Решение № 6477 от 10.04.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6477 гр. София, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20231110150213 по описа за 2023 година

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.75 ЗС.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от ***************** против *****************, с която е предявен иск за осъждане на ответника да осигури на ищеца достъп до поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в *****************, с площ от 1 125 кв.м., а с площ съгласно документ за собственост 1 133,33 кв.м., съставляващ съгласно скица поземлен имот 1144 в кв.187а по плана на *****************“, а съгласно документ за собственост имот с пл.№ 1144 по неодобрения кадастрален план на *****************, заснет през 1997 г. и нанесен в кадастрален лист № 545, при съседи съгласно скица: улица, поземлени имоти 1143, 1289 и 1145, ведно с ¾ ид.ч. от изградената върху гореописания недвижим имот МОДУЛНА ГАЗСТАНЦИЯ, състояща се от каса-офис, с административен адрес: *****************, със застроена площ от 12 кв.м., с идентификатор № ***, ведно с ¾ ид.ч. от изградения върху недвижимия имот защитен газоразряден модул за поставяне на резервоар, изграден от тухлени стени, чрез ползване и преминаване през имота, което осигурява вход и изход от недвижимия имот на ищеца до главната улица.

В исковата молба ищецът твърди, че по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 29, том III, рег.№ 10689, дело № 334/2012 г. по описа на *****************, нотариус с район на действие Софийски районен съд, се легитимира като собственик на недвижим имот с идентификатор № ***, 1 находящ се в *****************, с площ от 1 125 кв.м., а с площ съгласно документ за собственост 1 133,33 кв.м., съставляващ съгласно скица - поземлен имот 1144 в кв.187а по плана на *****************, а съгласно документ за собственост имот с пл.№ 1144 по неодобрения кадастрален план на гр.София, местност „Южна градска територия“, V част, „*****************“, заснет през 1997 г. и нанесен в кадастрален лист № 545, при съседи съгласно скица: улица, поземлени имоти 1143, 1289 и 1145, ведно с ¾ ид.ч. от изградената върху гореописания недвижим имот МОДУЛНА ГАЗСТАНЦИЯ, състояща се от каса-офис, с административен адрес: *****************, със застроена площ от 12 кв.м., с идентификатор № ***, ведно с ¾ ид.ч. от изградения върху недвижимия имот защитен газоразряден модул за поставяне на резервоар, изграден от тухлени стени. Поддържа, че с декларация от 12.01.2001 г.

*****************, лично и в качеството на собственик на капитала на ***************** и *****************, декларирали, че са съгласни през собствения им недвижим имот – дворно място, съставляващо имот с пл.№ 1143 от кв.187 „а“ по плана на ***************** част, целият с площ от 1130 кв.м., да преминават моторни превозни средства към съседния имот – собственост на ищеца, за обслужване на търговската му дейност. Поддържа още, че с декларация от 21.02.2001 г. горепосочените лица декларирали, че са съгласни през собствения им имот, описан по-горе, да се включат към изградената ВиК и електроинсталация /мачтов трафопост/ за обслужване на търговската дейност – газостанция на съседния имот – собственост на ищеца в настоящото производство. Ищецът сочи, че с декларация от 20.03.2001 г. с нотариална заверка на подписите, горепосочените лица декларирали също, че са съгласни обект газостанция да се включи към електро и ВиК мрежи в техния имот, както и че ще допускат представителите на енергоснабдяване и ВиК за обслужване на мрежите им и трафопоста. Ищецът поддържа, че въпреки учреденото право да преминава през съседния недвижим имот, собственост на ответника, била изградена ограда, която ограничавана достъпа до имота му, считано от 23.12.2022 г. Ищецът поддържа, че с ответника не могат да решат доброволно спора, поради което обуславя правния си интерес от предявения иск и моли за неговото уважаване. Претендира и сторените по производството разноски.

В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът изразява становище за нередовност на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената й част и петитума. Оспорват се твърденията на ищеца, че е собственик на недвижим имот с идентификатор ***, тъй като от представените към исковата молба доказателства се установявало, че е собственик единствено на съоръженията върху него. Поддържа се становище, че от съдържанието на представената декларация от 12.01.2001 г. можело да се заключи, че ако с нея се учредява сервитут, то той е за преминаване през имот със стар идентификатор 1143 /понастоящем поземлен имот с идентификатор ***/ като служещ имот в 2 полза на имот с идентификатор ***, на който ищецът твърди да е собственик, но без доказателства. С оглед предходното се изразява становище и за недопустимост на предявения иск. По същество се оспорват твърдения на ищеца за учреден сервитут на преминаване, тъй като с представените декларации не би могла да се учреди такъв. Дори да се приеме обратното, то същите не били вписани съгласно изискванията на чл.112 ЗС, поради което са непротивопоставими на ответното дружество. Сочи се, че преминаването на клиенти на търговския обект на ищеца през бензиностанцията на ответника, противоречи на изискванията на действащото законодателство и е в разрез със градоустройствените норми и правилата за движение на МПС. Поддържа се, че дори да е бил учреден в надлежна форма, поради липса на местоположение и обем на сервитута, който се твърди, че е учреден, последния не би могъл да породи правно действие. Твърдяното от ищеца „преминаване“ през обекта на ответника е ставало с негово знание и добра вола, като съсед по имот, но ответникът е имал право да го преустанови във всеки един момент, особено след като преминаването било в нарушение на правни норми и създавало опасност за служителите и посетители в имота на ответника. По изложените в отговора доводи и съображения, ответникът моли исковата молба да бъде оставена без движение, алтернативно предявения иск да бъде приет за недопустим, а по същество за неоснователен.

