Определение № 4871 от 30.09.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4871 гр. Варна, 30.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Геновева Илиева като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско дело № 20263100501998 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 274 и сл. вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „А ЕМ БИ“ ЕООД, ЕИК 205727781, гр. Варна, подадена чрез адв. И. И., срещу определение № 9290/10.07.2026 г. по гр. д. № 1858/2026 г. на Районен съд – Варна, в частта, с която е оставена без уважение молбата на дружеството за присъждане на разноски за разликата над 500 евро до 790,25 евро.

Жалбоподателят поддържа, че заплатеното възнаграждение съответства на размера по Наредба № 1/09.07.2004 г. и на извършената защита, включително преди отделянето на делото, а намаляването му не е конкретно мотивирано. Иска присъждане на още 290,25 евро.

В отговора си "РОКС ИНВЕСТ" ЕООД, ЕИК 203995649, оспорва жалбата. Излага, че защитата е осъществена в рамките на т. д. № 30/2024 г. на ВОС и че определеният от районния съд размер съответства на сложността на спора и на извършената работа.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение и в законния срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С атакуваното определение, първоинстанционният съд се е произнесъл по молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, с която процесуалният представител на „А ЕМ БИ“ЕООД, е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 790,25 евро след прекратяване на делото поради оттегляне на иска. ВРС е редуцирал размера на уговореното и платено възнаграждение до сумата от 500 евро, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК, отхвърляйки молбата за разликата над присъдената сума до претендираната от 790,25 евро.

При прекратяване на делото ответникът има право на разноски съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК. Спорът е само за размера на подлежащото на възстановяване адвокатско възнаграждение. При преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК от значение са действителната фактическа и правна сложност, засегнатият интерес и видът и обемът на предоставената правна помощ съобразно чл. 36, ал. 3 ЗА. Размерът, уговорен и платен между адвоката и клиента, не определя сам по себе си размера на отговорността на насрещната страна.

Посочената в жалбата сума по Наредба № 1/09.07.2004 г. не представлява задължителна 1 долна граница при присъждане на разноски, както следва и от решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на Съда на ЕС.

От т.д. № 30/2024 г. на Окръжен съд – Варна са отделени отрицателните установителни искове на ответниците „ХАУС ПЛЕЙ“ ЕООД, „АБАНДЕНС ИНВЕСТ“ ЕООД, „ПРОСПЕРИТИ ИНВЕСТ“ ЕООД, „РОКС ИНВЕСТ“ ЕООД, „СЪКСЕС ИНВЕСТ“

ЕООД, „БАЗИЛИКА ВАРНА“ ЕООД, „ВЕГЛАС ВАРНА“ ЕООД, „УЛУА“ ЕООД и „АЙ ВИ БИ“ ООД по предявените от „А ЕМ БИ“ ЕООД искове с правно основание чл. 135 ЗЗД. След изпращането им на районния съд и последващото им разделяне е образувано настоящото дело по иска на "РОКС ИНВЕСТ" ЕООД за установяване недължимостта на 6508,22 евро.

Искът е оттеглен преди изпращане на препис за отговор по това дело и производството е прекратено с определение № 6343/29.04.2026 г. Съдът обаче е отчел, че отговор на исковата молба вече е бил подаден от адв. И. И. в първоначалното производство. Уговореното и платено в брой възнаграждение е 790,25 евро. Срещу размера му е направено своевременно възражение за прекомерност, основано на ранното прекратяване на отделеното производство и ограничения обем на защитата по него.

Предметът на иска предполага запознаване с правоотношението по договора за СМР, начислените суми и представените документи. Адв. И. И. е извършил работа по защитата на „А ЕМ БИ“ ЕООД и тя не може да бъде пренебрегната само защото отговорът е подаден преди образуване на гр. д. № 1858/2026 г. От друга страна, правният въпрос за качеството на „А ЕМ БИ“ ЕООД като кредитор и значителна част от фактическата основа са общи за исковете на деветте дружества. Отговорите, подадени от същия адвокат в т. д. № 30/2024 г., са с идентично съдържание. След отделянето на настоящия иск не е проведено съдебно заседание и не се е наложило развиване на самостоятелна защита по съществото му. Затова материалният интерес от 6508,22 евро и първоначалният обем на документите не обосновават пренасяне изцяло върху ищеца на отговорността за уговорените 790,25 евро.

Определените 500 евро съобразяват както необходимата работа по проучването и писмения отговор, така и общия за делата характер на тази работа и ранното прекратяване на производството. Сумата не обезценява положената защита. Изложените от районния съд съображения за вида на спора, интереса и количеството работа, допълнени с горната конкретна преценка, обосновават намалението с 290,25 евро.

Поради това обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 9290/10.07.2026 г. по гр. д. № 1858/2026 г. на Районен съд – Варна, 52 състав, в обжалваната част, с която е оставена без уважение молбата на „А ЕМ БИ“ ЕООД по чл. 248 ГПК за разликата над присъдените 500 евро до претендираните 790,25 евро разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3