Решение № 10 от 02.02.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Горна Оряховица, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павлина Тонева при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно наказателно дело № 20254120200631 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ М. И. М. от ***, с ЕГН ********** останал недоволен и обжалва

Наказателно постановление

№ 25-0350000399/28.08.2025 г. на ВПД Началник РУ в ОДМВР Велико Търново, РУ Стражица, с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са му наложени административни наказания - глоба в размер на 3000 лева /1533.88 EUR/ и 12 месеца лишаване от право да управлява МПС, за това, че виновно е нарушил чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Поддържа, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като при издаването му е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон.

Оспорва вмененото нарушение. Моли съда да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. П. С. от ВТАК жалбоподателят поддържа жалбата. Защитникът поддържа, че административнонаказателното обвинение не е доказано. Излага съображения.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА – ВПД НАЧАЛНИК РУ В ОДМВР

ВЕЛИКО ТЪРНОВО, РУ СТРАЖИЦА редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по същество на жалбата.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТО – ГОРНА

1

ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 01.08.2025 г. след 14:00 часа полицейските служители П. П. П.

/разузнавач в Група „Криминална полиция“/ и А. В. С. /началник Група „Криминална полиция“ пътували със немаркиран служебен автомобил към с.

Кесарево. Автомобилът не бил оборудван с камера. С тях бил и началникът на РУ В.Б.. На влизане в с. Кесарево се движели по прав участък и забелязали на кръстовището, образувано от ул. „Георги Димитров“ и път II-4082 лек автомобил „БМВ“, на който задните гуми преплъзвали и се завъртял два пъти в кръг около оста си на кръстовището, като тръгнал в тяхната посока. Не е навлизал в насрещната пътна лента, тъй като кръстовището било широко. При въртенето на автомобила се вдигнал пушек и имало разпилени камъчета и пясък. Времето било слънчево и тихо, пътят бил асфалтов, с трошляк и пепел, а пътната настилка суха. П. и С. не са чули форсиране на двигател и свистене на гуми, тъй като прозорците на автомобила, с който пътували, били затворени. При приближаване водачът на лекия автомобил ги разпознал и спрял. Полицейските служители разпознали служебно известния им М. И. М..

Уведомили колегата си Ц. Т. С. да вземе отношение по случая.

С АУАН № G A 3537267/01.08.2025 г. Ц. С. – мл. автоконтрольор при ОДМВР Велико Търново, РУ Стражица, в присъствието на свидетелите – очевидци П. П. и А. С. констатирал, че на 01.08.2025 г. в 14:12 часа с. Кесарево на кръстовище образувано от ул. „Георги Димитров“ и път II-4082, жалбоподателят М. И. М. управлява лек автомобил „БМВ“ с рег. № ***, собственост на С.Дж.М. с ЕГН**********, като използва пътищата отворени за обществено ползване не по тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а с форсиране на двигателя и свистене на гуми извършва въртеливи движения, съпроводени с поднасяне на автомобила неколкократно на кръстовището на ул. „Георги Димитров“ с път II-4082, като навлиза в лентата за насрещно движение, с което създава предпоставка за ПТП с останалите участници в движението. С. вписал в акта, че с описаното деяние М. е нарушил чл. 104б от ЗДвП. Актът е предявен същия ден на М. за запознаване със съдържанието и подписан без възражения.

В снетото на 01.08.2025 г. сведение /л. 7/, М. М. посочил, че след като минал по моста на ул. „Георги Димитров“, спрял на кръстовището и решил да завърти автомобила с въртеливи движения, като въртял гуми. Тогава го видяла полиция и го спрели за проверка.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения по акта.

На 28.08.2025 г., след като разгледал преписката, образувана по съставения акт, В.В.Б. – ВПД Началник РУ в ОДМВР Велико Търново, РУ Стражица, упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г., издал обжалваното 2

Наказателно постановление № 25-0350-000399/28.08.2025 г., с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП наложил на М. И. М. административни наказания - глоба в размер на 3000 лева /1533.88 EUR/ и 12 месеца лишаване от право да управлява МПС, за това, че виновно е нарушил чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Като описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено в НП са възпроизведени дословно отразените в АУАН констатации.

Постановлението е връчено на М. на 17.10.2025 г.

На същия ден М. депозирал жалба срещу него чрез административнонаказващия орган до РС – Горна Оряховица.

В хода на съдебното следствие свидетелите – очевидци П. П. П. и А. В.

С. потвърждават описаната в АУАН и НП фактическа обстановка относно извършените от жалбоподателя при управление на автомобила въртеливи движения, съпроводени с поднасяне на автомобила неколкократно на кръстовището на ул. „Георги Димитров“ с път II-4082 – завърта го два пъти около оста му.

В обясненията си, дадени в хода на съдебното следствие, жалбоподателят М. сочи, че пътят бил наклонен и имало фракции, чакъл, прахоляк и докато завивал надясно, колата започнала да се хлъзга и я изтървал за момент. Завъртял се два пъти, защото бил наклонен пътя. Овладял колата и тръгнал в посока с. Балканци. Тогава видял полицейските служители и спрял.

