Определение № 502 от 12.10.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 502 гр. Велико Търново, 12.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ИВА Д.ВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264000500364 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК вр. чл. 435 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Р. Д. Д. и Д. С. Д., чрез пълномощника Р. Д., против Определение № 853/22.06.2026 г. по в.гр.д. № 534/2026 г. на Окръжен съд Плевен, с което окръжният съд е оставил без разглеждане жалбата на Р. Д. Д. и Д. С. Д. против покани за доброволно изпълнение, връчени на двамата жалбоподатели по изп.д. № 263/2026 г. на ДСИ при РС Плевен в частта относно определеното задължение на всеки поотделно по изпълнителния лист и срещу образуване на изпълнителното производство срещу жалбоподателите по изп.д. № 263/2026 г. по описа на ДСИ при РС Плевен и с което е оставено без уважение искането за спиране на изпълнителното производство.

В жалбата са наведени доводи, че неправилно съдът е приел в мотивите, че няма родствена връзка между Р. Д. и Д. Д.. Сочи се, че е сгрешено бащиното име на Д.. Двете покани са изпратени до адрес в гр. Плевен, без издирване на настоящия и постоянен адрес на двамата длъжници. Съдебният изпълнител не е уведомила със съдебен акт длъжниците за техните права.

Справката, извършена от съда, за наличие на висящи дела пред ВКС, не е пълна. Излага се, че съдът е допуснал нарушение, като е оставил без уважение 1 искането за спиране по реда на чл. 438 ГПК. Излага се, че има основание да бъдат отменени допълнителните суми от Д. и Р. Д.и в размер на 51,13 евро, след като са освободени от заплащане на държавна такса от 12,78 евро, поради финансови затруднения. Считат, че исковете им за отмяна на задължението за сумата от 200 лв., определена от ВКС, както и за освобождаване от заплащане на държавна такса в полза на ДСИ при РС Плевен са основателни.

Отправено е искане обжалваното определение да бъде отменено, да се спре изпълнителното дело, поради нарушение на чл. 47 ГПК.

Взискателят в изпълнителното производство – Р. Р. не заема становище по жалбата.

Великотърновският апелативен съд, след като взе предвид изложеното в частната жалба, както и приложените писмени документи, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежни страни и в частта, с която в първоинстанционния акт е оставена жалбата им без разглеждане, е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество в тази част жалбата е неоснователна.

Производството пред Окръжен съд Плевен е образувано по депозирана от Р. Д. Д. и Д. С. Д., чрез пълномощника му Р. Д., жалба против действия на ДСИ при РС Плевен по изп.д. № 263/2026 г., изразяващи се в изпращане на покани за доброволно изпълнение до двамата длъжници по делото. Сочи се, че не са потърсени първоначално от адв. Р., взискател по изпълнителното дело. Незаконосъобразно е образувано изпълнителното дело, като са разделени сумите по изпълнителния лист. Той не е издаден от въззивна инстанция, не съдържа състав, отделение, дата на влизане в сила на акта, послужил като основание за издаването му. Не е установена от ДСИ адресната регистрация на всеки от длъжниците. Сочи се, че са налице основания за прекратяване на изпълнителното дело и обезсилване на изпълнителния лист. Отправено е искане да се спре производството по делото до решаване на висящия съдебен спор, да се обезсили издадения изпълнителен лист.

С обжалваното определение на Окръжен съд Плевен е прието, че Д. Д. не е надлежно представляван в производството, като указанията за 2 представяне на надлежно пълномощно не са изпълнени, поради което неговата жалба е недопустима. По отношение на жалбата на Р. Д. е прието, че същата не попада в хипотезите на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което също се явява недопустима. С оглед на това жалбата и на двамата жалбоподатели е оставена без разглеждане, като искането за спиране по реда на чл. 438 ГПК е оставено без уважение, доколкото е налице влязло в сила определение на ВКС, с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна на влязло в сила въззивно решение по гр.д. № 1083/2009 г. на ОС Плевен.

От събраните по делото материали е видно, че изп.д. № 263/2026 г. на ДСИ при РС Плевен е образувано по молба на Р. Р. от 01.04.2026 г. срещу длъжниците Р. Д. Д. и Д. С. Д., въз основа на изпълнителен лист, издаден от РС Плевен на основание подлежащо на изпълнение Определение № 4766/22.10.2025 г. по гр.д. № 3509/2025 г. на ВКС. С изпълнителния лист Р. Д. и Д. Д. са осъдени да заплатят на адв. Р. Р. сумата от 200 лв. /102,26 евро/, представляваща възнаграждение по чл. 38 ЗА за касационната инстанция. С разпореждане от 01.04.2026 г. на ДСИ при РС Плевен е постановено образуване на изпълнително дело, като дължимите суми са определени, както следва: по 51,13 евро, дължими от двамата посочени в изпълнителния лист длъжници по равно, и по 6,14 евро – държавни такси в полза на РС Плевен за образуване на изпълнителното дело. Изпратени са покани за доброволно изпълнение до двамата длъжници, на посочения в молбата на взискателя адрес, получени от Р. Д.. Описаните в поканите суми съответстват на тези, посочени в разпореждането за образуване на изпълнително дело.

