Решение № 222 от 19.11.2024, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Бургас, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20242000500434 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.463 ал.2 ГПК вр.с чл.274 ГПК.

С решение № 282/09.08.2021 г. по гр.дело №977/2021 г. по описа на Бургаския окръжен съд е потвърдено разпределение на суми, получени от публична продан на недвижим имот от 17.05.2021 г. по ЧИД 651/2015 г. по описа на ЧСИ Георги Михалев.

Срещу решението на БОС са постъпили жалби от С. К. С. – присъединен взискател, „Виа Салариа“ ЕООД,представлявано от управителя С. К. С.присъединен взискател и С. М. С.-ипотекарен длъжник.

След постановяване на съдебното решение С. М. С. е починала и съдът е конституирал правоприемниците и-законните наследници Г. С. С. и К. С. С.

На новоконституираните страни са връчени преписи от съдебното решение,като им е предоставена процесуална възможност да заявят дали поддържат жалбата,подадена от наследодателката им С. М. С. По делото е постъпила жалба само от Г. С. С.,която съдът приема и като волеизявление на правоприемника на С. М. С. в смисъл,че поддържа подадената от нея жалба против решението на БОС.

В жалбата,подадена от присъединения взискател С. К. С. са наведени оплаквания, че съдът неоснователно не е допуснал исканата съдебно – счетоводна експертиза за определяне на действителното задължение на длъжника „РОСОЙЛ ПЛАМ“ ЕООД, възприел е единствено съдържащата се в изпълнителното дело информация, включително тази, предоставена от „ОББ“АД,като по този начин е лишен жалбоподателят- присъединен 1 взискател от възможността да се удовлетвори от събраната сума.

Според жалбоподателя е останало неясно защо и банката, и съдебния изпълнител работят със сумата от 196 000 лв. – стойността на главницата по договора за кредит. Съдът е отчел заплащането на сумата от 92 000 лв.,но не е приспаднал сумата, както и тези, заплатени от трети лица, от стойността на главницата, лихвата и разноските по делото.

Поддържа доводите, изложени в жалбата му, депозирана пред БОС и моли делото да бъде насрочено в открито съдебно заседание, да бъде допусната съдебно – счетоводна експертиза, която да установи размера на действителните задължения на „РОСОЙЛ ПЛАМ“ ЕООД към взискателите.

Счита,че решението следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът неоснователно е оставил без уважение исканията на жалбоподателя.

Моли да бъде задължена „ОББ“АД да представи заверени преписи от всички извънсъдебни споразумения с „РОСОЙЛ ПЛАМ“ ЕООД и на всички платежни нареждания за погашения по кредита или на жалбоподателя да бъде издадено удостоверение, посредством което да се снабди с описаните доказателства.

Жалба с идентично съдържание против същия съдебен акт е подадена и от „ВИА САЛАРИА“ЕООД, ЕИК 203172651,с управител С. К. С..

В отговор на двете жалби, подаден от „Обединена българска банка“АД, чрез пълномощника юрисконсулт Д., се иска оставянето им без уважение като неоснователни.

Сочи се, че при постъпила жалба срещу разпределението съдът извършва проверка досежно спазването на правилата за разпределение на постъпилите суми, недостатъчни за удовлетворяване на всички взискатели, установени в ЗЗД и ГПК. Редът на привилегиите е установен от чл.136, ал.1 и ал.З от ЗЗД.

Най-напред се удовлетворяват кредиторите с особена привилегия, в определената от закона поредност - т. 1-4 на, ал. 1 на чл.136 от ЗЗД.

Обжалваното разпределение е изготвено на основание чл.460 ГПК.

Присъединеният взискател С. К. С. е обявен за купувач на два недвижими имота, ипотекирани от С. М. С. за обезпечаване дълга на „Росойл Плам“ ЕООД към „СИБАНК“ ЕАД/преобразувано чрез вливане в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД/, за сумата от общо 141 970.10 лева, която купувачът следва да внесе по сметка на ЧСИ в двуседмичен срок от влизане в сила на разпределението, като сумите от 6552.80 лева (такси по т. 26 и обикновени такси по ТТР към ЗЧСИ) и 12 лева (за държавни такси), а остатъкът от 135 405.30 лева е предвиден за „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, като ипотекарен кредитор.

