Решение № 11627 от 12.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 20092/2025
- Вид
- Решение № 11627
- Подписан
- 12.06.2026
- Състав
- Виктория Марианова Станиславова
Цитирани разпоредби
- чл. 195, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 200, ал. 3, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 11 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 139б · Закон за енергетиката
- чл. 140, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 140, ал. 5, т. 8 · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 145, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 151, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 156 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- § 1, т. 42 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 69, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61, ал. 1 · Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
- чл. 61 и сл. · Наредба за топлоснабдяването
- чл. 71 · Наредба за топлоснабдяването
РЕШЕНИЕ
№ 11627 гр. София, 12.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20251110120092 по описа за 2025 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба на „........... ЕАД, ЕИК: ..............., със седалище и адрес на управление: гр. ................, срещу Р. К. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
.............., с която са предявени за разглеждане обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми 1./ 1 480,97 лева, представляваща непогасена главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се в гр. ............, абонатен № ............., за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за период от 19.03.2024 г. до изплащане на вземането, 2./ 169,08 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 27.02.2024 г., 3./ 48,11 лева, представляваща непогасена главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за период от 19.03.2024 г. до изплащане на вземането, 4./ 9,41 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 16.07.2021 г. до 27.02.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16237/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав.
В исковата молба ищецът излага твърдения, че ответницата, в качеството си на собственик на недвижим имот, представляващ апартамент ............ с адрес: гр. ............, абонатен № ............., в процесния период е имала качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е била обвързана от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за процесния имот е била доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през исковия период Общи условия. Поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната 1 топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва, че собственикът не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на потребената ТЕ и на услугата дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане се дължи и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж. За непогасените вземания ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради депозирано в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение.
Моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба. В подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение длъжникът релевира възражение за погасяване на процесните вземания по давност. Оспорва тяхната дължимост по основание и размер.
С молба от 04.02.2026 г., депозирана извън срока по чл. 131 ГПК, ответната страна оспорва реалната доставка на топлинна енергия до процесния имот за процесния период; оспорва правното основание, въз основа на което се претендира мораторна лихва; оспорва средствата за търговско измерване да са сертифицирани и да са преминали през метрологична проверка; оспорва наличието на валиден договор, сключен с фирма за дялово разпределение; оспорва наличието на строителна документация, удостоверяваща изградена сградна инсталация за топлопреносна мрежа в процесния имот; оспорва извършването на заснемане на отоплителната инсталация в процесния имот; навежда възражение за погасителна давност; оспорва претенцията за лихва поради уговарянето на същата в противоречие на изискванията на Закона за защита на потребителите; оспорва облигационната връзка между страните.
С определение № 46087/05.11.2025 г. съдът е конституирал, на основание чл. 219, ал.
1 ГПК, като трето лице – помагач на страната на ищцовото дружество – „.............“ ЕООД.
С молба от 30.01.2026 г. третото лице изразява становище за основателност на предявените искове.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено заповедно дело № 16237/2024 г. по описа на СРС, 29 състав, от материалите на което се установява следното:
На 19.03.2024 г. „........... ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. К. А., ЕГН **********, за следните суми: 1./ 1 480,97 лева, представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се в гр. .............., за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 19.03.2024 г. до изплащане на вземането; 2./ 169,08 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия, изчислена за периода от 15.09.2022 г. до 27.02.2024 г.; 3./ 48,11 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. и 4./ 9,41 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. – 27.02.2024 г. Претендират се и разноски в заповедното производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
С разпореждане от 29.03.2024 г. по ч. гр. д. № 16237/2024 г. съдът е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника, с което последният е оспорил претендираните вземания по основание и размер и е релевирал възражение за изтекла погасителна давност. Претендира се присъждане на сторените от 2 длъжника разноски.
С разпореждане от 06.03.2025 г. съдът е указал на заявителя възможността за предявяване на установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК спрямо длъжника, своевременно оспорил издадената срещу него заповед по чл. 410 ГПК.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
Между вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, и вземанията, предмет на установителната претенция, е налице обективен и субективен идентитет.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториалното и селищното устройство № 47, том I, дело № 47/1992 г. (л. 14-15), с който ответницата Р. К. А., ЕГН **********, е призната за собственик на апартамент ............ находящ се в гр. ..........