В предоставения срок за писмени защити, такава е постъпила единствено от ответника.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е приложен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 29, том III, рег.№ 10689, дело № 394/2012 г. по описа на *****************, нотариус с район на действие Софийски районен съд, в който е обективиран договор между трети за спора лица по отношение на недвижим имот – поземлен имот № 1144 в кв.187а по плана на *****************, при съседи подробно описани в нотариалния акт, ведно с находящата се в него „модулна газстанция“, без находящи се в имота сгради.

Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията относно вписани обстоятелства по партидата на ищцовото дружество е, че като непарична вноска в капитала на дружеството са внесени ¾ ид.ч. от изградената върху гореописания недвижим имот модулна газстанция, ¾ ид.ч. от изградения върху имота защитен газозаряден модул за поставяне на резервоар, сграда с идентификатор ***, ведно с находящото се в нея съоръжение, представляващо мобилна газостанция.

По делото е приложена декларация с нотариална заверка на подписите рег.№ 3

212/12.01.2001 г. по описа на *****************, нотариус с район на действие СРС, от която се установява, че собствениците на съседен недвижим имот – дворно място, съставляващо имот с пл.№ 1143, са декларирали съгласие през него да преминават моторни превозни средства към съседния недвижим имот с пл.№ 1144.

С последващи декларации собствениците на горепосочения имот са дали съгласие обект „Газостанция“ да се включи към изградените в техния имот електро и ВиК мрежи.

По делото е приложено копие от кадастрална карта с данни от КРНИ, от което се установява, че имот с пл.1144 е с идентификатор ***, без вписани данни за собственик, както и скици на находящите се в имота 2 сгради, ¾ ид. части от които е вписано, че са собственост на ищцовото дружество.

По делото е приложена актуална данъчна оценка на имот с идентификатор *** и находящите се в него сгради.

Видно от приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 135, том I, рег.№ 0905, дело № 127 от 2008 г. по описа на Михаил Воденичарски, нотариус с район на действие СРС е, че ответното дружество се легитимира като собственик на поземлен имот, съставляващ имот с пл.№ 1143 в кв.187а по плана гр.София, местността „*****************“ – III ч.

По делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, в чието заключение вещото лице е посочило, че двата имота /на ищеца и на ответника/ са съседни и са с лице на *****************, като и двата не са обособени в самостоятелни УПИ. Вещото лице е констатирало, че в кориците на делото не се съдържат документи, идентифициращи право на преминаване на МПС през имот с пл.

№ 1143 /с идентификатор ***/, като технически не може да бъде установено в какъв обем /площ, трасе и размери/ има право на преминаване през имота. Според вещото лице и двата имота са с лице на улица и достъп до транспортна артерия.

По делото са събрани и гласни доказателства – чрез разпит на свидетелите *****************

В показанията си св.***************** разказва, че работил от 2006 г. до 2022 г. на обект „Газ станция“ на *****************, *****************. Достъпът до обекта се осъществявал през бензиностанция „*****************“, а в последствие „*****************“. Свидетелят не знае как е било регламентирано преминаването и какви са били уговорките между собствениците на двата имота, поради което съдът намира неговите показания за неотносими, тъй като не допринасят за изясняване на спора от фактическа страна.

В показанията си св.***************** разказва, че около Коледа на 2022 г. собствениците на бензиностанция „*****************“ поставили ограда между двата имота, която блокирала достъпа до газстанцията. Според свидетеля, достъп до газстанцията, освен през имота на ответното дружество, не е възможен.

4

В показанията си св.Стоянов разказва, че е запознат със ситуацията, при която клиентите на газстанцията минават през района на бензиностанцията, собственост на дружеството, в което работи, но не знае какви са уговорките относно правото на преминаване. Свидетелят сочи, че през м.декември 2023 г., след отправено предупреждение до ищеца, от ответното дружество поставили ограда между двата имота.

В показанията си св.***************** разказва, че стопанисва бензиностанцията от м.октомври 2016 г. Разказва, че автомобилите, които зареждат на газстанцията минават през района на бензиностанцията и понякога създават неудобства на клиентите и при зареждане на обекта с гориво. Знае за поставено ограждение от страна на ответното дружество, в резултат на което достъпа до газстанцията е преустановен.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Правото на сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца, може да бъде защитавано срещу всяко нарушение.

За да може едно лице да търси защита на свое право това право трябва първо да съществува и да му принадлежи. Обстоятелството, че правото на сервитут се защитава по реда на чл.75 ЗС не е основание да се приеме, че щом лицето в известен период от време е преминавало през чужд имот това му дава правото да иска от собственика на имота да му осигурява същото право и за в бъдеще.

Сервитутът е вещно право на ограничена власт върху чужд недвижим имот, принадлежащо на собственика на друг имот и представляващо изгода за ползването на този имот. Сервитутът е вещно право, което тежи върху служещия имот и може да бъде противопоставян на всички, включително и на собственика на служещия имот.