Решение № 10285 от 29.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10285 гр. София, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря СНЕЖА М. ДАМЯНОВА-ИВЧЕВА като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20251110142608 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба с вх.№ ***** г. на З. Л. С., ЕГН: **********, със съдебен адрес: *****, чрез своя пълномощник - адв. В.

В., срещу ,,*** Б С (Юкей) Л - Б‘‘ КЧТ, *****, със седалище и адрес на управление: *****, *, представлявано от Р В Ф.

На съда е известно, че с въвеждане на еврото като нова официална валута от 01.01.2026 г. България преминава към използването на евро във всички разплащания, поради което съдът, прилагайки фиксирания официален курс на българския лев към еврото (1 EUR= 1,95583 BGN), ще посочи претендираните суми и в евровата им равностойност.

Ищцата твърди, че между нея и ответниковото дружество е съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на Трудов договор № *** г., като тя е изпълнявала длъжността „служител, обработка на данни‘‘ в Отдел „К Р‘‘. Със Споразумение № 4 от 27.02.2023 г. към Трудов договор № *** г. било прието изменение на трудовия договор на З. С., съгласно което последната започнала да изпълнява длъжността „**** (1-во ниво)‘‘ в Отдел „М К Р‘‘.

Поддържа, че на 01.05.2023 г. е родила дете, поради което е използвала отпуск по майчинство и за отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст на детето. След завръщането на работа е подписала с работодателя 1 си Споразумение № 5 от 09.06.2025 г. към Трудов договор № *** г., съгласно което се изменял само размерът на основното трудово възнаграждение към 01.06.2025 г. Основното месечно възнаграждение на служителката възлизало на 1345,43 евро (2631,43 лева), към което се начислявало допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, като по този начин брутното трудово възнаграждение било в размер на 1410,02 евро (2757,75 лева) месечно. В допълнение, на ищцата било разрешено ползването на платен годишен отпуск до 09.06.2025 г.

Твърди още, че след завръщането си от платен годишен отпуск е било връчено Уведомление № 003/09.06.2025 г., с което се наредил престой за периода от 09.06.2025 г. до 27.06.2025 г., без изрично да се посочва причината за престоя. В допълнение, ищцата била устно уведомена, че се е подготвяло прекратяването на трудовия договор поради закриване на част от предприятието, а именно закриване на Отдел ,,***‘‘ и на всички длъжности в него, включително и заеманата от нея ,,**** (1-во ниво)‘‘.

Ищцата излага твърдение, че при явяване на работното място на

30.06.2025. е било връчено Предизвестие за прекратяване на трудови правоотношения, в което се сочело, че на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл.

1, във вр. с чл. 326, ал. 2 КТ трудовото правоотношение се прекратявало поради закриване на Отдел „****‘‘ и на всички длъжности в него, в частност „**** (1-во ниво)" в предприятието.

Сочи, че въпреки че във връченото предизвестие било посочена като правно основание разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 2. предл. 1 КТ, то връчената Заповед № ****/30.06.2025 г. била издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ - при спиране на работата за повече от 15 работни дни.

Позоваването на две различни основания за прекратяване на трудовото правоотношение затруднявало изключително много защитата . Изтъква, че съгласно практиката на ВКС работодателят не можел да прикрива действителното основание за уволнението зад друго, тъй като това нарушавало правото на защита на работника.

Счита, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като е налице подмяна на основанието за прекратяването на трудовото правоотношение, доколкото се касаело за закриване на част от предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 1, т.

2, предл. 1 КТ, а не за временно спиране на работата по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ.

2

Твърди, че единствената причина да се посочи това основание в заповедта за уволнение е, за да се заобиколят нормите на чл. 329 КТ (да се извърши подбор) и чл. 333 КТ (да се изиска предварително разрешение от Инспекцията по труда за уволнението). Изтъква, че разликата между основанията за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ е значителна, доколкото в хипотезата на прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ работодателят имал задължение да извърши подбор по силата на чл.

329 КТ и да спази забраната по чл. 333 КТ. Работодателят трябвало да установи, че съкращаването е необходимо, и да обоснове избора на конкретни работници за уволнение, като се имали предвид техните квалификации и трудови функции. От друга страна, в хипотезата на прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ (,,спиране на работа за повече от 15 работни дни‘‘) работодателят трябвало да установи, че работата на предприятието или на отделно негово звено е преустановена (временно спиране на работата) за посочения период поради обективни организационнотехнически или икономически причини.

Ищцата твърди, че прекратяването на трудовия договор и на двете правни основания било незаконосъобразно.

По отношение на прекратяването по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 КТ:

Счита, че основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 КТ трябвало да се приема за реалното основание за прекратяване на трудовото правоотношение поради посочването му във връченото предизвестие на ищцата на 30.06.2025 г. При прекратяването на трудовото правоотношение на това правно основание не било спазено изискването на чл. 329 КТ, а именно да бъде извършен подбор от страна на работодателя. Според Тълкувателно решение № 3/2011 год. от 16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС липсата на извършен подбор, когато е налице задължение от страна на работодателя за това, подлежала на съдебен контрол.

Дори и да бил извършен такъв подбор, то съгласно посоченото тълкувателно решение, преценката на работодателя по чл. 329 КТ кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, подлежала съдебен контрол.

