025 г., а възражението е подадено по пощата на 05.06.2025 г.

От книжата по ч.гр.д.№ 17 336/2024 г. по описа на СРС, ГО, 42 състав е видно, че по отношение на съобщението на длъжника в заповедното производство „Еф Еф“ ЕООД е приложена разпоредбата на чл.50, ал.4 ГПК без обаче да са спазени нормативните 1 изисквания за това. От направените отбелязвания в раздел „Разписка“ на изготвеното уведомление /л.21 от делото/ се установява, че същото e залепено на входната врата на друг адрес – на бул.“******** а не на № 115. Връчителят не е събрал сведения относно точното местонахождение на адреса на управление на молителя, който се намира във вътрешна двуетажна постройка, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, а немотивирано е посочил, че няма № 115. С оглед представените с възражението доказателства такъв административен адрес обективно съществува, като сградата и самостоятелният обект в нея, в който се намира седалището и адресът на управление на дружеството, са вписани в КККР, а самостоятелният обект е и данъчно регистриран.

В разписката липсва и удостоверяване, че не е намерено лице, което е съгласно да получи съобщението, като в същата не се съдържат и данни, че посещенията на адреса са били осъществени по различно време.

Удостоверяване относно връчването на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК от 19.04.2024 г. на длъжника „Еф Еф“ ЕООД по друг предвиден в ГПК способ не се съдържат както в самата заповед, така и в останалите, находящи се по ч.гр.д.№ 17336/2024 г. по описа на СРС и настоящото дело документи.

Съобразно изложеното настоящата инстанция намира, че в разглеждания казус заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно на „Еф Еф“ ЕООД, предвид което подаденото от дружеството възражение по чл.423, ал.1 ГПК се явява основателно и следва да бъде прието, като на основание чл.423, ал.3, изр.2 ГПК изпълнението на издадената заповед по чл.410 ГПК следва да бъде спряно, а делото – върнато на СРС за изпълнение на процедурата по чл.415, ал.1 ГПК – в съответствие с изискването на чл.423, ал.4 ГПК.

Воден от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА възражението на „Еф Еф“ ЕООД, ЕИК 205848039 с вх.№ 197836 от 06.06.2025 г. /подадено по пощата на 05.06.2025 г./ срещу заповед № 12020 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 19.04.2024 г., издадена по ч.гр.д.№ 17 336/2024 г. по описа на СРС, ГО, 42 състав.

СПИРА изпълнението на издадената на 19.04.2024 г. заповед № 12020 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 17 336/2024 г. по описа на СРС, ГО, 42 състав.

ВРЪЩА ч.гр.д.№ 17 336/2024 г. – на СРС, ГО, 42 състав за изпълнение на процедурата по чл.415, ал.1

ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2