Решение № 5051 от 04.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5051 гр. София, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

В.ена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от В.ена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20241100513537 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищците В. В. П. и Р. В. П. срещу решение № 5168 от 02.04.2023 г., постановено по гр. дело № 36563/2022 г. по описа на СРС, 124 състав (в което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с влязло в сила решение № 18745/17.10.2024 г. по същото дело), с което са отхвърлени предявените срещу „Топлофикация София“ ЕАД отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищците не дължат на ответника сумата от 1718,97 лв., главница за доставена топлинна енергия в периода м. 12.2011 г. – м. 04.2013 г., ведно със законната лихва от 04.09.2014 г. до изплащането, сумата от 320,43 лв., лихва за забава за периода от 31.01.2012 г. до 07.08.2014 г., както и сумата от 342,17 лв., разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 48479/2014 г. по описа на СРС, 41 състав, и за събирането на които е образувано изп. дело № 20198440402379 по описа на ЧСИ с рег. № 844 при КЧСИ.

В жалбата са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Въззивниците считат, че разпоредбата на чл. 429, ал. 2 ГПК намира приложение, когато изпълнителният лист е издаден преди смъртта на длъжника, но в настоящия случай същият е издаден, след като майка им е 1 починала, поради което нормата била неприложима. Поддържат, че доколкото изпълнителният лист е бил издаден срещу починало лице, то същият не пораждал действие, тъй като бил насочен срещу неправоспособен субект. Ето защо, изпълнителното производство е било незаконосъобразно образувано и ищците не дължали претендираните по него суми. Молят за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове за недължимост на сумите в цялост.

Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, поради следните съображения:

Между страните не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че ищците В. В. П. и Р. В. П. са единствени законни наследници на М.К. П.а, срещу която е било подадено заявление по реда на чл. 410 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД. Въз основа на същото е издадена заповед за изпълнение от 17.09.2014 г. по гр.д. № 48479/2014 г. по описа на СРС, 41 състав, а след подадено от длъжника възражение по чл. 414 ГПК е образувано исково производство по реда на чл. 422 ГПК – гр.д. № 70352/2014 г. по описа на СРС, 41 състав, по което е постановено решение № 1996/04.03.2016 г. Срещу същото е подадена въззивна жалба от ответницата М.К. П.а, по която е образувано в.гр.д. № 14793/2016 г. по описа на СГС, II-В състав. В хода на въззивното производство е констатирана смъртта на въззивника на 09.03.2017 г., поради което с определение по реда на чл. 227 ГПК СГС е конституирал законните й наследници В. В. П. и Р. В. П. като страни в производството. С постановеното на 13.08.2019 г. окончателно решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционния съдебен акт, с който са признати за установени вземанията на „Топлофикация София“ ЕАД срещу М.К. П.а за сумата от 1718,97 лв., главница за доставена топлинна енергия в периода м. 12.2011 г. – м. 04.2013 г., ведно със законната лихва от 04.09.2014 г. до изплащането, за сумата от 320,43 лв., лихва за забава за периода от 2

31.01.2012 г. до 07.08.2014 г., като ответницата е осъдена да заплати на ищеца и сумата от 342,17 лв., разноски по заповедното дело. Въз основа на влязлото в сила съдебно решение е издаден изпълнителен лист за присъдените суми срещу М.К. П.а на 11.10.2019 г., въз основа на който е образувано изп. дело № 2379/2019 г. по описа на ЧСИ С.Я. с рег. № 844.

В хода на изпълнителното производство съдебният изпълнител е извършил справки за гражданското състояние на длъжника и е установил, че М.К. П.а е починала на 09.03.2017 г., поради което на основание чл. 429, ал. 2 ГПК е конституирал нейните наследници В. В. П. и Р. В. П. в качеството им на длъжници по изпълнителното дело. С предявения в настоящото производство отрицателен установителен иск ищците В. В. П. и Р. В. П. поддържат, че не дължат наследените от тях задължения по процесния изпълнителен лист, тъй като същият е издаден срещу починало лице и следователно не е породил действие.

