Решение № 260154 от 27.06.2022, Районен съд - Перник

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 260154

27.06.2022 г., гр. П.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, ІХ-ти състав, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Районен съдия: Татяна Т. при секретаря:

Гергана Т., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2384 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени е иск с правно основание чл.200 от Кодекса на труда (КТ) и чл.86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа искова молба от Г.Д.П., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. С. срещу „СТРУМА ПРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: гр. П., ул. „Р. „Д.“ ********с правно основание чл.200 от КТ и чл.86 от ЗЗД, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 120000 лева, представляваща частичен иск от вземане в пълен размер от 150000 лева, представляващо обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на трудова злополука от ** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – ** г. до окончателното изплащане на сумите.

Ответникът

„СТРУМА ПРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който е изразил становище, че производството по делото е недопустимо, тъй като няма влязло в сила разпореждане на НОИ, с което злополуката да е приета за трудова. В условията на евентуалност ответникът е оспорил предявения иск по основание и размер, поради което и иска същият да бъде отхвърлен като неоснователен. Оспорил е фактическата обстановка, изложена от ищеца в исковата молба, като излага различна такава. Ответникът възразява, че претенциите са завишени и не отговарят на претърпените вреди. Алтернативно ответникът е направил възражение по чл.201, ал.2 от КТ за проявена от работникът груба небрежност при настъпване на трудова злополука, като иска намаляване на обезщетенията с процента на съпричиняване от ищеца.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. С., който поддържа исковете и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски, а на него, в качеството му адвокат предоставящ безплатна правна помощ, да му се присъди адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗА.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от адв. Т., която оспорва исковете.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.200 от КТ и чл.86 от ЗЗД, които съдът намира за допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.

Релевираните в отговора на исковата молба възражения за недопустимост на иска поради липса на трудово правоотношение между страните, са неоснователни, тъй като ищецът в исковата молба твърди, че между страните е налице валидно трудово правоотношение, и не се отразява на процесуалната легитимация да отговаря по предявения иск. В случай, че в действителност между страните няма наличие на валидно трудово правоотношение, то това обстоятелство ще се отрази върху материалната легитимация, която се определя от доказването и основателността на иска. Ето защо съдът намира, че предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

По основателността:

За да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука работник или служител неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно (от ищеца) доказване по правилата на чл.154, ал.1 от ГПК следните материални предпоставки: 1) трудова злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни последици – болки и страдания, както и твърдените имуществени вреди и 3) причинно – следствена връзка между злополуката и причинените вреди, т.е. причинените болки и страдания и имуществени вреди да са закономерна, естествена последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква независимо от обстоятелството дали той, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането - арг. чл.200, ал.2 от КТ. В този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал.1 от КТ е обективна, поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия – при небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Би отпаднала работодателската имуществена отговорност само при умишлено самонараняване, но не и при действие при самонадеяност (т.нар. съзнавана непредпазливост). Дори и при съпричиняване на вредоносния резултат при тази форма на вината (в чл.201, ал.2 от КТ е използван терминът "груба небрежност") отговорността на работодателя може само да бъде намалена.

Видно от приложеното по делото решение № ** от ** г., по гр.д. № ** г. на ПРС, влязло в сила на 13.10.2021 г., е признато за установено, че между ищеца Г.Д.П., в качеството му на работник от една страна и ответното дружество „СТРУМА ПРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, в качеството му на работодател от друга страна, към ** г. е било налице валидно трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „О.Р.“, с код по НКПД **, въз основа на трудов договор, сключен между ищеца като работник и ответника като работодател на ** г. Макар и това обстоятелство да е спорно между страните, то този факт се установява по категоричен начин от посоченото влязло в сила решение, и на основание чл.297 от ГПК е задължително, както за страните, така и за съда.

От тук следва извода, че към датата на злополуката – ** г., ищецът е работил по трудов договор в ответното дружество на длъжност “О.Р.”, по силата на сключен между страните на ** г. трудов договор.

От приложеното разпореждане № 4 от 31.01.2022 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ, се установява, че около 17:00 часа на ** г. ищецът, като О.Р. при ответника, е работил на строителен обект на „Струма Про Инженеринг“ ЕООД в гр. С., бул. „И.Ш.“, гара И., като е влязъл в изкоп с дълбочина от 2,40 м. за полагане на тръби, и докато е извършвал тази дейност, земята до изкопа се е свлякла, затрупала го е до раменете, а ищецът изпитал силни болки в областта на таза и десния крак. За тези обстоятелства няма спор между страните.

От приетата и неоспорена от страните съдебно – медицинска експертиза се установява, че при процесния инцидент, ищецът е получил следните увреждания:…. Както вече бе посочено, злополуката е призната за трудова по надлежния ред - с влязло в сила разпореждане № 4 от 31.01.2022 г. на ТП на НОИ гр. П..

Разпореждането на органа по чл.60, ал.1 от КСО има двойствено значение – от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност – за наличието на трудова злополука, като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на правото на обезщетение, в който смисъл е решение № 410 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 599/2009 г. на ВКС.

Целта на обезщетението по чл.200, ал.1 от КТ е да репарира работника или служителя за причинените му в резултат на претърпяната трудова злополука неимуществени и имуществени вреди. Следователно, предмет на обезвреда са само тези вреди, които са в причинно - следствена връзка с претърпяната трудова злополука.

