Определение № 441 от 27.08.2021, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 441 гр. Бургас , 27.08.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и седми август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Георги Д. Пепеляшев

ГЕОРГИ ХР. И.

Александър Д. Муртев като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно частно наказателно дело № 20212100600833 по описа за 2021 година установи следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.

Образувано е по протест на прокурор при Районна прокуратура-гр.

Бургас против Определение от 21.06.2021 г., постановено по НЧД № 2384/2021 г., с което Районен съд - Бургас е отменил Постановление на РП Бургас от 28.04.2021 година, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл.

24, ал. 1, т. 1 от НПК е било прекратено наказателното производство по ДП № 70/2019 г. по описа на Окръжен следствен отдел при БОП, изх. № 9598/2014 г. на РП – Бургас, водено за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.

В протеста се съдържа оплакване за незаконосъобразност на определението, постановено от Районен съд - Бургас. На първо място счита, че връщайки делото на прокурора за продължаване на процесуално – следствените действия, съдът не е мотивирал определението си, като не е дал задължителни указания относно прилагането на закона. На второ място сочи, че в прокурорския акт напълно ясно и обосновано са изложени съображения, като са обективирани и подробни мотиви както за съставомерните елементи на разследваното престъпление, така и за това защо същите не са налице. В случая процесният документ, с който наследниците на Д.Г. били въведени във владение на процесния имот е протокол № 26Б/02.06.2014 г., издаден от длъжностно лице на ОС „Земеделие“, гр. Бургас. Този протокол е бил предмет на съдебен контрол, с оглед на което се налага изводът, че не е налице елемент от състава на престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК, тъй като влизането в процесния имот не може да се определи като незаконосъобразно, 1 като такова, което не е в съответствие със законоустановения ред за това.

Намира, че с оглед наличието на официални документи, издадени от съответни институции и неотменени към процесната дата, които подлежат на изпълнение, не може да се изисква от Прокуратурата на Р България да решава въпроса за това следва ли същите да се изпълняват или не. Позовавайки се на съдебната практика на ВКС, приема, че това представлява изискване от прокуратурата да решава въпроси по същество с гражданско правен характер, което означава изземване на чужди правомощия. Предлага определението на БРС като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено, а постановлението на БРП от 28.04.2021 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е било прекратено наказателното производство по Пор. № 709/2016 г. по описа на БРП, пр. пр. № 9598/2014 г. по описа на БРП да бъде потвърдено.

По делото е постъпило становище – отговор на подадения протест от С.

А. В., в качеството си на подател на жалбата, предмет на образуваното ЧНД № 2384/2021 г. на БРС и за останалите съсобственици – В. К. С., Д. Ж. Д., Я.

Ж. А., А. Т. А., С. А. В., в качеството си на наследник на А.С. В., Д. И. Т., Л.

К. Т. и Т. К. Т., последните трима в качеството си на наследници на К.Д. Т..

Със същия се изразява становище за необоснованост на подадения протест, като явно е налице нежелание от страна на Районна прокуратура – Бургас да извърши необходимата проверка и да приложи материалния закон, като спази процесуалните правила, предвидени и посочени четири пъти от различни състави на БРС и БОС, тъй като това постановление за прекратяване на досъдебното производство е четвърто поред. Посочва се, че в така подадения протест не става ясно и не са посочени никакви правни съображения защо от обективна и субективна страна БРП приема, че не е осъществен престъпния състав на чл. 323, ал. 1 от НК. Така постановеното от съда в протестираното определение съответства и на установеното от БРС по ЧНД № 442/2020 г. относно същото съдържание на поредното постановление за прекратяване, а именно на сочените от БРП в постановлението факти. Моли се да бъде оставен без уважение протеста на прокурора при БРП срещу Определение от 21.06.2021 г. на БРС по ЧНД № 2384/2021 г. на БРС, като посоченото определение бъде потвърдено и делото бъде върнато на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

Бургаският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и изложеното в протеста, прие за установено следното:

Протестът е подаден в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същият е процесуално допустим.

Разгледан по същество, същият е неоснователен.

Досъдебно производство № 70/2019 г. по описа на ОСлО при ОП 2

Бургас, пор. № 709/2016 г. на БРП, пр. пр. № 9598/2014 г. по описа на БРП е образувано на 26.02.2016 г. по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК за това, че на 25.06.2014 г. в гр. Бургас самоволно, не по установения от закона ред, осъществил едно оспорвано от другиго свое действително право, а именно, че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Бургас, местност „***“, имот № *** по плана за земеразделяне – престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.

С Постановление от 22.08.2018 г. прокурор при Районна прокуратура – Бургас на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратил наказателното производство по досъдебното производство.

С Определение от 09.08.2018 г., постановено по НЧД № 3161/2018 г., Бургаският районен съд е отменил постановлението и е върнал делото на БРП. С Определение № 179/05.12.2018 г., постановено по ВЧНД № 1067/2018 г. състав на Окръжен съд – Бургас е потвърдил акта на БРС, като наказателното производство е било върнато на БРП за продължаване на разследването.

