Решение № 128 от 12.06.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Ловеч, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ТАТЯНА МИТЕВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско дело № 20264300500197 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 1/ 05.01.2026 година по гражданско дело № 867 по описа за 2025 година на РС-Троян е отхвърлен предявения от К. Г. Т., ЕГН********** от ***, срещу Районен съд Ловеч иск с правно основание чл.2б , ал.1 от ЗОДОВ, по който ответникът да му заплати сумата от 6000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, последици от нарушаване правото му на разглеждане на гр.д.№ 1957/2024г. по описа на РС – Ловеч в разумен срок в едно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 178/ 13.01.2026. от К. Г. Т., ЕГН **********, адрес ***, срещу Решение № 1/05.01.2026 година по гр.д. № 867/ 2025 година по описа на РС – Троян.

Счита за решението е невалидно, недопустимо и неправилно, поради съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост, а оттам и до неправилното прилагане на материалния закон поради липса в мотивационнна му част на равните и фактически изводи, касаещи движението (продължителността) на „ главното 1 производство, като източни на търсената от него обезвреда. Излага подробни съображения в тази насока. Направени са доказателствани искания. Моли да бъде отменено атакуваното решение и постановено уважаване на исковата претенция. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от РС-Ловеч, в която се оспорва същата и се противопоставят на искането за събиране на гласни доказателства, тъй като не са необходими за установяване на фактите, предмет на доказване.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в която се оспорва подадената въззивна жалба и считат, че следва да бъде потвърдено, като правилно. Излагат подробни съображения за неоснователност на предявената претенция. По отношение на доказателствените искания посочено, като считат, че същите на са необходими за установяване на факти от предмета на доказване. Правят възражение за прекомерност в случай, че бъде претендирано възнаграждение за процесуално представителство.

В съдебно заседание въззивника К. Т. не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч излага съображения за неоснователност на въззивната жалба и потвърждаване на атакуваното решение.

От събраните по делото писмени доказателства, приложени към гр.д.№ 867 2025 г. по описа на Троянския районен съд, както и становището на страните по делото, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установено следното:

По подадена на 05.07.2024 година искова молба от К. Г. Т. против Административен съд – Ловеч по чл. 2б, ал.3 от ЗОДОВ е образувано адм.д. № 344/ 2024 година по описа на АдмС – Ловеч. С определение № 1305/ 09.07.2024 година на основание чл. ал.7, ал.2 от ЗОДОВ производството по делото е прекратено и изпратено на АдмС-Плевен

На 15.07.2024 година делото е постъпило в АдмС – Плевен и образувано под № 600 по описа за 2024 година. След постановяване на отводи на съдиите от съответния съд с определение № 3660/ 18.10.2024 година производството по делото е прекратено и изпратено по компетентност на РС – Ловеч.

На 25.10.2024 година делото е постъпило в РС – Ловеч, образувано в същия ден под № 1957/ 2024 година. С протокол от 25.10.2024 година е разпределено, като с разпореждане № 2840/ 29.10.2024 година съдията докладчик е оставил на основание чл. 129 от ГПК исковата молба. На ищеца е указано да представи доказателства, удостоверяващи наличието на предпоставките по чл. 83, ал.2 от ГПК или да представи документ за внесена д.т. в размер на 10 лева, както и копие от исковата молба и приложенията за връчване на ответника. Предупреден е и за последиците по чл. 129, ал.3 от ГПК, ако не изпълни в срок указанията. Видно от потвърждението от 13.11.2024 година, разпореждането е връчено.

2

На 01.11.2024 година е представен документ за внесена д.т. и с разпореждане от 04.11.2024 година на основание чл. 131 от ГПК на ответника е изпратен препис от исковата молба и приложенията, връчени на 07.11.2024 година. В законоустановения месечен срок на 06.12.2024 година е постъпил отговор на исковата молба.

При повторната проверка по чл. 140 от ГПК с разпореждане № 3244/ 13.12.2024 година исковата молба отново е оставена без движение, като е указано на ищеца да допълни обстоятелствената част, като изложи обстоятелства в лично качество ли претендира обезщетението или като адвокат-процесуален представител на страна в производството. Определен е срок и е указана последицата от неизпълнението. Разпореждането е връчено на 20.12.2024 година. На 23.12.2024 година Т. е поискал и му е предоставен достъп по ЕПЕП до делото. В законоустановения срок не е постъпила молба, с която да бъдат отстранени нередовностите на исковата молба.

