Решение № 4980 от 17.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4980 гр. София, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

ВАСИЛЕНА П. МИДОВА при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100507246 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20115049/03.02.2024г. по гр.д. № 26920/2020г. по описа на СРС, 143-и състав, по предявените от ищеца Д. А. Ш. искове по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, ответникът Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на ищеца Ш. сумата 1 500 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от неразглеждане в разумен срок на наказателното производство по ДП № 743/2013г. по описа на РУ на МВР – Гоце Делчев, пр.пр. № 1940/2013г. на РП – Гоце Делчев, ведно със законната лихва върху присъдената главница от 25.06.2020г. до окончателното погасяване на вземането, ответникът Районен съд Гоце Делчев е осъден да заплати на ищеца Ш. сумата 2 200 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от неразглеждане в разумен срок на наказателното производство по НОХД № 108/2015г. по описа на РС - Гоце Делчев, ведно със законната лихва върху присъдената главница от 25.06.2020г. до окончателното погасяване на вземането, и ответникът Върховен касационен съд е осъден да заплати на ищеца Ш. сумата 400 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от неразглеждане в разумен срок на наказателното производство по дело № 476/2019г. по описа на ВКС, ведно със законната лихва върху присъдената главница от 25.06.2020г.

1 до окончателното погасяване на вземането.

Настоящото производство е образувано по 2 бр. въззивни жалби на ответниците ПРБ и ВКС.

С въззивната си жалба ответникът Прокуратура на Република България обжалва решение № 20115049/03.02.2024г. по гр.д. № 26920/2020г. по описа на СРС, 143-и състав, в частта, в която същият е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от неразглеждането в разумен срок на наказателното производство по ДП № 743/2013г. по описа на РУ на МВР – Гоце Делчев, пр.пр. № 1940/2013г. на РП – Гоце Делчев.

Жалбоподателят Прокуратура на Република България на първо място релевира оплаквания за недопустимост на съдебното решение. СРС се произнесъл по нередовна искова молба по см. чл. 127, т. 4 ГПК – ищецът не изложил твърдения кои конкретни действия не били извършени в разумен срок. Искът бил недопустим, тъй като ищецът Ш. подал пред СГС искова молба и в СГС било образувано гр.д. № 2695/2020г., по искове те му по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение по ДП № 743/2013г. по описа на РУ на МВР – Гоце Делчев, НОХД № 1/2018г. на Софийски военен съд, по което ищецът бил оправдан с влязла в сила оправдателна присъда. Намира, че претенцията била една, тъй като по иска по чл.

2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, съдът съобразявал продължителността на наказателното производство. Следователно фактическият състав на основанието по чл. 2б ЗОДОВ се поглъщало от това на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и се определяло едно обезщетение за неимуществените вреди. Сочи, че първоинстанционният съд игнорирал и не коментирал тези му възражения. На следващо място поддържа доводи за необоснованост и неправилност на постановения съдебен акт в обжалваната част. Не били нарушени права на ищеца, защитени от КЗПЧОС, в частност – правото му на разглеждане на делото му в разумен срок. Не се установило поведение на лица от състава на Прокуратурата, което да довело до до неоснователно забавяне/бездействие.

Напротив – от доказателствата се установило, че било работено ритмично. Оспорва претенцията и по размер. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част, в която Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на ищеца Ш. обезщетение за неимуществени вреди от забавяне на производството, а вместо това да отхвърли иска, евентуално да намали присъдения размер.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът Д. А. Ш. депозира писмен отговор на въззивната жалба на ПРБ, с който оспорва същата като неоснователна. Изначално липсвала компетентност на РП-Гоце Делчев да провежда разследването, което абсолютно процесуално нарушение само по себе си забавило производството с 15 месеца, неправомерните действия на прокуратурата били очевидни. Искът по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ представлявал отделно търсене на отговорност на основание, различно от 2 това по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и не се поглъщал от него. Не били посочени и мотиви досежно оспорения размер на претенцията. Решението било правилно и законосъобразно. Моли въззивният съд да остави жалбата без уважение.

С въззивната си жалба ответникът Върховен касационен съд обжалва решение № 20115049/03.02.2024г. по гр.д. № 26920/2020г. по описа на СРС, 143-и състав, в частта, в която същият е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от неразглеждането в разумен срок на наказателното производство по н.д. № 476/2019г. по описа на ВКС.

Въззивникът ВКС излага, че отговорността му била деликтна и в случая не били налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника ВКС. В случая общата продължителност на производството била 7 месеца и 9 дни, а съдебният състав се произнесъл в рамките на 6 месеца. Неправилно СРС приел за неоснователен въведения в първоинстанционното производство от страната довод за изключителната натовареност на ВКС като съд от последна инстанция. СРС не обсъдил и възражението за очевидната фактическа и правна сложност на наказателното производство – привлечени към наказателна отговорност били три лица за тежки умишлени престъпления. Не била обсъдена и практиката на ЕСПЧ, на която страната се позовала.

Решението в обжалваната част било необосновано, тъй като СРС не изложил мотиви защо приел, че било налице виновно поведение на ответника ВКС. По делото не били установени и търпените от ищеца неимуществени вреди – изнесените от свидетелите данни не могли да се свържат пряко с дейността на ВКС и времето, през което производството било висящо пред същата последна инстанция. Налице били основания за приложение на чл. 172 ГПК и при двамата разпитани свидетели Бишков и Митков. Оспорва претенцията и по размер. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част, в която ВКС е осъден да заплати на ищеца Ш. обезщетение за неимуществени вреди от забавяне на производството, а вместо това да отхвърли иска.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът Д. А. Ш. депозира писмен отговор на въззивната жалба на ВКС, с който оспорва същата като неоснователна. Срокът по чл.