При така установените факти по делото, настоящият състав мотивира следните правни изводи: Законодателят предвижда стриктно ограничаване в предмета на обжалване, основанията за това и в кръга лица, имащи право на жалба срещу действията на съдебния изпълнител. Подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител от страна на длъжниците, каквито са Р. Д. и Д. Д., в изпълнителното производство, са посочени изрично и изчерпателно в текста на чл. 435, ал. 2 ГПК, а именно: постановлението за глоба, насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество, отнемането на движима вещ или отстраняването на длъжника от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка, определянето на трето лице за пазач, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, 3 разноските по изпълнението. В конкретния случай се обжалва действието по изпращане на покани за доброволно изпълнение до длъжниците, без да се излагат обстоятелства за наличие на някоя от предпоставките на чл. 435, ал. 2 ГПК. Съдебният изпълнител не разполага с правомощия да извършва преценка относно предпоставките за издаване на изпълнителен лист, включително наличието на подлежащо на изпълнение съдебно решение и реална дължимост на сумите, съответно не е предвидена и възможността за съдебен контрол на подобни действия. Твърдяните нарушения във връзка с призоваването също не попадат сред подлежащите на обжалване действия.

Настоящият състав не споделя становището на окръжния съд за липса на представителна власт на жалбоподателя Д. Д., тъй като видно от приложените справки за родствени връзки пълномощникът Р. Д. е майка на упълномощителя, поради което същата може да го представлява по пълномощие пред съд по правилото на чл. 32, т. 2 ГПК. Независимо от това, като краен резултат обжалваното определение е правилно, тъй като се обжалват действия, непредвидени в изрично и изчерпателно посочените по чл.

435, ал. 2 ГПК, което обуславя недопустимост на подадената жалба.

Сгрешеното бащино име на жалбоподателя Д. е очевидна фактическа грешка, той е достатъчно индивидуализиран с посочване на три имена и ЕГН, поради което допускането на тази грешка не рефлектира върху допустимостта и правилността на постановения акт.

По тази причина изводът на окръжния съд за недопустимост на жалбата се явява в съответствие с процесуалните правила, последица от което е потвърждаването на обжалваното определение.

По отношение на жалбата в частта й, в която се обжалва определението, с което е оставена без уважение молбата за спиране на изпълнението по реда на чл. 438 ГПК, настоящият състав счита същата за недопустима, като насочена срещу акт, неподлежащ на обжалване. Съгласно чл. 274 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично предвидени в закона. Обжалваното определение в тази част нито прегражда хода на производството, нито е от категорията предвидени в закона обжалваеми актове. Съгласно разпоредбата на чл. 438 ГПК подаването на жалба срещу действията на съдебния изпълнител не спира 4 изпълнението, поради което е предвидена възможност изпълнението да бъде спряно до произнасянето по законосъобразността на атакуваното изпълнително действие. Производството по молбата по чл. 438 ГПК за спиране на изпълнението е част от предвидената в закона защита срещу изпълнението и следва съдопроизводствения ред на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител. Съгласно чл. 437, ал. 4, изр.

2 ГПК решението на окръжния съд по подлежащите на обжалване изпълнителни действия е окончателно. С оглед на това, актът, с който окръжният съд се произнася по искането за спиране, като го уважава или оставя без уважение, не може да бъде предмет на инстанционен контрол. /В тази насока Определение № 74/12.02.2019 г. по ч.т.д. № 46/2019 г., І Т.О., Определение № 433/28.09.2018 г. по ч.гр.д. № 2745/2018 г., ІV Г.О. на ВКС/.

Това обуславя оставянето на жалбата в тази част без разглеждане, като недопустима и прекратяване на производството по нея.

В жалбата е направено ново искане за спиране, с наведени доводи за допуснати нарушения по чл. 47 ГПК, като с оглед изхода на спора по настоящото производство това искане се явява безпредметно и съдът не дължи произнасяне по него.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 853/22.06.2026 г. по в.гр.д. № 534/2026 г. на Окръжен съд Плевен, с което е оставена без разглеждане подадената жалба от Р. Д. Д. и Д. С. Д., в качеството им на длъжници по изп.д.

№ 263/2026 г. на ДСИ при РС Плевен.

Определението в тази част не подлежи на обжалване.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Р. Д. Д. и Д. С. Д., чрез пълномощника му Р. Д., против Определение № 853/22.06.2026 г., постановено по в.гр.д. № 534/2026 г. на Окръжен съд Плевен, в частта му, в която е оставено без уважение направеното искане за спиране на изпълнението по изп.д. № 263/2026 г. на ДСИ при РС Плевен до приключване на производството пред ВКС по отмяна на влязло в сила решение по гр.д. № 3830/2008 г. на РС Плевен и прекратява производството по делото в тази 5 част.

Определението в тази част подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6