Според банката-първоначален взискател, разпределението е правилно и законосъобразно – спазена е разпоредбата на чл.136, ал.1 ЗЗД при отчитане на привилегията на банката и на вземанията за такси и разноски, а оплакванията в жалбата касаят съществуването и размера на вземанията на взискателите,които не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство. Моли да бъде потвърдено решението и да и бъдат присъдени разноски за процесуално представителство от юрисконсулт.

2

В подадената от Г. С. С. жалба не са изложени конкретни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението. Иска се отмяната му като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата на С. М.,поддържана от правоприемника и Г. С. са изложени оплаквания,че съдът неправилно е оставил без уважение искането и за допускане на съдебно-счетоводна експертиза,която да определи действителния размер на дълга на „Росойл плам“ЕООД към датата на изготвяне на разпределението.Също се сочи,че съдът е споменал,че е платена сума от около 92 000 лв.,но тя не е приспадната от главницата,поради което и дължимата лихва не е определена правилно.

Бургаският апелативен съд, след като разгледа жалбите, становището на ответната страна и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

Жалбите са своевременно подадени, от надлежни страни, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, редовни и допустими са и следва да бъда разгледани.

Производството по делото е образувано пред Бургаския окръжен съд по жалби на „ВИА САЛАРИА“ ЕООД и на „Росойл Плам“ ЕООД – длъжник в изпълнителното производство и от С. М. С. – лице, чийто имот е ипотекиран като обезпечение дълга на длъжника – „ипотекарен длъжник“ против разпределение на суми, получени от публична продан на недвижим имот по изпълнително дело № 20157030400651 по описа на ЧСИ Георги Михалев от 17.05.2021 г. с оплаквания за неправилно определен размер на вземането на взискателя „ОББ“АД, за несъществуване на посочените в разпределението вземания на НАП и неправилно определяне на техния размер и неправилно определяне на размера на разноските в резултат на предходните оплаквания.

С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е намерил жалбите за неоснователни и е постановил оставянето им без уважение. За да достигне до този извод, съдът е намерил, че изложените в тях оплаквания за съществуването и размера на вземанията на взискателите не подлежат на разглеждане по реда на чл.463 ГПК, а по исков ред - по реда на чл.439 ГПК.

Изпълнително дело № 20157030400651 по описа на ЧСИ Георги Михалев е образувано по искане на взискателя „Сибанк“ ЕАД, ЕИК 831686320 – с универсален правоприемник „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК 000694959 (съгласно извършена служебна справка в търговския регистър), срещу „Росойл плам“ ЕООД, ЕИК 201515101 въз основа на изпълнителен лист № 4968 от 17.09.2015 г., издаден на основание Заповед № 3379 от 16.09.2015г. по ч. г. д. № 5983/2015 г. по описа на Районен съд – Бургас, за присъждане на сумата от 105 372, 06 евро, дължима съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 15.09.2015 г., съставено въз основа на договор за /револвиращ/ банков кредит от 21.09.2013 г., от която главница в размер на 100 000 евро, договорна лихва в размер на 2 797, 40 евро, наказателна лихва в размер на 2 574, 66 евро, както и законна лихва върху главницата от 15.09.2015 г. до окончателното изплащане, ведно със сумата от 7 743, 30 лева – разноски по делото.

Представен е и Изпълнителен лист № 4974 от 17.09.2015г., издаден на основание Заповед № 3389 от 16.09.2015г., постановена по ч. г. д. № 5984/2015 3 г. по описа на Районен съд – Бургас за присъждане на следните суми:

16 256, 98 лева – главница по договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща фирмена кредитна карта, 1 131, 34 лева – договорна лихва, 510, 39 лева – наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от 15.09.2015 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 360, 25 лева за заплатена държавна такса и 777,47 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Вземането на банката е обезпечено с договорна ипотека върху имоти самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, и двата собственост на С. М. И.