С определение № 8/ 07.01.2025 година на основание чл. 129, ал.3 от ГПК съдът е върнал исковата молба обратно и е прекратил производството, поради неостраняване на констатираната нередовност в срок. Съдебният акт е връчен на ищеца на 13.01.2025 година, а на ответника на 05.02.2025 година и като необжалван е влязъл в сила на 13.02.2025 година.

Видно от Констативен протокол от 10.03.2025 година на Инспектората към ВСС на 14.01.2025 година К. Т. е подал заявление за нарушаване правото на разглеждане и решаване на дело № 1957/ 2024 година в разумен срок.

Съдът е сезиран с искова молба от К. Г. Т. против Районен съд – Ловеч, с искане да бъде осъден ответникът на основание чл. 2б от ЗОДОВ да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 6 000 лева, поради нарушаване правото му на разглеждане на гр.д. 1957/ 2024 година по описа на РС – Ловеч в „разумен срок“, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ държавата, чрез процесуалния си субституент, отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, §1 от КЗПЧОС. В този смисъл за да бъде ангажирана отговорността на ответниците следва да бъдат налице кумулативно следните материално-правни предпоставки: ищецът в настоящото да е бил страна в съдебно производство; продължителността на производството и постановяването на крайният да е прехвърлило границите на разумния срок с оглед критериите по чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ; вреда, причинена на ищеца; причинната връзка между вредата и нарушаване правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

Преценката дали е налице нарушаване на разумния срок за разглеждане и приключване на едно съдебно производство, е обусловено от фактическата и 3 правна сложност на производството, поведението на страната, както и процесуалното поведение на съответния съдебен орган. Във всеки конкретен случай разумността на срока е различна с оглед обстоятелствата по делото, като следва да е налице баланс между интересите на ищеца, от една страна и от друга бързото и качествено разрешаване на спора.

В конкретния случай ищецът твърди, че вредата, чието обезщетение се претендира, е била нанесена от неразумната продължителност и решаване на спора по гр.д. № 1957/ 2024 година по описа на РС – Ловеч.

Безспорно по делото е установено, че ищецът К. Г. Т. е бил страна в съдебно производство, което е било висящо първоначално пред АдмС – Ловеч,впоследствие пред АдмС - Плевен, и накрая пред РС – Ловеч, като първа инстанция.

От събраните по делото доказателства се установява, че производството пред РС-Ловеч за ищеца е продължило в рамките на около три месеца, като това включва и срока за отговор, който е едномесечен.

При проследяване процесуалните действия на ответника до подаване на исковата молба и висящността на производството пред съответния съд, не се установява от приложените писмени доказателства отклонения от нормативно разписаните процесуални срокове. Не е налице неоправдано забавяне, всяко едно действие е извършено своевременно. Делото е образувано и разпределено в деня на подаването на исковата молба, в случая при постъпване на делото в първоинстанционния съд. Разпределено е в деня на постъпване и съдията – докладчик се е произнасял в рамките на от три до седем дни, като следва да бъде съобразено, че това не е единственото дело, висящо пред ответника съд. Следва да се съобрази и фактът, че исковата молба е оставяна и без движение, поради което част от процесния времеви период до приклюване на делото се дължи и на действията на самия ищец, който следва да се отбележи е юрист. В този смисъл съдът не е нарушил баланса между качеството и бързината на производството, с оглед максимална защита правата на страна.

Предвид липсата на първата кумулативно изискуема предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, не следва да се обсъжда наличието на останалите.

Поради тези съображения предявеният от К. Г. Т. против Районен съд – Ловеч, с искане да бъдат осъден ответникът на основание чл. 2б от ЗОДОВ да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 6 000 лева, поради нарушаване правото му на разглеждане на гр.д. 1957/ 2024 година по описа на РС – Ловеч в „разумен срок“, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, е неоснователен и следва да се отхвърли.

В този смисъл решение № 1/ 05.01.2026 година постановено по гр.д. № 867/ 2025 година по описа на РС – Троян е правилно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на процеса разноски от ответника не са претендирани и 4 не следва да се присъждат.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1/ 05.01.2026 година постановено по гр.д.

№ 867/ 2025 година по описа на РС – Троян.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Решението да бъде връчено по реда на чл. 38, ал.2 от ГПК на Т. на посочения от него е-адрес, а на ответника по реда на чл. 52, ал.2, вр. чл. 38, ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5