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.

Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, чрез предявяване на иска по чл. 439 ГПК се дава право на същия да установи, че изпълняемото право е отпаднало поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, които обаче имат правно значение за неговото съществуване. Ето защо не всички правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а само тези, които са настъпили след влизане в сила на съдебното решение.

В случая изпълнителното производство е образувано въз основа на издаден на 11.10.2019 г. изпълнителен лист срещу наследодателя на ищците, като твърденията за недължимост на оспорените вземания се основават на доводи за незаконосъобразност на изпълнителния титул. Извън производството по предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК стои въпросът относно законосъобразността на разпореждането за издаване на изпълнителен лист срещу наследодателя на ищците, доколкото същото подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Ищците не са се възползвали от възможността да обжалват разпореждането за издаване на изпълнителен лист, поради което същото е влязло в сила като необжалвано. В производството по иск с правно основание чл. 439 ГПК не е налице процесуална възможност инцидентно съдът да преценява законосъобразността на влязлото в сила разпореждане за издаване на изпълнителен лист, като по идентични съображения законосъобразността на актовете на съдебния изпълнител също не подлежи на съдебен контрол в настоящото производство. Когато съдебният изпълнител образува изпълнително производство въз основа на издаден изпълнителен лист, той действа процесуално законосъобразно, ако проведе изпълнението в полза на и срещу лица, за които изпълнителният лист има сила съгласно чл. 429 ГПК. Изпълнението е незаконосъобразно, ако е осъществено по искане на лице, за което изпълнителният лист няма сила, или срещу лице, за което изпълнителният лист няма сила (в този смисъл – Решение по гр. д. № 2249/2020 г. на ВКС, ГК, ІV ГО).

3

В случая изпълнителното производство е насочено законосъобразно срещу наследниците на починалия в хода на производството, по което е постановено влязлото в сила съдебно решение, длъжник. На основание чл. 429, ал. 2 ГПК издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис (каквито твърдения не са наведени в настоящото производство). Обстоятелството, че към момента на фактическото издаване на изпълнителния лист длъжникът е бил починал, не води до неприложимост на посочената разпоредба, която е ясна – субективните предели на изпълнителния лист се разпростират и спрямо наследниците на починалия длъжник, когато изпълнителният титул е издаден въз основа на валидно изпълнително основание и влязло в сила разпореждане на съда. В настоящия случай ответницата е починала в хода на въззивното производство, в рамките на което нейните наследници (ищци в настоящия процес) са били конституирани по реда на чл. 227 ГПК, поради което силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение несъмнено се разпростира и спрямо тях. Съдът по заповедното производство законосъобразно е издал изпълнителния лист срещу лицето, посочено във влязлото в сила първоинстанционно съдебно решение (доколкото въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение и не е отразил в диспозитива на решението си настъпилото в хода на производството правоприемство), а в случай на по-рано настъпила смърт на длъжника този лист разпростира действието си и спрямо универсалните правоприемници на длъжника на основание чл. 429, ал. 2 ГПК.

С оглед на изложеното настоящият въззивен състав намира, че по делото не се установява твърдяното от ищците основание за недължимост на оспорените суми – по делото изобщо не е релевиран факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, който да изключва дължимостта на сумите, а при изричното признание, че В. В. П. и Р. В. П. са приели наследството на майка си, същите дължат съответна част от присъдените по изпълнителния лист суми по силата на наследственото правоприемство и разпоредбата на чл. 429, ал. 2 ГПК, поради което предявеният от тях отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

Като е достигнал до идентични правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора въззиваемият има право на направените по делото пред въззивната инстанция разноски в размер на 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5168 от 02.04.2023 г., постановено по гр. дело № 36563/2022 г. по описа на СРС, 124 състав (в което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с влязло в сила решение № 18745/17.10.2024 г. по същото дело).

4

ОСЪЖДА В. В. П., ЕГН **********, и Р. В. П., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.

София, ж.к. „********, да заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв., разноски във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5