Решение № 4782 от 04.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4782 гр. С., 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20221110209170 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на Медицински център "С." ЕООД срещу НП № 22-2200122 от 01.06.2022 г., издадено от директора на ДИТ - С., с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на НП и присъждане на разноски, като практически се излагат съображения единствено за материална незаконосъобразност и конкретно в смисъл, че в случая се е касаело за правоотношение по чл. 235 от КТ, което не е трудово. Административно-наказващият орган (чрез процесуалния си представител) претендира потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, излагайки конкретни доводи за материална и процесуална законосъобразност на постановлението, включително че в случая се е касаело за предоставяне на работна сила.

От приложените (като копия) заповед от 16.02.22г., протокол за извършена проверка, декларация от А.П.П. и писмено обяснение от В.П., както и от процесния АУАН (по арг. от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН ангажирането и на гласни доказателствени материали поначало не е задължително, а в случая такова ангажиране не е и необходимо за разкриване на обективната истина от предмета на доказване по делото) по практически еднозначен (безпротиворечив) начин - освен оправомощаването на наказващия орган за издаване на НП по КТ въз основа на писмена (и подписана) заповед на изпълнителния директор на ИАГИТ - се установява още описаната в НП фактическа обстановка, към която 1 съдът препраща (забрана за такова препращане липсва в приложимата нормативна уредба, което съвсем не означава, че настоящата инстанция, бидейки такава по фактите, не установява фактическа обстановка и не я излага в решението си). Приложените по делото като копия договор от 01.12.2021 г. и трудов договор от 31.03.2022 г. няма защо да не бъдат кредитирани като съдържание и първият от тях действително по своята правна природа е такъв по чл. 235 от КТ, т. е. не е такъв, по силата на който възниква трудово правоотношение, но същественото в случая е фактическото положение, а именно полагането на труд за въззивника от страна на съответното лице П. на конкретна длъжност („регистратор“; няма абсолютно никаква причина така декларираното да не бъде кредитирано, като в поведението на А. П., намерило отражение в документацията по делото, не се открива и следа от каквато и да било тенденциозност във вреда на дружествотовъззивник) срещу заплащане, макар и формулирано като издръжка. При правоотношението по чл. 235 от КТ труд в полза на работодателя (работодател по смисъла на чл. 235 от КТ) не се полага (аргумент от заглавието на разпоредбата – „Договор за квалификация с лице, което не работи“), респективно формулираното като издръжка заплащане няма характер, подобен на стипендия. Декларираното от страна на П. в смисъл, че същата не получава възнаграждение за труда си (тук се визира това, че съответните полета от декларацията, която е по бланка, са непопълнени) следва да се схваща именно като отражение на формулировката „издръжка“ съгласно договора, по силата на който А. П. е следвало да се обучава, но при положение, че същата е полагала труд, изпълнявайки (реално) дадена длъжност, то т. нар. „издръжка“ придобива от правна страна именно характера на визираното в КТ възнаграждение като елемент от трудовото правоотношение. Така се стига до извода, че материалният закон е приложен правилно от наказващия орган, като при всяко положение липсват и съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.

335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, които да доведат до отмяна на НП (с изричното уточнение, че липсва законово изискване актосъставителят непременно непосредствено да е възприел съответните обстоятелства, за които съставя АУАН, като в случая, обаче, същият е възприел именно непосредствено признаците на извършеното нарушение). Отговорността е от вида, визиран в чл. 83 от ЗАНН, като същата е обективна (безвиновна).

При извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН не се установиха причини за отмяна или за изменение на обжалваното НП, предвид което и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН постановлението следва да бъде потвърдено (при който изход от делото правно основание за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя не е налице). Действителният смисъл на разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН определено логически няма как да е свързан с изключване от нейното приложно поле на най-масовата хипотеза при съдебните производства като настоящото, в които като страна участва самият издал НП орган (съобрази чл. 61, ал. 1 от ЗАНН!), поради което и на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразявайки изхода от делото, както и действителната правна и 2 фактическа сложност на същото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено (доколкото съответното представителство на административно-наказващия орган от юрисконсулт действително е осъществено по делото) до размера за сумата от 80 лева и като при произнасянето относно лицето, комуто (в чиято полза) следва да се присъдят разноски, е нужно да се държи сметка за уредбата по УПИАГИТ досежно това кои структури имат (и кои не) качеството на юридическо лице.

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА обжалваното НП № 22-2200122 от 01.06.2022 г., издадено от директора на ДИТ - С..

Осъжда горепосоченото дружество-жалбоподател да заплати на ИАГИТ разноски по делото в размер на 80 лева, а именно юрисконсултско възнаграждение.

Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на дружествотожалбоподател.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – С.-град в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3