Решение № 178 от 18.03.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Бургас, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря П. Хр. Колева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20242100501845 по описа за 2024 година

С Решение № 185/12.08.2024г., постановено по гр. дело 630/2023г., Районен съд - Айтос е отхвърлил предявения иск на Х. Д. Р. против А. Ш. Х., с който се претендира на основание чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗС да се признае за установено по отношение на ответника А. Ш. Х., че Х. Д.

Р. е собственик на ½ ид.ч., придобита по силата на спокойно и необезпокоявано владение продължило 10 години, считано от 2005г. до 2015г. на следния недвижими имот: дворно място цялото с площ от 711 кв. м., находящо се в с. *********, Община ********, съставляващо урегулиран поземлен имот УПИ Х-130 пo плана на същото село, ведно с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв. м., при граници: улица, УПИ IX-131, УПИ XI-36 , УПИ XVI- 139, на ½ ид.ч. от който имот ищцата е собственик по силата на прекратено СИО.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Х.

Д. Р., с която се претендира да бъде отменено атакуваното първоинстанционно решение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъде уважен изцяло предявения иск от страна на Х. Д. Р. и тя 1 да бъде призната за изключителен собственик на процесния недвижим имот. С въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение на районния съд, като се излагат съображения за неговата неправилност и необоснованост, сочи се, че е постановено при нарушение на процесуалните правила. Навеждат се доводи във връзка с приложението на разпоредбата на чл. 69 от ЗС и установената оборима презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Подчертава се, че въззивната страна е предявила своите искови претенции едва след като е узнала, че А. Ш. Х. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху процесния имот. Посочва се, че един от собствениците можело да ползва самостоятелно и за себе си общата вещ (да я свои), без да се съобразява с правата на останалите, в случаите, когато не знае, че друг има право на собственост върху същия имот.

Във въззивната жалба се посочва, че имотът е придобит от Х. Р. по време на брака със съпруга й, а след неговата смърт, въззивницата е придобила собствеността върху целия имот. Излага се становище, че съдът е постановил атакувания съдебен акт в противоречие с установената съдебна практика на ВКС. Навеждат се доводи, че изискването за манифестиране на промененото намерение, с което наследникът е започнал да владее частите на другите сънаследници, можело да се приложи, когато същите са известни, като се цитира и съдебна практика в тази насока.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание – въззивната страна чрез своя процесуален представител – адвокат Стоян Стойчев поддържа депозираната жалба и изразява становище, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде уважен.

В срока по чл. 236, ал. 2 от ГПК по делото е депозиран писмен отговор от ответната страна по въззивната жалба - А. Ш. Х.. В писмения отговор се твърди, че депозираната въззивна жалба е частично недопустима, тъй като не е спазено изискването за необходимо съдържание и указване в 2 какво се състои порочността на решението по смисъла на чл. 260, т. 3 от ГПК.

Излагат се аргументи за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че жалбоподателят преповтаря изложеното в исковата молба, като не се въвеждат конкретни доводи във връзка с предмета на спора.

В депозирания писмен отговор се навеждат доводи относно изложените в жалбата твърдения за упражняване на владение върху процесния имот и придобиване на идеална част от него по давност. Заявява се, че в конкретния случай не са налице двата основни признака на владението ,,анимус“ и ,,корпус“. Изтъкват се факти и обстоятелства, установи чрез дадените от ищцата в производството по делото обяснения по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК. Посочва се, че първоинстанционният съд е постановил атакуваното решение съобразно представените доказателства по делото, при изяснена фактическа обстановка и в съответствие с установената съдебна практика, като правилно е установил, че не е манифестирано владение от ищцата, нито намерение за осъществяване владение на целия имот.

С писмения отговор се оспорват твърденията на въззивната страна за необоснованост на обжалвания съдебен акт и нарушение на процесуалните правила. Заявява се, че съдът правилно и обосновано изложил своите изводи, базирани на съвкупната преценка на обстоятелствата и анализ на доказателствата по делото.

Претендира се атакуваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба – А. Ш.

Х. чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и изразява становище, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Окръжен съд – Бургас, като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от Х. Д. Р., със съдебен адрес – гр. София, ул.

3

„Тунджа“ № 36, ет. 1 – адвокат Тодор Мангъров против А. Ш. Х. от с. *******, Община ********, обл. ********, с който се претендира да бъде установено по отношение на ответната страна, че ищцата е собственик на следния недвижим имот – дворно място, цялото с площ от 711 кв.м., находящо се в с.

********, Община *******, съставляващо урегулиран поземлен имот УПИ Х – 130 по плана на същото село, ведно с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м., при граници: улица, УПИ ІХ-131, УПИ ХІ-136 и УПИ ХVІ-139. В исковата молба се посочва, че процесния недвижим имот е придобит от ищцата и нейния съпруг след като през 1968г. са сключили граждански брак, а именно – през 1971г. чрез договор за покупко-продажба. Посочва се, че сключеният граждански брак е бил прекратен през 2005г. и по силата на постановеното съдебно решение имотът й е предоставен за ползване. В исковата молба се твърди, че от самото закупуване на имота през 1971г. до настоящия момент ищцата живее в имота, а след развода е продължила да го ползва еднолично. Сочи, че през 2007г. нейният съпруг е дарил своята ½ ид.ч. на ответната страна – А. Ш. Х., но твърди, че в нейна ползва е изтекла придобивна давност и по отношение на дарените от бившия й съпруг ½ ид.ч., считано от 2007г. и е станала собственик на целия имот, тъй като го е ползвала като собственик, сама, открито и необезпокоявано и до сега продължава да го ползва само тя, а ответника никога не е живял в процесния имот, нито го е ползвал, поради което и не може да придобие останалата ½ ид.ч. от правото на собственост върху имота.

