Решение № 21 от 16.03.2022, Районен съд - Момчилград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Момчилград, 16.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно наказателно дело № 20225150200031 по описа за 2022 година Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на М. Б. М. с ЕГН- *********, против Наказателно постановление № 21-0318- 000 464/ 03.02.2022г. на Началник на РУ-К.о към ОДМВР- Кърджали, с което на основание чл.179 ал.2 предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя е било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 200 лева- за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП;

В своята жалба, жалбоподателят изразява недоволството си от процесното наказателно постановление и иска отменяването на същото изцяло. Сочи, че не е допуснал цитираните нарушения. Развива доводи за допуснати нарушения при издаването на АУАН и НП, както и на процедурата по налагане на наказание, и това е довело до незаконосъобразност на целият оспорван акт, и иска отмяната на последният. Претендира разноски.

В съдебно заседание– жалбоподателят не се явява лично, и се представлява от адв.Ф. Т. от АК- Смолян, който поддържа жалбата и иска отмяна на нак.постановление, като развива и допълнителни доводи, посочвайки, че е нарушено правото на защита на наказаното лице.

Претендира разноски.

Ответната страна, Началникът на РУ- К.о, чрез ю.к. на ОДМВР1 Кърджали в писмено становище оспорва жалбата и моли съда да остави същата без уважение, като предлага постановлението да бъде потвърдено.

Претендира ю.к. възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адв.хонорар.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 27.08.2021г. св.А.К. /служител в РУ-К.о/, в присъствието на св.С.М.

/също служител в РУ- К.о/, е съставил АУАН серия GА № 416731, против жалбоподателя, за това, че на 15.08.2021г. в 17,40 часа в общ.К.о, на път KRZ 1104 на км0+400 по посока на движение от с.Китна към с.Бенковски, същият /жалбоподателят/ е управлявал собственият си мотоциклет “ХОНДА ЦБР 600“ с рег.№ К 03 33 В, като неправоспособен водач, с несъобразена скорост спрямо релефа на местността, и интензивността на движението, като на прав участък от пътя, вследствие на несъобразената скорост, загубил контрол над мотоциклета, и с предна лява част блъснал безнадзорно домашно животнокрава /собственост на Янко Николов Пенечев от с.Бенковски/, което е пресичало пътното платно от ляво на дясно, вследствие на което е възникнало ПТП с материални щети по мотоциклета и е починало животното. Водачът Манделев е бил транспортиран с екип на ФСМП- Бенковски до ЦСМПКърджали. Водачът е бил изпробван за употреба на алкохол с техн.средство /Дрегер 7510/, като резултатът е бил нулев. В акта е посочено, че това съставлявало нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП и по чл.150 „а“ от ЗДвП.

Актът е бил връчен на жалбоподателят срещу собственоръчен подпис на 27.08.2021г., и последният го е приел без възражения.

Срещу така издаденият АУАН /с горният номер/ НЕ Е подавано възражение в законоустановеният срок от водача- жалбоподател по настоящото производство, като в същото време за произшествието е изготвена докладна записка от полицейски служител, както и констативен протокол за ПТП с план-схема на самото произшествие.

Поради обстоятелството, че водачът Манделев е пострадал, е било образувано ДП № 78/15.08.2021г. на РУ- К.о, за това, че на 15.08.2021г. в 17,40 часа в общ.К.о, на път KRZ 1104 на км0+400 по посока на движение от с.Китна към с.Бенковски, при управление на МПС- мотоциклет “ХОНДА ЦБР 600“ с рег.№ К 03 33 В, е нарушил правилата за движение по чл.20 ал.2 от 2

ЗДвП, и по непредпазливост е причинена средна телесна повреда на жалбоподателя по настоящото производство- престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ вр.чл.342 ал.1 от НК.

Така образуваното досъдебно производство, след проведени процесуално-следствени действия, вкл.и извършена съдебно-техническа експертиза, е прекратено на 14.01.2022г. с Постановление на прокурор от РПКърджали, т.о. Момчилград, с мотива, че липсва извършено престъпление, а вредоносните резултати /средната телесна повреда/ е била причинена на пострадалото лице от самото пострадало лице в резултат на нарушение на правилата за движение по пътищата. Досъдебното производство /цитираното, ведно с постановлението/ са приложени като доказателство по настоящото производство.

Освен образуваното нак.производство /цитираното по-горе / били издадени и 2 бр. наказателни постановления въз основа на горният АУАН.

1/

Въз основа на посоченият по-горе акт, е издадено Наказателно постановление № 21-0318- 000 361/ 20.10.2021г. на Началника на РУ-К.о към ОДМВР- Кърджали, в което е описана фактическа обстановка, идентична с това по АУАН /горният акт/, и за допуснато нарушение на чл.150 „а“ от ЗДвП на жалбоподателя е било наложено на осн. чл.177 ал.1 т. 2 от ЗДвП административно наказание- “глоба” в размер на 300 лева. Цитираното нак.постановление е приложено по делото като доказателство.

2/ Въз основа на посоченият по-горе акт, и след прекратяване на ДП № 78/15.08.2021г. на РУ- К.о с Постановление на РП- Кърджали, т.о.“Момчилград“ от 14.01.2022г., е издадено и процесното Наказателно постановление № 21-0318- 000 464/ 03.02.2022г. на Началника на РУ-К.о към ОДМВР- Кърджали, в което е описана фактическа обстановка, идентична с това по АУАН /горният акт/, и за допуснато нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя е било наложено на осн. чл.179 ал.2 т.1 предл.1 от ЗДвП административно наказание- “глоба” в размер на 200 лева.