След връщане на делото на БРП са били извършени процесуално – следствени действия, указани в Определението на БОС, като с Постановление от 06.01.2020 г. прокурор при Районна прокуратура – Бургас на основание чл.

243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратил наказателното производство по досъдебното производство.

С Определение от 07.02.2020 г., постановено по ЧНД № 442/2020 г., Бургаският районен съд е отменил прокурорския акт и е върнал делото на БРП. Определението на БРС е било потвърдено с Определение от 12.03.2020 г., постановено от БОС по ВЧНД № 297/2020 г. по описа на съда и делото е било върнато на Районна прокуратура – Бургас за извършване на конкретни действия по разследването.

С Постановление от 20.03.2020 г. прокурор при Районна прокуратура – Бургас, без да са били извършвани посочените от БОС процесуално – следствени действия, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК отново е прекратил наказателното производство по досъдебното производство.

С Определение от 11.06.2020 г., постановено по ЧНД № 1380/2020 г., Бургаският районен съд е потвърдил Постановлението на БРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 70/2019 г. по описа на ОСлО при ОП Бургас, пор. № 709/2016 г. на БРП, пр. пр. № 9598/2014 г. по описа на БРП. Определението на БРС е било обжалвано, като състав на Окръжен съд – Бургас с Определение от 14.07.2020 г., постановено по ВЧНД № 742/2020 г. е отменил постановения съдебен акт и Постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, като е върнал делото на БРП за изпълнение на дадените указания.

3

По делото са били извършени множество процесуално-следствени действия – разпитани са множество свидетели и са били приобщени писмени доказателства, като след последното връщане на делото на Районна прокуратура – Бургас са били извършени съдебно-техническа и допълнителна съдебно-техническа експертизи.

Въз основа на приетата фактическа обстановка и събраните доказателства при разследване по делото, прокурорът от РП – Бургас е приел, че в конкретния случай деянието не съставлява престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, поради липса на елемент от обективната страна на престъплението.

Въз основа на приетата и изложена фактическа обстановка, прокурорът е приел, че поведението на свидетелите Н.И. и Д.С., наследници на Д.Г., не покриват съдържанието на самоуправството, тъй като към 25.06.2014 г. те са въведени във владение на базата на Протокол, издаден от ОС „Земеделие“ – гр. Бургас. Също така е приел, че между посочените двама свидетели и осмината жалбоподатели към посочената дата не е имало висящи граждански дела по повод имота. Относно така приетото от фактическа страна, прокурорът счита, че не е налице и субективната страна на посоченото деяние, тъй като И. и С. не са били наясно, че жалбоподателите имат претенции към имота. Дори и да се приеме, че двамата са знаели, че осмината жалбоподатели имат претенции към имота, то действията им по заравняване на имота не могат да се квалифицират като извършени „не по законоустановения ред“, доколкото същите имали правото да го извършат именно по силата на посочения протокол за въвод във владение, извършен в изпълнение на влязло в сила решение № 26/08.06.2001 г. на бившата Поземлена комисия – гр. Бургас, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Д.П.Г., сред които са и свидетелите Н.И. и Д.С..

Също така в постановлението си прокурорът посочва, че въз основа на събраните доказателства и доказателствени средства не се установява от страна на свидетелите Н.И. и Д.С. да е извършено и престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК. Намира, че в настоящия случай двамата свидетели, действайки с ясното съзнание, че са собственици на недвижимия имот, са възложили на съответни служители да почистят и заравнят терена. Същите са имали разрешение да трасират терена и са били въведени във владение на процесния имот с протокол № 26Б/02.06.2014 г. , издаден от ОС „Земеделие“ – гр.

Бургас.

Според настоящата съдебна инстанция, липсва всестранно, пълно и обективно разследване, поради което е ограничено правото на защита на интересите на пострадалите лица. Първоинстанционният съд прецизно и детайлно е изяснил фактите, установени при разследването и правилно е оценил събраните по него доказателства. Районният съд е подложил на задълбочен анализ депозираните гласни и писмени доказателствени 4 източници и е извел фактическите си изводи въз основа на интерпретация на формираната доказателствена съвкупност. Целта на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК е да се извърши проверка за правилността и законосъобразността на постановленията на прокурора, с които се поставя край на наказателното производство, а тази проверка не може да се осъществи без обсъждане и решаване на делото по същество. За нуждите на производството по чл. 243 от НПК съдът проверява дали са обосновани и законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи служебно за спазване на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включват преценката дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощието да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат проведени.

Настоящият състав счита, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е посочил, че крайните изводи на прокурора не отговорят на събрания по делото доказателствен материал досежно наличието на престъплението самоуправство. Необосновани са изводите на прокурора, изложени в протеста, че разследването по делото е обективно, всестранно и пълно и крайният извод в постановлението е формиран при анализ на цялата съвкупност от доказателства.

По делото по безспорен и категоричен начин е установено, че между жалбоподателите и наследниците на Д.П.Г. съществува неразрешен спор за собственост върху недвижим имот – изкуствена водна площ в местност „***“, с площ от 9 дка, съставляващ имот № *** по плана за земеразделяне на гр.