Ищцата изтъква, че работила при този работодател близо 8 години и нямала нито едно наложено дисциплинарно наказание, като винаги е изпълнявала стриктно трудовите си задължения и била високо квалифицирана за извършване на възложената работа. Твърди, че до този момент не е знаела за закриването на част от предприятието.

3

На следващо място, не е било спазено изискването на чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ, а именно в случаите по чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ работодателят следва да се е снабдил с предварително разрешение от Инспекцията по труда за всеки отделен случай, когато се прекратява трудово правоотношение с работничка или служителка, която е майка на дете до 3годишна възраст. Ищцата сочи, че попада в тази хипотеза, тъй като на 01.05.2023 г. е родила, което било известно на нейния работодател, ответник по настоящото производство.

Твърди, че с изрично заявление с вх. № ***** год. е помолила Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда‘‘ да не дава разрешение за уволнението , тъй като имала нужда от получаване на доходи за отглеждане на двете си деца. С писмо отговор с изх. № **** г. З. С. била уведомена, че до този момент разрешение не е било издадено, но ако евентуално бъде направо искане за това – заявлението щяло да бъде взето предвид. Счита, че липсата на издадено предварително разрешение от Дирекция ,,Инспекция по труда‘‘ със седалище гр. София била причината ответното дружество, неин работодател, да посочи друго правно основание в заповедта за уволнение, прикривайки реалното основание за прекратяване на трудовото правоотношение.

В допълнение, въпреки че в предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение били цитирани други документи - Протокол № **** г. и Заповед № **** г., същите не били връчени на ищцата. Съгласно Решение *** от 12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 40/2010 г., IV г. о., ГК, ако заповедта за уволнение препращала към друг документ, той следвало да бъде връчен на уволнения работник най-късно заедно със самата заповед.

По отношение на прекратяването по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ:

Твърди, че това не било реалното основание за прекратяване на трудовото правоотношение по изложените по-гоpe съображения. Въпреки посоченото в заповедта, трудовото правоотношение било прекратено поради закриване на част от предприятието на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 КТ. Причината да не бъде прекратен договорът на това основание, а на основание чл. 328, ал.

1, т. 4 КТ бил фактът, че не са спазени изискванията на чл. 329 и чл. 333, ал. 1 КТ и по този начин се заобикалял закона. Липсвала функционална връзка 4 между дейността на предприятието и конкретните трудови задължения, изпълнявани от ищцата. В предизвестието било посочено, че правоотношението се прекратявало поради закриване на част от предприятието, и по-конкретно - отдел „***‘‘, а съгласно Споразумение № 4 от 27.02.2023 г. към Трудов договор № *** г. ищцата изпълнявала длъжността „**** (1во ниво)‘‘ в Отдел „М К Р‘‘.

Сочи, че липсвало установяване на факта на временно преустановяване на работата на предприятието или на отделно негово звено, което да е продължило повече от 15 работни дни и което да е извън контрола на работодателя, т.е. да е настъпило поради обективни причини. Касаело се за едностранно решение на работодателя по целесъобразност да закрие част от предприятието. Работодателят носил тежестта на доказване, че спирането на работата е било поради организационно-технически или икономически причини. В Решение № 937/27.11.2018 г. по гр.д. № 3325/2018 г. на ВКС било подчертано, че работодателят не можел произволно да спира работата, за да създаде условия за уволнение.

На последно място, твърди, че налице било пряко нарушаване на разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от Закона за защита от дискриминацията, тъй като действията на работодателя, предприемани спрямо нея, следвали нейното завръщане от майчинство.

Въз основа на гореизложеното моли съда да отмени Заповед № ****/30.06.2025 г. като незаконосъобразна, да възстанови ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност – „**** (1во ниво)" в Отдел „М К Р‘‘, и да осъди ответника да заплати на ищцата сума в размер на 8 460,10 евро (16 546,50 лв.), като незаконосъобразна, да възстанови ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност – „**** (1во ниво)‘‘ в Отдел „М К Р‘‘, и да осъди ответника да заплати на ищцата сума в размер на 8 460,10 евро (16 546,50 лв.), представляваща обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 КТ за шест месеца, следващи датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 02.07.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до действителното изплащане. Моли съда да присъди и направените по делото разноски, вкл. и платено адвокатско възнаграждение. Моли да бъде дадена възможност в първото по делото открито съдебно заседание да представи трудовата си книжка в оригинал с 5 оглед доказване на обстоятелството, че след прекратяване на трудовото правоотношение ищцата не е започвала нова работа и не е получавала друго трудово възнаграждение. Моли да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на формулираните в исковата молба въпроси.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който последният оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Ответникът посочва, че предметът на дейност на ответното дружество бил „консултации и съдействие относно софтуерни и хардуерни услуги‘‘, поради което твърди, че дружеството оперирало в икономическия сектор, който се отличавал с най-динамично развитие и най-често променящо се състояние поради бързото развитие на технологиите. Поради тази причина през септември 2024 г. започнал глобален процес по реструктуриране на дружеството, като предлаганите от него до този момент услуги на най-ниско ниво отпаднали поради липса на търсене от страна клиенти. За извършеното реструктуриране била издадена Заповед № **** г. В допълнение, били проведени интервюта и тестове на намиращите се в риск от съкращаване служители с цел да им бъде предложена друга подходяща за тях длъжност при работодателя. Посочва, че според практиката на ВКС процесът по реструктуриране на дружеството бил изцяло в дискреционната власт на работодателя, като решението за извършване на реструктуриране било по целесъобразност и не подлежало на съдебен контрол.