Присъединени взискатели в изпълнителното производство са НАП, „Виа Салариа“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист № 1824 от 19.04.2019 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 1661 от 19.04.2019 г. по ч. г. д.

№ 3158/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, за присъждане на сумата от 15 000 лева, представляваща вземане по запис на заповед от 15.02.2019 г., ведно със законната лихва от 17.04.2019 г. до окончателното изплащане и С. К.

С. въз основа на Изпълнителен лист от 06.04.2021г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 от ГПК по частно гр. дело № 2324/2021г. по описа на Районен съд - Бургас за заплащане на сума в размер на 13 000 лева, дължима солидарно от длъжниците „Росойл Плам“ ЕООД и С. М. С. по запис на заповед, издаден в гр. Бургас на 01.09.2020г.

С обжалваното разпределение сумата от лева е разпределена както следва:

Посочено е, че взискателят „Обединена Българска Банка“ ЕАД има вземане в размер на 196 937, 25 лева, вземането на присъединен взискател НАП – Бургас е в размер на 95 741, 61 лева, вземането на присъединеният взискател „Виа Салариа“ ЕООД е в размер на 18 145, 83 лева, а вземането на присъединения взискател С. К. С. възлиза на сума в размер от 13 000 лева.

Получената от проданта общо 141 970, 10 лева е разпределена по следния начин:

За такси и разноски за ЧСИ по чл.136, ал.1 , т. 1 ЗЗД :

- сума в размер на 360 лева,представляваща обикновени такси, неплатени на ЧСИ в размер на 360 лева с ДДС,

-държавни такси, платени от ЧСИ в размер на 12 лева, -сумата от 6 192, 80 лева с ДДС – такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

Остатъкът от сумата,в размер на 135 405, 30 лева е разпределен в полза на ипотекарния кредитор „ОББ“АД,като вземане с привилегия по чл.136 ал.1 т.3 ЗЗД.

Правилно и законосъобразно БОС е приел,че не установява допуснати нарушения относно реда на привилегиите,такива оплаквания не са били и наведени от жалбоподателите.Както в жалбите пред БОС,така и в жалбите пред настоящата инстанция доводите за незаконосъобразността на 4 разпределението са в насока,че неправилно е определен размерът на дълга,тъй като длъжникът „Росойл Плам“ЕООД е извършил доброволни извънсъдебни плащания към кредитора-банка в размер над 150 000 лв.,които не са отразени по изпълнителното дело. Във връзка с тези оплаквания БОС е констатирал,че по делото не е било спорно,че през периода от 01.04.2016г.до 26.06.2018г.длъжникът е извършил доброволни плащания към взискателя на сума в общ размер от 46 247.78 евро/с левова равностойност- 90 183.17 лв./,като задълженията по изпълнителен лист №4974 от 17.09.2015г.са били погасени изцяло и изпълнителното производство е било прекратено в тази част от ЧСИ с постановление от 07.06.2019г.

Предходната инстанция правилно е приела, че редът за оспорване на съществуването и размера на вземанията на взискателите е исков- по чл.439 ГПК, а не в производството по чл.463 ГПК, в което съдът проверява спазването на правилата за разпределение на постъпилите суми.

В производството по обжалване на разпределение съдът,по оплаквания за неправилно определяне размера на дълга на длъжника може да извърши проверка съобразно наличните по изпълнителното дело данни за погасяване на части от дълга, като например- неправилно пресмятане на плащания по запори,неправилно отразяване на плащания получени от публична продан, пропуски при отразяване на извършени по сметката на ЧСИ доброволни плащания и др.,произтичащи от извършени изпълнителни действия. При спор относно правилното определяне размера на вземанията,които се погасяват чрез разпределение, съдът може да вземе предвид и извършени доброволни плащания,които длъжникът е направил директно към взискателя, извън изпълнителното дело, но само ако фактът на извършване на плащанията/с дати,периоди и размери/ е безспорен между страните и плащанията предхождат датата на разпределението. В случая,банката-взискател е дала информация на ЧСИ още през 2019г. за доброволните плащания,извършени от длъжника, които са били взети предвид и отнесени за погасяване на задължения на дружеството по друг изпълнителен лист.