354, ал. 4 НПК за постановяване и обявяване на решение по касационно дело бил задължителен, а не инструктивен, не можело да се приеме, че същият можел да бъде разумно удължен. Не били посочени и мотиви досежно оспорения размер на претенцията. Решението било правилно и законосъобразно. Моли въззивният съд да остави жалбата без уважение.

Като необжалвано в частта, в която СРС уважил предявения от ищеца Д. А. Ш. срещу РС-Гоце Делчев иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за сумата 2 200 лева – неимуществени вреди от забавяне на производството по НОХД № 108/2015г. по описа на РС Гоце-Делчев, първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна сила.

3

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

Предвид нормата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 по приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение. По делото е представен отговор на министъра на правосъдието, адресиран до ищеца, с изх. № 94Д-45/20/25.03.2020г. с приложение – копие от констативен протокол на ИВСС от 10.03.2020г. От съдържанието им се установява, че ищецът депозирал заявление № РС-20-48/12.02.2020г., с което изложил твърдения, че нарушено било правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на НОХД № 1/2018г. по описа на Софийски военен съд, приключило с окончателен акт – решение на ВКС от 11.12.2019г. В протокола на ИВСС подробно са анализирани и предхождащите образуването на НОХД № 1/2018г. по описа на Софийски военен съд производства, а именно такова в досъдебна фаза – ДП № 743/2013г. по описа на РУП-Гоце Делчев, пр.пр. 1940/2013г. по описа на РП-Гоце Делчев, и производства в съдебна фаза - НОХД № 28/2015г. по описа на РС – Гоце Делчев, НОХД № 108/2015г. по описа на РС-Гоце Делчев, ВНОХД № 10/2017г. по описа на ОС-Благоевград, НОХД № 286/2017г. по описа на РС-Гоце Делчев. По делото се установява извършена проверка по реда на глава трета „а“ ЗСВ по наказателното производство, чието необосновано забавяне ищецът твърди, с резултат отхвърляне на заявлението на ищеца на основание чл. 60е, ал. 1, т. 1 ЗСВ. Ето защо по делото се установява приключила по заявление на ищеца процедура по глава трета „а” ЗСВ с предмет обезщетение за нарушено право на разглеждане и решаване на наказателното производство в разумен срок, по която споразумение не било постигнато, предвид на което предявените искове по реда на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ са допустими.

В исковата си молба ищецът е изложил твърдения за факти, които са ясни и от които обстоятелства твърди, че произтичала отговорност на ответниците по исковете му по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ.

Твърденията на въззивника ПРБ за поглъщане на основанието по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ от исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, не сочат на недопустимост. Същите имат отношение към основателността на предявените искове – в този смисъл ТР № 1/27.11.2023г. по тълк.д. № 1/2022г. ОСГК на ВКС, за което съдът излага съображения по-долу в мотивната част на акта си.

По отношение на неговата правилност на въведените със жалбата доводи 4 настоящият съдебен състав намира следното:

Със сезиралата съда искова молба ищецът Д. А. Ш. излага, че на 09.12.2013г. било образувано ДП № 743/2013г. на РУ на МВР Гоце Делчев, пр.пр. № 1940/2013г. на РП-Гоце Делчев, по което на 09.10.2014г. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем. РП-Гоце Делчев не била компетентна да води разследването, но въпреки това провела и водила такова, вкл в съдебната му фаза по НОХД № 108/2015г. по описа на РС-Гоце Делчев била постановена осъдителна присъда. След подадена срещу присъдата въззивна жалба на 19.05.2017г. производството било прекратено, а материалите изпратени по компетентност на ВОП. По образуваното НОХД № 1/2018г. по описа на Софийски военен съд била постановена оправдателна присъда, потвърдена с решение на ВКС от 11.12.2019г. Излага, че подал заявление чрез ИВСС до Министъра на правосъдието с оплаквания относно продължителността на наказателното производство извън разумните срокове по НПК. ИВСС установил забава на ответника ПРБ с 15 месеца, на ВКС – 4 месеца и на РС-Гоце Делчев – 22 месеца, поради което следвало да се ангажира отговорността и на тримата ответници.

Като краен резултат МП отказал изплащането на обезщетение. Ищецът твърди следните периоди на забава на ответниците, уточнени в първото по делото о.с.з., а именно: при ПРБ за периода от 09.12.2013г. до 26.01.2015г., при РС – Гоце Делчев от 26.01.2015г. до 06.01.2017г. и при ВКС от 06.08.2019г. до 11.12.2019г. От забавеното производство извън разумните за това срокове по НПК и чл. 6, §1 КЗПЧОС ищецът претърпял неимуществени вреди - стрес и притеснения, очаквайки окончателния резултат от повдигнатото срещу него обвинение; загуба на вяра в справедливостта на съдебния процес и резултатите от него; правна несигурност, която го направила нервен, избухлив, раздразнителен, имал проблеми със съня и ежедневието; негативно влияние върху контактите му с приятели; накърняване на самочувствието; изострени отношения в семейството – недостатъчна комуникация със съпругата, повишаване на тон, изолация. Претендира за същите неимуществени вреди от забавяне на производството обезщетение, както следва: в размер на 1 500 лева от Прокуратура на Република България; 2 200 лева от РС – Гоце Делчев и 400 лева от Върховен касационен съд. Претендира законна лихва върху сумите и разноските по делото.