Решение № 348 от 01.04.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. София, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231000502212 по описа за 2023 година

САС е сезиран първоначално с въззивна жалба от името на всички ищци по гр.д.

13 171/20 г. по описа на СГС – насдледници на загиналия при катастрофа И. Р. И., които са както следва: Р. И. В. (баща), Н. Л. В. (майка), М. Р. И. (брат) и М. Л. В.

(баба). Последната ищца е починала през време на първоинстанционното производство и е заместена на основание чл. 227 ГПК от дъщерите си Н. Л. В. и А. Л. И.. Обжалва се решение по делото № 261 852/03.06.23 г., с което са частично уважени исковете на първите двама ищци и са отхвърлени исковете на брата и бабата на загиналото лице.

Поради оттегляне на жалбите от името на Р. И. В., Н. Л. В. и Д. О. застраховане ЕАД, с определение от 19.09.22 г. (л.223 от първоинстанционното дело), същите са върнати.

В процеса на администриране на жалбата от името на останалите ищци конституираната на мястото на починалата М. Л. В. наследничка А. Л. И. не е изпълнила указания на съда и с разпореждане от 14.06.23 г. (л. 17 от въззивното дело) жалбата е върната.

На производство е останала частта от въззивната жалба, подадена от името на М. Р. И., брат на загиналия и Н. Л. В., една от наследничките на М. Л. В. – баба на загиналия.

Исковете срещу тях първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло с довод, че не са установени особени близки отношения със загиналото лице, довели до изключително интензивни болки и страдания поради смъртта му.

Във въззивната жалба липсват доводи за неправилност на решението спрямо така развитите доводи и следва да се приеме, че жалбата е бланкетна.

Жалбата инкорпорира и искане, основано на разпоредбата на чл. 248 ГПК от името на адв. А. И. за присъждане в негова полза на основание чл. 38 ЗАдв. на 1 адвокатски хонорар за представителство на страните в първоинстанционното производство. Компетентен да се произнесе по тази молба (своевременно заявена в подадената въззивна жалба) е първоинстанционният съд.

В производството пред въззивния съд не са представяни доказателства.

При служебна проверка САС установи, че жалбата е подадена в срок, а обжалваното решение е валидно и допустимо.

Дължи се произнасяне относно правилността на решението по отношение на неоттеглилите жалбите си ищци.

С отговор на жалбата ответникът Д. О. застраховане ЕАД е взел становище, че поддържащите въззивната жалба ищци – в родство със загиналия - брат и баба, не са доказали надхвърлящи нормалните, присъщи за родствената връзка, отношения със загиналия и спрямо тях не са налице предпоставките на ТР 1/18 г.

ОСГТНК ВКС.

Въз основа твърденията на страните, в рамките на очертания предмет на проверка и съобразно доказателствата, събрани от СГС, САС прави следните изводи:

Настоящият състав се солидаризира с виждането на първостепенния съд, че за да бъдат обезщетени лица от разширения семеен кръг (роднини по съребрена линия и по права от втора степен) не е достатъчно да се установи степента на родство с починалото лице и съжителстването с него в общо домакинство, а е нужно да се докажат особени по интензивност и продължителност страдания, които предполагат прилагане на изключението от определения с ППВС 4/61 г. и 5/69 г. кръг от материално легитимирани лица. Липсата на конкретни доводи за неправилност на решението в останалата активна част от жалбата не позволява на САС да формулира по-разгърнати съображения относно правилността на обжалваното решение.

Като правилно и законосъобразно решението в отхвърлителната му част спрямо ищците М. Р. И., брат на загиналия и М. Л. В. – баба на загиналия, заместена на основание чл. 227 ГПК за ½ идеална част от претендираното обезщетение от дъщеря си Н. Л. В. следва да се потвърди, а въззивниците – да бъдат осъдени да заплатят в съотношение 2/3 към 1/3 в полза на въззиваемото дружество Д. О. застраховане ЕАД юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 лв.

Водим от разгърнатите съображения, САС:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 261 852/03.06.23 г., постановено по гр.д. 13 171/20 г. по описа на СГС в частта, с която са отхвърлени предявените на основание чл. 432 КЗ искове от М. Р. И., брат на загиналия при катастрофа И. Р. И. и М. Л. В. – баба на загиналия И. Р. И., заместена на основание чл. 227 ГПК за ½ идеална част от претендираното обезщетение от дъщеря си Н. Л. В..

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК М. Р. И. да заплати на Д.

О. застраховане ЕАД юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 (сто и двадесет) лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК Н. Л. В. да заплати на Д.

О. застраховане ЕАД юрисконсултско възнаграждение в размер на 60 (шестдесет) лв.

2

След стабилизиране на решението, делото да се изпрати на СГС за произнасяне на основание чл. 248 ГПК по искането на адвокат Ал. И. за пререшаване на изводите за разноските с оглед претенцията му, основана на чл. 38 ЗА.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3