Съобразно така установеното съдът приема, че административнонаказващия орган е посочил нарушените норма и следващите се от това санкции. НП е било връчено на жалбоподателя на 08.02.2022г.

По делото като свидетели са разпитани актосъставителят и свидетелят по съставянето на акта, които в своите показания описват горната фактическа 3 обстановка.

Гореописаната фактическа обстановка се установява със събраните по делото доказателства- приложените към делото АУАН;

НП- двете нак.постановления; ДП № 78/15.08.2021г. на РУ- К.о, ведно с Постановление на РП- Кърджали, т.о.“Момчилград“ от 14.01.2022г. за прекратяване на нак.производство по същото- с материалите по същото; показания на свидетелите и актосъставителя; докладна записка за извършена проверка по повод на ПТП с участието на управляваното от жалбоподателят МПС;

Констативен протокол за ПТП с план-схема, с които се установява горната фактическа обстановка.

Съдът, като съобрази горната фактическа обстановка, която е установена със събраните по делото доказателства, приема следното от правна страна.

Жалбата е подадена в законоустаноният срок, от лице, имащо правен интерес от това, и разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Въз основа на извършената служебна проверка, съдът намира, че при съставянето на АУАН и при издаване на атакуваното НП са допуснати съществени нарушения на процесуалният закон, и те се свеждат до следното;

По делото не се спори относно компетентността на административно наказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление.

Съдът кредитира показанията на актосъставител и на свидетелитепосочени по-горе, изцяло, т.к. същите са последователни, непротиворечиви и няма индиция за тяхната заинтересованост /същите са полицейски служители, и техните показания се подкрепят от писмените доказателства/. Съдът счита, че липсва спор за фактите /освен за обстоятелството, че жалбоподателят е неправоспособен, т.к. се установява, че същият действително притежава правоспособност за управление на съответната категория МПС- а именно за процесният мотоциклет/, но са налице направени правни изводи, които не се подкрепят с събраните писмени и гласни доказателства, в т.ч. и тези, които са приложени към досъдебното производство.

Както по-горе се посочи, съдът счита, че в АУАН и в НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което ограничава правото на защита и поставя в обективна невъзможност привлеченият към адм.

4 отговорност субект да разбере, за какво следва да отговаря и как да се защити. Този извод произтича от обстоятелството, че с АУАН жалбоподателят е бил привлечен да отговаря за извършено административно нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП , без да е конкретизирано точно кое от изброените в нормата предложения като хипотези, с виновното си поведение деецът е нарушил.

Съгласно цитираната разпоредбата от ЗДвП , водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Очевидно е, че се касае за примерно изброяване на факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост за движението. В АУАН обаче, не са описани обстоятелствата, при които е осъществено нарушението, както и не е посочено точно кое от изброените предложения не е спазено от водача посочени са движение с несъобразена скорост спрямо релефа на местността, и интензивността на движението /сиреч са посочени два от факторите, които според актосъставителя за довели до произшествието/. Това описание е пренесено и в процесното НП. Съобразно и това съдът приема, че е налице липса на пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, и затова формира еднозначен извод - АУАН е съставен в нарушение на императива на разпоредбата на чл.42 т.4 от ЗАНН , доколкото липсва посочен от законодателя задължителен рекзивит. Коментираното нарушение е особено съществено и поставя в невъзможност привлеченият към отговорност субект да узнае за какво нарушение е привлечен да отговаря и как да се брани, респ. да изгради защитната си теза.

Съдът намира за необходимо да посочи още, че върху актосъставителя лежи отговорността и тежестта на докаже твърденията на фактическите обстоятелства, съдържащи се в съставения от него акт.

Съгласно т.7 от ППВС № 10/28.09.1973 г. отразените в акта констатации на административното нарушение не се считат за установени до доказване на противното и затова административно наказателното обвинение следва да се установи с допустимите от закона средства. Едва когато се установи, че нарушителят е извършил административното нарушение виновно, 5 наказващият орган издава наказателно постановление /ППВС № 5/28.10.1968 г. и ППВС № 10/28.09.1973 година/.

Съдът приема, че атакуваното НП е издадено в нарушение и на материалния закон, при условие, че същото се основава на незаконосъобразен административен акт, с който е ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение, което не е извършил. От събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства – показанията на свидетелите бе установено, че на посочените в постановлението дата, време и място, жалбоподателят е управлявал посоченият мотоциклет на посочената дата, място и час, като е реализирал ПТП с пресичащо пътното платно домашно животно- крава. В обстоятелствената част на постановлението е посочено като фактическа обстановка на нарушението, че жалбоподателят е допуснал ПТП при управление на МПС /описаното/ със скорост, която не е избрал съобразно релефа на местността, и интензивност на движението, вследствие на което е блъснал пресичащо пътното платно домашно животно.

Нарушението е квалифицирано като съставомерно по текста на чл.20 ал.2 от ЗДвП.

С л е д преценка н а събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът прие, че по делото няма безспорни и убедителни доказателства, които да налагат извод, че към момента на произшествието жалбоподателят е управлявал МПС /описаното/ със скорост,несъобразена с релефа на местността, и интензивността на движението. От легалния т прочит на разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП е видно, че на водачите на пътни превозни средства се вменява със силата на императива задължение, при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство,с превозвания товар,с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.