Определение № 9474 от 09.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9474 гр. София, 09.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110155738 по описа за 2025 година

Производството по реда на чл. 312, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Т. Й. Г., с ЕГН ********** срещу „ДИТ Солар“ ЕООД, ЕИК 207628052.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал отговор на исковата молба, макар да е получил редовно по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК съдебните книжа по делото.

След проверка, съдът е приел, че исковата молба отговаря на законовите изисквания на чл. 127 и чл. 128 ГПК, налице е надлежна активна и пасивна процесуална легитимация на страните, както и валидна размяна на книжа, поради което предявеният иск е процесуално допустим във връзка с изискванията на чл. 130 ГПК и следва да бъде поставен за разглеждане, обуславящо насрочване на делото в открито съдебно заседание.

С оглед посоченото и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Останалите доказателствени искания, заявени от ищеца са неоснователни, с оглед пасивното процесуално поведение на ответника, респ. липсата на въведени 1 възражения от последния.

Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕДСТАВЯ на страните писмен проекто-доклад по делото, съгласно чл.

312, ал. 1, т. 2 ГПК:

1. Обстоятелства, възражения: от които произтичат претендираните права и

Предявени са от Т. Й. Г. срещу „ДИТ Солар“ ЕООД обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: сумата в размер на 4 155,22 лева – главница, представляваща остатък от неплатено трудово възнаграждение за м. февруари 2025 г.; сумата в размер на 213,44 лв. – главница, представляваща остатък от трудово възнаграждение за м. март 2025 г.; сумата в размер на 809,71 лв. – главница, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 20.12.2025 г. до окончателното плащане на сумите, както и мораторна лихва, начислена върху всяка една от трите главница, а именно: сумата от 423,19 лв. – мораторна лихва, начислена върху главното вземане в размер на 4 155,22 лв. за периода от 26.03.2025 г. до 19.12.2025 г.; сумата от 19,23 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата в размер на 213,44 лв. за периода от 26.04.2025 г. до 19.12.2025 г. и сумата в размер на 72,96 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата в размер на 809,71 лв. за периода от 26.04.2025 г. до 19.12.2025 г.

Ищецът извежда съдебно предявените си права при твътденията, че на 16.01.2025 г. между него и „ДИТ Солар“ ЕООД е бил сключен Трудов договор №85/16.01.2025 г., по силата на който „ДИТ Солар“ ЕООД е възложило на Т. Й. Г. длъжността „Монтажник електрооборудване“ при 8-часов работен ден. Твърди се, че трудовото възнаграждение, дължимо месечно до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който е начислено, е в размер на 550,66 €, и с допълнително възнаграждение в размер на 0.6% за придобит трудов стаж, и професионален опит за всяка година трудов стаж при работодателя на същата или сходна длъжност. Твърди се, че на 17.012025 г. между „ДИТ Солар“ ЕООД и Т. Й. Г. е било сключено допълнително споразумение към трудовия договор, с което 2 страните се споразумели, че за периода между 20.01.2025 г.. и 30.03.2025 г. Т. Й. Г. трябвало да бъде командирован на територията на Германия между 20.01.2025 г. и 23.02.2025 г., и на територията на Румъния между 24.02.2025 г. и 30.03.2025 г.

Трудовият договор е бил изменен така, че размерът на основното месечно възнаграждение за периодите, прекарано в командировка на териториите на Германия и Румъния, трябвало да бъде в размер на 2 300 €. Ищецът твърди, че срокът за плащане на възнаграждението не е бил изменян и е следвало възнагражденията отново да бъдат заплащани до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който са били начислени, по банковата сметка на ищеца. Ищецът сочи, че е бил командирован заедно с други служители на „ДИТ Солар“ ЕООД, като е изпълнявал съвестно възложените му задължения, но ответникът не му е изплатил дължимото трудово възнаграждение за период от повече от два месеца, считано от датата, на която е следвало сумите да бъдат преведени. Ищецът е предупредил ответника, че ако не заплати дължимите възнаграждения, ще преустанови работа. В отговор на това, ответното дружество, чрез своя управител, е заявило на ищеца в телефонен разговор, че ищецът може „да се чувства уволнен“. Трудовият му договор е бил прекратен със заповед от 17.03.2025 г., считано от 18.03.2025 г., като в заповедта било записано, че на ищецът се дължи парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер от 8 работни дни. С оглед горното ищецът, заедно със свои колеги, подал жалба до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с искане да бъде извършена проверка в ответното дружество и да му се разпореди да заплати дължимите суми на служителите, които следвало да научат и дали трудовите им правоотношения са били прекратени, на какво основание, и кога. Сочи, че с писмо от 11.07.2025 г., Директорът на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, уведомил Т. Й. Г., че за месец февруари 2025 г., при 20 работни дни, му е било начислено брутно трудово възнаграждение в размер от 2300 € и еднократни надбавки в размер от 884,21 €, като брутната работна заплата се равнявала на 3184,21 €. Твърди се, че на ищеца е била заплатена сумата от 503,47 € - аванс, платен на части на 13.02.2025 г. и 24.02.2025г., но остатъчната дължима сума - 2124,53 € не е била заплатена от „ДИТ Солар“ ЕООД. В същото писмо от Директорът на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ била направена проверка и на дължимите суми за месец март на 2025 г., която довела до изводи, че ответникът дължи на ищеца сумата от 460,00 €, представляваща брутна заплата за четири отработени дни, както и обезщетения по Кодекса на труда за неизползван платен годишен отпуск в размер на 460,00 €. Твърди се, че от работодателят са били изплатени аванси в размер от 227,82 €, но до завършване на проверката, не е било установено изплащането на дължимите 109,13 €. Твърди се, че до края на проверката не е било установено заплащане на начисленото обезщетение за неизползвани дни платен годишен отпуск в размер на 460,00 €, от които чистата сума за получаване – 414,00 €. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира 3 разноски.

В срока, предвиден по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът „ДИТ Солар“ ЕООД, ЕИК 207628052 не е депозирал отговор на исковата молба.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т.

2 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

3 Кои права и кои обстоятелства се признават по чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК – няма такива.

4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване по чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК – няма такива.

5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК:

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищцата е да докаже, че е престирал труд при работодателя през периода, за който претендира заплащането на трудово възнаграждение, размера на трудовото възнаграждение.

По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ответника е да докаже или факта на ползване на отпуската или положителния факт на плащане на дължимото обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и забава в погасяването му.

В тежест на ответника, и при установява на горните, е да докаже положителния факт на плащане, за което обстоятелство няма наведени твърдения.

6. По доказателствата:

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства, на основание чл. 146, ал. 4 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 09.04.2026 г. в 9:20 ч., за която дата да се призоват страните с копие от определението, третото лице помагач с 4 препис от исковата молба и отговора.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието /http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС. В центъра спорът им ще бъде разгледан от независим арбитър.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него като страните могат да вземат становище по доклада и дадените в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

5

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

6