Решение № 14248 от 16.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14248 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20251110141757 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, е предявил срещу о т в е т н и к а ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

АКЦИОНЕРНО

ДРУЖЕСТВО

„ОЗК

–

ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 423,24 лева, представляваща остатък от изплатено застрахователно и ликвидационни разноски по застраховка „Каско“ по преписка по щета № 44012132434314, представляващи имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало на 24.10.2024 г., в *** по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ водач на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ***, който причинил щети на лек автомобил марка „БМВ“ модел „X REIHE“ с рег. № ***, застрахован при ищеца, и му причинява вреди, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 28.07.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 24,20 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 11.03.2025 г. до 28.07.2025 г.

Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско +“, е настъпило събитие – ПТП. Твърди, че щетите по застрахования при него лек автомобил марка „БМВ“ модел „X REIHE“ с рег. № ***, са на стойност 2033,77 лв., като поддържа, че на 03.02.2025 г. е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение на посочената стойност в полза на автосервиза, извършил ремонта, както и че е направил 1 ликвидационни разноски по щетата в размер на 15,00 лв. Твърди, че ответникът е застраховател на гражданската отговорност на деликвента, спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното обезщетение. Ищецът твърди също, че е поканил ответника да заплати регресното вземане, но независимо от получената покана, ответникът платил само 1625,53 лева, поради което дължи остатъка ведно с обезщетени за забава в размер на законната лихва. Прави искане съдът да осъди ответника да му заплати описаните суми, ведно с лихва от исковата молба. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Не възразява за разноските на насрещната страна.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от ответника, който оспорва претенциите по основание и размер. Не оспорва механизма на ПТП, но твърди, че с плащането е погасил изцяло вземането. Прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Не възразява за разноските на насрещната страна.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411, изр. 2 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 423,24 лева, представляваща остатък от изплатено застрахователно и ликвидационни разноски по застраховка „Каско“ по преписка по щета № 44012132434314, представляващи имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало на 24.10.2024 г., в *** по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ водач на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ***, който причинил щети на лек автомобил марка „БМВ“ модел „X REIHE“ с рег. № ***, застрахован при ищеца, и му причинява вреди, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 28.07.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 24,20 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 11.03.2025 г. до 28.07.2025 г.

В тежест на ищеца по иска по чл. 411 от КЗ е да докаже, че в срока на застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане, вследствие виновно и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили в причинна връзка с поведението на виновния водач, както и че е отправил към ответника регресна покана за плащане на вземането, която е получена от последния.

По иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането на длъжника в забава за сочения период и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния 2 факт на плащане на обезщетението.

Сочените предпоставки за уважаване на иска съдът счита за установени безспорно от събраните по делото доказателства.

Между страните не е спорно, поради което и с определението от 18.12.2025 г., в което е обективиран проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК са отделени като ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че лекият автомобил „БМВ“ е бил застрахован при ищеца по валидна имуществена застраховка „Каско +“, лекият автомобил „Фолксваген”, е бил застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; вина за ПТП носи застрахования при ответника водач, ищецът е платил на сервиза сумата в размер на 2033,77 лева на 03.02.2025 г. по банков път, предявил е претенция за плащане на застрахователното обезщетение пред ответното дружество с покана, която е получена и ответникът е извършил плащане в размер на 1625,53 лева, като механизмът на ПТП също не се оспорва.

С настъпването на застрахователното събитие, а именно – осъщественото пътнотранспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял описаните в Протокол за ПТП повреди, за застрахователят е възникнало задължението да заплати застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена вреда в рамките на предвидената в договора сума, както между страните не е спорно и се установява, че застрахователят е заплатил на доверения сервиз сумата, необходима за ремонта на увредените детайли, което обстоятелство не се оспорва и от ответната страна, поради което и на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ ищецът е встъпил в правата на третото лице срещу причинителя на вредата.