От приложената справка за нарушител е видно, че жалбоподателят е наказан със 7 наказателни постановления и 23 фиша за извършени нарушения по ЗДвП. Не са му налагани ПАМ.

Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на показанията на разпитаните свидетели и приетите по делото писмени доказателства.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена по предвидения в закона ред пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати в хода на административнонаказателното производство и налагащи отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Актът за установяване на административното нарушение е съставен от компетентен орган /т. 1.3.2 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., приложена на л. 14 и 15/, съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН и е предявен на нарушителя. На жалбоподателя е била осигурена възможност да изложи възраженията си при подписване на акта и в седемдневен срок от неговото съставяне.

3

От писмо на Началник сектор КАПОЧР при ОДМВР Велико Търново рег. № 366р-24478/03.11.2025 г. /л. 28/ се установява, че към датата на издаване на НП – 28.08.2025 г. В.В.Б. е изпълнявал длъжността ВПД Началник на РУ Стражица при ОДМВР Велико Търново, със специфично наименование – главен инспектор. Поради това наказателното постановление е издадено от компетентен орган /т. 3.8 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г./ преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за непълнота на административнонаказателното обвинение, поради непосочване за какви други цели освен за тяхното предназначение е използвал жалбоподателя път, отворен за обществено ползване. В съответствие с изискванията на чл. 42, ал.

1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в АУАН и НП са посочени описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.

Описанието на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя е ясно и пълно, посочващо всички елементи от обективна страна на това конкретно нарушение. Категорично не е било нарушено правото на защита на наказаното лице и то не е било лишено от възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, при какви приети за установени от административнонаказващия орган факти и жалбоподателят не само е могъл, но е и реализирал правото си на защита в пълен обем, инициирайки настоящото производство.

Неоснователно е и оплакването за противоречие между фактическото и правно обвинение, което препятствало правото на защита. Действително, в АУАН и НП в описанието на нарушението и обстоятелствата при които е извършено е посочено, че с описаното деяние жалбоподателят създава предпоставка за ПТП с останалите участници в движението. Вярно е, че това обстоятелство не е елемент от състава на нарушението по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП. Вписването в описанието на нарушението на допълнителни обстоятелства, а именно, че жалбоподателят създава предпоставка за ПТП с останалите участници в движението не сочи на нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, както се твърди от жалбоподателя; не прави неясна волята на АНО, доколкото в обжалваното НП се съдържа ясно и пълно описание на нарушението, посочващо всички елементи от обективна страна на нарушението по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП и е налице пълно съответствие между описанието на нарушението, виновно нарушената законна разпоредба на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и състава на нарушението по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.

Поради изложеното са неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на обжалваното наказателно постановление.

Наказателното постановление е законосъобразно и по същество.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява 4 по несъмнен начин, че на 01.08.2025 г. в 14:12 часа с. Кесарево на кръстовище образувано от ул. „Георги Димитров“ и път II-4082, в нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, забраняващ на водача на МПС да използва пътищата, отворени за общественно ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, жалбоподателят М. И. М. като водач на лек автомобил „БМВ“ с рег. № ****, собственост на С.Дж.М. с ЕГН**********, използва пътищата от общинската пътна мрежа като демонстративно извършва въртеливи движения, съпроводени с поднасяне на автомобила неколкократно - завърта го около оста му два пъти.

Фактът на извършване на нарушението, авторството на деянието и вината на нарушителя се установяват по несъмнен начин от показанията на свидетелите - очевидци П. П. П. и А. В. С. и самопризнанието на жалбоподателя, отразено в попълненото сведение от 01.08.2025 г., обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. В сведението жалбоподателят сочи, че след като минал по моста на ул. „Георги Димитров“, спрял на кръстовището и решил да завърти автомобила с въртеливи движения, като въртял гуми.

Свидетелите - очевидци описват подробно и без противоречия помежду си движението на управлявания от жалбоподателя автомобил и използването на пътя за друга цел, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, а именно с цел демонстративно управление - дрифт, като сочат, че на кръстовището водачът демонстративно извършвал въртеливи движения, съпроводени с поднасяне на автомобила неколкократно - завърта го около оста му два пъти. Обстоятелството, че свидетелите – очевидци не са чули форсиране на двигател и свистене на гуми, предвид затворените прозорци на автомобила, с който пътували, не обуславя извод, че административнонаказателното обвинение е недоказано. П. и С. са категорични в показанията си, че жалбоподателят на кръстовището демонстративно занасял автомобила и го завъртял два пъти около оста му, като задните гуми на автомобила преплъзвали. Жалбоподателят не е навлизал в насрещната пътна лента, тъй като кръстовището било широко. При въртенето на автомобила в кръг се вдигнал пушек и имало разпилени камъчета и пясък. Доколкото свидетелите П. и С. не се намират в никакви особени отношения с жалбоподателя, от които да извличат ползи от твърденията си и показанията им се потвърждават от приобщените писмени доказателства, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.