Ответната страна по предявения иск – А. Ш. Х. депозира писмен отговор пред първоинстанционния съд, в който посочва, че предявените искове за собственост с идентично съдържание вече са предявявани от ищцата като положителен установителен и отрицателен установителен иск и вече по тези искове има произнасяне със съдебно решение, което не може да бъде пререшавано.

В писмения отговор на исковата молба се посочва, че владението на ответника – А. Х. е започнало от 25.09.2007г. когато неговият чичо – Д. Х. Ф. му е дарил собствената си идеална част и е продължило необезпокоявано и към настоящия момент, тъй като ищцата не се е противопоставяла на владението му до предявяването на исковата молба на 17.12.2021г., но преди 4 предявяване на иска през декември – 2021г. е изтекла десетгодишната придобивна давност в полза на ответника.

Ответната страна в своя писмен отговор твърди, че не е налице владение на ищцата в нито един момент, а твърденията й за това, че е станала собственик на целия имот не съответстват на реално осъщественото владение или препятстване на такова владение, извършвано от ответната страна.

За да отхвърли предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че ищцата не е успяла да докаже категорично, че действията й са извършени именно с цел да афишират владение за себе си, а не управление на съсобствената вещ. В своите мотиви съдът е приел, че сам по себе си факта на живеене в имота не е достатъчен извод за промяна в отношението към имота и не са налице действия, от които може да се съди за променено отношение на ищцата към имота, още по-малко това променено отношение да е станало достояние на останалите съсобственици.

Окръжен съд – Бургас, като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен Нотариален акт № 149 от 20.08.1971г., том ІІ, нот. дело № 626/71г. по описа на Съдия при Районен съд – Айтос, от който е видно, че Д. Х. Ф. е закупил недвижим имот, представляващ дворно място, съставляващо парцел 7 – 207, кв. 16 по плана на с. *********.

По делото е представено Решение № 71 от 11.03.2005г., постановено по гр. дело № 456/2004г. по описа на Районен съд – Айтос, от което е видно, че е прекратен сключения граждански брак на 14.10.1968г. в с. ********, Община ******* между Х. Д. Ф. и Д. Х. Ф. и постановеното съдебно решение е влязло в законна сила на 10.11.2005г.

Следва да се отбележи, че по делото не се спори и относно обстоятелството, че по силата на постановеното решение, с което сключеният между страните граждански брак е прекратен, на Х. Д. Р. е предоставено ползването на семейното жилище, представляващо едноетажна жилищна сграда, находяща се в с. *******, Област *********.

По делото е представен Нотариален акт № 98 от 25.09.2007г., нот. дело № 1495/2007г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд 5 Айтос (лист 33 от приложеното като доказателство гр. дело № 1154/2021г. по описа на Районен съд – Айтос), от който е видно, че Д. Х. Ф. е дарил на своя племенник - А. Ш. Х. (ответник в първоинстанционното производство) собствената си ½ ид.ч. от следния недвижим имот – дворно място, цялото с площ от 710 кв.м., находящо се в с. *******, Община *******, Област *********, съставляващо урегулиран поземлен имот № Х-130, кв. 21 по ПУП на същото село, ведно с построената в имота масивна жилищна сграда, със застроена площ от 72 кв.м.

По делото е представен Нотариален акт № 50 от 23.01.2018г., том І, нот. дело № 35/2018г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Айтос, от който е видно, че А. Ш. С. е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот – ½ ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 711 кв.м., находящо се в с. *******, Община ********, съставляващо урегулиран поземлен имот Х – 130, кв. 21 по плана на същото село, ведно с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 72 кв.м.

По делото е представен и Нотариален акт № 51 от 23.01.2018г., том І, нот. дело № 36/2018г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Айтос, от който е видно, че А. Ш. С. е признат за собственик по силата на дарение и давностно владение на следния недвижим имот – дворно място с площ от 711 кв.м., находящо се в с. *******, Община *******, съставляващо урегулиран поземлен имот Х – 130, кв. 21 по плана на същото село, ведно с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 72 кв.м.

По делото е приложено и Решение № 82 от 04.05.2022г., постановено по гр. дело № 1154/2021г. по описа на Районен съд – Айтос (влязло в законна сила на 09.02.2023г.), от което е видно, че със сила на присъдено нещо, съдът е приел за установено по отношение на ответната страна – А. Ш. Х., че ищцата Х. Д. Р. е собственик на ½ ид.ч. от следния недвижим имот – дворно място с площ от 711 кв.м., находящо се в с. *********, Община *******, представляващо УПИ Х – 130, кв. 21 по плана на същото село, ведно с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м. и е отменен Нотариален акт № 50, том І, нот. дело № 35/2018г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Айтос до размера на ½ 6 ид.ч. от собствеността на описания в акта имот.