Между страните не е спорно, поради което и с определението от 18.12.2025 г., в което е обективиран проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК е отделено като ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“, сключена за товарния автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, поради което отговоря за възстановяване на настъпилите вреди.

От събраните писмени доказателства – опис на щета, както и от изслушаното и прието по делото заключение на САТЕ, изготвена от инж. Й. Й., на което съдът дава вяра като обективно и безпристрастно, кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства, безспорно се установяват щетите, нанесени на застрахования при ищеца специален автомобил в следствие на ПТП, като не се установява някой от детайлите да е бил увреден от въздействия извън ПТП. Според заключението на вещото лице увредени вследствие на ПТП по лекия автомобил „БМВ“ са облицовка задна броня, панел на заден калник, вежда на десен калник, десни задна и предна врата и вежда на преден десен калник, както всички вреди по автомобила с в причинна връзка с механизма на ПТП. Според заключението стойността на увредените детайли по средни пазарни цени към датата на ПТП, е в размер на 1872,67 лева, която сума ведно с ликвидационните разноски в размер на 15 лева се дължи на ищеца, тъй както съгласно чл. 411, ал. 1, изр. 1 от КЗ ищецът има право 3 да получи и обезщетение за направените обичайни разноски за определяне на щетата, както съдът приема, че сумата от 15 лева е обичаен размер на разноските при ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП.

Ответникът е погасил чрез прихващане 1625,53 лева, поради което остатъкът в размер на 262,14 лева (134,03 евро, на основание чл. 11, ал. 2 във вр. с чл. 5 и чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България) се дължи на ищеца ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба в съда – 28.07.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, а за разликата над 262,14 лева до пълния предявен размер от 423,24 лева искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед частичната основателността на главния иск, следва да бъде разгледана и заявената акцесорна претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 11.03.2025 г. до 28.07.2025 г. Между страните не е спорно и се установява, че ищецът е изпратил до ответника покана, която е получена като съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, поради което ответникът е изпаднал в забава за плащане на дължимата сума считано от изтичване на срока за изпълнение и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 11.03.2025 г. до 27.07.2025 г., изчислено по реда на чл. 162 от ГПК с помощта на онлайн лихвен калкулатор в размер на 12,90 лева (6,60 евро), като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 22,43 лева и за 28.07.2025 г. предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

По отношение на разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената част от исковете.

Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 100 лева (лист 4 по делото), 300 лева – депозит за вещо лице (л. 79 по делото). Същият е заявил и претенция за разход за адвокатско възнаграждение в размер на 468 лева с ДДС, заплатени по банкова сметка (лист 101) съгласно представена фактура № 1779 от 21.08.2025 г. и извлечение от електронно банкиране, доказателствената стойност на които не е оспорена от ответната страна, от които на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъди общо сумата от 533,56 лева (272,80 евро) – разноски за тази инстанция.

Ответникът е сторил разноски за депозит за вещо лице в размер на 153,38 евро.

Същият е заявил и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (изм. - ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.), за 4 защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 200 до 450 лв., поради което искането за определяне на възнаграждение на юрисконсулт в размер на 100 евро следва да се уважи и на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да се присъди сумата от 97,63 евро – разноски за тази инстанция.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК –

ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, да заплати на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, на основание чл. 411 от КЗ, сумата в размер на 262,14 лева (134,03 евро) - представляваща остатък от изплатено застрахователно и ликвидационни разноски по застраховка „Каско“ по преписка по щета № 44012132434314, представляващи имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало на 24.10.2024 г., в *** по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ водач на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ***, който причинил щети на лек автомобил марка „БМВ“ модел „X REIHE“ с рег. № ***, застрахован при ищеца, и му причинява вреди, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 28.07.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата о т 12,90 лева (6,60 евро) обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 11.03.2025 г. до 27.07.2025 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 411 от КЗ за сумата над 262,14 лева до пълния предявен размер от 423,24 лева и иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата над 12,90 лева до пълния предявен размер от 24,20 лева и за 28.07.2025 г.