Решение № 2839 от 15.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2839 гр. София, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20231110206291 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление (НП) № 22-4332-029143 о т 17.03.2023 г., Г.В.Б. началник група към СДВР ОПП е наложила на Л. Ц. И., с ЕГН **********, административно наказание – глоба, в размер 200. 00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало наказаното лице, което подава в срок жалба срещу НП, като посочва, че е имал проблем с брокер по застраховката.

В съдебно заседание, жалбоподателят, ненамерен на адреса, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована – не изпраща представител.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

Маргарита Л.ова Ц.а ЕГН:********** била собственик на лек автомобил БМВ 320 Д с ДКН СВ****АК.

Тъй като Ц.а не изпълнила задължението си да сключи застраховка ГО за притежаваното и ползвано МПС, на 03.08.2022г., на основание чл. 143, ал. 10 1

ЗДвП служебно, след уведомление от Гаранционен фонд (с отбелязване в автоматизираната информационна система на МВР) била прекратена регистрацията на автомобила. За това обстоятелство органите на МВР и Гаранционен фонд не уведомили собственика, въпреки нормативно вмененото задължение с разпоредбата на чл. 186, ал. 2, вр. ал. 1, т. 8 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

На 06.12.2022 г., около 23:00 Л. Ц. И. управлявал лекия автомобил, чиято регистрация била прекратена по реда на чл. 145, ал. 10 ЗДВП и все още не била възстановена, в гр. София, по бул.Лазар Михайлов с посока на движение от ул.Напредък към ул.Северна,управлява. Водачът не бил уведомен по надлежния ред и нямал знание, че регистрацията на МПС било прекратена служебно.

В района н а бул.Лазар Михайлов № 105 бил спрян от служители на ОПП-СДВР. След извършена служебна проверка, въз основа на която било установено, че регистрацията на превозното средство към 06.12.2022г. била прекратена служебно, на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков GA749491, от 06.12.2022 г., с който срещу жалбоподателя било повдигнато административнонаказателно обвинение, за това че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред – нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, както и за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП

Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил му връчен за подпис и запознаване, при което не са направени възражения, нито такива са постъпили в рамките на срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Материалите били изпратени на прокурор от СРП за преценка образуване на досъдебно производство за извършено престъпление.

Въз основа на посочения акт и Постановление за отказ да се образува ДП на прокурор от СРП, било съставено процесното наказателно постановление (НП) № 22-4332-029143 о т 17.03.2023 г., Г.В.Б. началник група към СДВР ОПП е наложила на Л. Ц. И., с ЕГН **********, административно наказание – глоба, в размер 200. 00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК към делото писмени доказателства: АУАН, НП, Справки от ОПП-СДВР с приложения, справка за нарушител/водач, Заповед и и актове за удостоверяване на заеманата длъжност, постановление за прекратяване на ДП, материалите по ДП 1287/2022г. на 05 РУ СДВР, както и въз основа на гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетеля Тонев.

2

Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

Видно от изпратените от ОПП СДВР справки, ОПП СДВР не е уведомявало собственика за прекратената регистрация, нито жалбоподателя.

Поради това съдът приема, че няма данни собственикът да е уведомяван за извършената дерегистрация, още по-малко жалбоподателят.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка, налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, с оглед на което е допустима, а разгледана по същество в рамките на правомощията на съда да извърши цялостна проверка на обжалвания акт, налага отмяна на наказателното постановление.

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН, който е съставен от компетентен орган – мл. автоконтрольор при СДВР ОПП, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния, съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП.

Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен орган, съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като са спазени изискванията за форма и съдържание на същите, за участие на свидетели и връчване на процесуалните документи. Според настоящия съдебен състав нарушението е описано достатъчно ясно за да разбере жалбоподателят в какво точно е обвинен. Съдът намира, че следва изрично да отбележи, че административно-наказателното производство е започнало именно със съставяне на АУАН по реда на чл. 36, ал. 1 ЗАНН, а не по реда на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, както неточно е посочено в наказателното постановление, че същото е издадено на основание отказ на прокуратурата да образува наказателно производство. Това е така, доколкото нормата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН урежда изключения от правилото за започване на производството, които допускат същото да се проведе и без съставен АУАН, при наличието на изрично предвидените в нея предпоставки. В настоящия случай не се налага приложение на изключението, предвид наличието на съставен акт за установяване на административно нарушение, който е сложил началото на производството.

Посочената разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП допуска по пътищата, 3 отворени за обществено ползване, да се движат само МПС, които са регистрирани и регистрационните табели са монтирани на съответните места, като съгласно НП нарушението се е изразило в управление на МПС, чиято регистрация е прекратена служебно.

Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, установена и от настоящия съдебен състав, напълно кореспондира с обективната страна на посочения състав на административно нарушение. Управляваното от жалбоподателя МПС е било без валидна регистрация към датата на деянието, с оглед служебното прекратяване на същата в предходен момент . При това, като е управлявал посоченото МПС по път за обществено ползване, какъвто е и уличната мрежа на територията на гр. София, жалбоподателят формално е нарушил правилото на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАНН, административно нарушение е това деяние което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В настоящ ия случай обаче не може да се направи извод, че поведението на жалбоподателя, което се субсумира под състава на административно нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, е извършено виновно.

Превозното средство не е било негова собственост и както повелява разпоредбата на чл. 143, ал. 3 ЗДвП самият собственик е следвало да бъде уведомен за това, че служебно е прекратена регистрацията на МПС. Това не е било сторено, както се установява от изисканите справки от СДВР и справките от приобщеното ДП, още по-малко има данни по делото жалбоподателят да е знаел, че регистрацията на МПС е прекратена.

Доколкото по делото липсват данни за служебната дерегистрация на автомобила да е уведомен жалбоподателят или да са били иззети свидетелството за регистрация или снети регистрационните табели на автомобила, не може да се вмени нито в негова вина, нито във вина на трето лице, управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Незнанието на част от обективните елементи на състава на нарушението обаче, а именно – прекратяването на регистрацията по служебен път, налага извод за липса на виновно поведение, доколкото нарушителят е действал в условията на фактическа грешка по смисъла на чл. 14 НК, вр. чл. 11 ЗАНН, която всякога изключва умисъла. По делото няма доказателства и такива не са ангажирани от наказващия орган, извършената служебна дерегистрация да е била съобщена на собственика, каквото задължение е вменено на органа, оправомощен да прекратява регистрацията, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП. В този смисъл и Решение № 7423 от 21.12.2020 г. на АдмС София по адм. д. № 8338/2020 г.

В постановеното Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. на ВКС и ВАС се приема, че не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно 4 прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.

Ето защо, с оглед липсата на доказателства за виновно поведение, жалбата се явява основателна и процесното наказателно постановление следва да бъде отменено.

При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят, който не претендира такива и не му се следват.

Воден от гореизложеното, СРС, НО, 116ти състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 22-4332-029143 от 17.03.2023 г., с което Г.В.Б. началник група към СДВР ОПП е наложила на Л.

Ц. И., с ЕГН **********, административно наказание – глоба, в размер 200.

00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред Административен съд, град София, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5