Съгласно Писмо рег. № КС-15-08-7000-67/2012 г., адресирано от Столична община, район „Младост“, до „........... ЕАД (л. 18), блок със строителен номер ......... гр. София, има граждански ............ С оглед на тези данни, съдът приема, че соченият в исковата молба за топлоснабден имот е идентичен с имота, придобит от Р. К. А. с Нотариален акт № 47, том I, дело № 47/1992 г.
От представения и приет като писмено доказателство по делото Протокол за проведено на 20.06.2002 г. общо събрание на етажните собственици на адрес: гр. .............
(л. 21) се установява, че на посочената дата е взето решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „.............“ ЕООД. От приложения към протокола списък на етажните собственици в сградата (л. 22) се установява, че като собственик на апартамент № 11 е вписана Р. Костадинова А., ЕГН **********, срещу чието име е положен саморъчен подпис, неоспорен в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК.
На 22.07.2002 г. е сключен договор между „.............“ ЕООД и етажната собственост с адрес: в гр. ......... (л. 1919-20), по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от ".........." ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.
С молба от 30.01.2026 г. третото лице - помагач е представило 2 броя индивидуални справки за отопление и топла вода, касаещи процесния имот за отчетните периоди 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. и 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г., както и 2 броя формуляри за реален отчет, с посочено за абонат лицето Р. К. А. от 19.04.2022 г. и 18.05.2023 г., и двата от които носещи саморъчния подпис на лицето, чиято автентичност не е неоспорена в настоящия процес.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК заключение на вещото лице инж. А. Ж. по допуснатата съдебно техническа експертиза (СТЕ). Експертното заключение е изготвено въз основа на приложените по делото, а и на допълнително представени от фирмата за топлинно счетоводство документи, с оглед на които вещото лице е дало заключение относно реално потребената в процесния имот топлинна енергия (ТЕ) през исковия период в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е констатирало, че в процесното жилище са налице 5 бр. отоплителни тела – радиатори, на които са монтирани 4 бр. топлинни разпределители и 4 бр. термостатни вентили, както и 2 броя водомери за отчитане 3 на БГВ. През процесния период в имота не е извършвано дялово разпределение поради липса на 5 бр. индивидуални разпределители на разход за отопление, тъй като 5 бр. радиатори са демонтирани /затапени/. През процесния период в имота с абонатен № ............. са били начислявани суми за ТЕ за битово горещо водоснабдяване (БГВ) – на база „реален отчет“ на показанията на 2 броя технически изправни и узаконени водомери, както и за ТЕ за сградна инсталация – при съобразяване на съотношението между пълния отопляем обем на имота и пълния отопляем обем на сградата ЕС, като вещото лице е посочило конкретно как се формират те, възприемайки крайния извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. При извършените изчисления експертът е установил, че за процесния период сумите за потребена ТЕ за БГВ и ТЕ, отдадена от сградната инсталация, възлизат на 1 457,77 лева за прогнозно потребление и 23,20 лева за доплащане от абоната, или общо 1 480,97 лева, равняващи се на 757,21 евро, в която сума не са включени лихви за просрочено плащане и стари задължения, ако има такива. Вещото лице е установило, че дяловото разпределение за разглеждания период е извършвано от третото лице -помагач в процеса – „.............“ ЕООД, като в заключение експертът по СТЕ е посочил, че разпределението е извършено в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Топломерът, монтиран в абонатната станция на процесния адрес, е технически изправен и преминавал метрологични проверки на всеки 2 години. Експертът е пояснил, че с оглед на съдебната отмяна на формулата по т. 6.1.1. от Наредбата за определяне на ТЕ, отдадена от сградна инсталация, и при извод на съдебния състав, че в случая не следва да се начисляват суми по това перо, то дължимата сума за процесния период би възлизала на 1 023,96 лева (вкл. перо ТЕ за БГВ), доколкото начислените на ответницата суми за сградна инсталация за двата процесни отчетни периода са съответно 222,57 лева – за периода от м.05.2021 г. до 30.04.2022 г., и 234,44 лева – за периода от м.05.2022 г. до 30.04.2023 г.