От приетата и неоспорена от страните съдебно – медицинска експертиза, изготвена от вещото лице медик – д-р К.С. се установява, че в резултат на инцидента ищецът е получил следните увреждания: …...

Първоначално било проведено консервативно лечение с покой на легло, а след това и оперативно лечение на счупванията на таза, изразяващо се в О.О., наместване на счупванията и фиксиране на фрагментите с три плаки и винтове, като общият възстановителен период при ищеца е продължил около една година. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че пикът на болките е бил при самия инцидент, когато е бил притиснат ищеца, а самият инцидент, така както е станал - чрез свличане на земна маса, обикновено се получавали травми на таза. Пояснява, че ищецът е бил притиснат от двете страни с пръст и получените от него травми са типични за такъв вид инциденти. Вторият пик на болките е бил след оперативното лечение, което наложило да бъде на легло в продължение на 45 дни. След този период, започва дозирано натоварване и прохождане с проходилка и с патерици, като възстановяването при ищеца е продължило около година. Експерта сочи, че получените от ищеца увреждания поотделно и в съвкупност, реализират М.П. – трайно затруднение движенията на десен долен крайник за срок повече от 30 дни, като възникналата при ищеца временна нетрудоспособност е в периода от ** г. до 04.11.2020 г., а периода, през който ищеца е имал необходимост от помощ при хигиенно битовото си самообслужване е бил около 7-8 месеца. За да изготви експертизата, вещото лице – Т. е извършил и личен преглед на П., при който е установил невъзможност за активно повдигане на Х.то нагоре – П.Н.Ф., ограничен обем движение в дяна Т.С., болки в областта на дясна Т.С., за които сочи, че ще продължат и за в бъдеще. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че ищецът няма да може да се възстанови напълно от получените травматични увреждания, тъй като станалото счупване е в областта на Т.С., при което счупване има прекъсване на Х., предполагащо развитие на по-бързи, по-тежки А. промени, респ. Д. проблеми и невъзможност Х. да се храни в тази става. Във връзка с увреждането на Н.Ф., вещото лице пояснява, че с оглед давността на травмата, при ищеца няма да настъпи пълно възстановяване. Вследствие претърпяното от П. оперативно лечение, вещото лице е констатирало наличие на два оперативни белега, за които сочи, че ще останат трайни, а Х.то няма да може да се подобри, но и няма болки в самото Х., тъй като не може да го движи. Преживените от ищеца травматични увреждания са променили неговата походка, към което състояние се е приспособил.

Вещото лице сочи, че не е установил ищецът да е провел рахабилитация след настъпилото травматично увреждане, която би подобрила неговото възстановяване.

От посоченото в съдебно – медицинската експертиза се установява, че същата е изготвена въз основа на представената по делото медицинска документация, и след извършен от вещото лице личен преглед на ищеца.

От приетата и неоспорена от страните съдебно – психологична експертиза изготвена от вещото лице – психолог Б.Б. се установява, че предвид преживяното от ищеца травматично събитие, психологическото му състояние не е стабилно, тъй като при ищеца се наблюдавал невротичен синдром от астеничен тип със значителни психо-соматични нарушения. Това му състояние е свързано с високи нива на тревожност, наличие на депресивен синдром в емоционалното му състояние, в поведението му, в отношението към себе си и към социалната среда, като се наблюдавали и тенденция към социална изолация, апатия, скованост, несигурност, вследствие на което се появяват и затруднения при справяне с ежедневните ангажименти и социалните контакти. Вещото лице – психолог сочи, че вследствие на злополуката ищецът страда от безсъние, буди се нощем и не може след това с часове да заспи, а когато минава покрай място, на което се извършват изкопни действия, се разстройва, като в главата му нахлуват травматични спомени от преживения инцидент. При ищеца е регистрирана неустойчивост на емоционалното състояние, проявяващо се в колебания на настроението, повишена умора, тревожност, раздразнителност, неудовлетвореност от себе си, вина, апатия, за което вещото лице сочи, че е необходима допълнителна консултация с психиатър, относно преценка състоянието му и бъдещо лечение. До момента на проведената от вещото лице беседа с ищеца, последният не е провеждал психотерапия и медикаментозно лечение за преодоляване на психологичните последици от процесната злополука.

От показанията на свидетеля - Р.А. П., съсед на ищеца, се установява, че след злополуката, ищецът бил в тежко състояние, изпитвал силни болки, тазът му бил увреден, не можел да се движи, бил на легло, като това му състояние продължило около 1-2 месеца. След този период в къщи ищецът започнал да опитва да се движи, първоначално с помощта на проходилка, а по-късно и с помощта на патерици. Сочи, че в продължение на 7-8 месеца след злополуката, ищецът не е ходил нормално, и не е ходил на санаториум, поради липса на средства. Към днешна дата, свидетеля сочи, че ищецът не се е възстановил напълно - не може да вдига нищо тежко, не може да ходи нормално, криволичи, замята крака, изпитва болки, станал раздразнителен, и не се хранел достатъчно. Предвид изминалия период от време, свидетеля не можа да посочи с точност датата на станалия инцидент.

Разпечатката съдържа 33 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f395e98e-6ab9-457c-a6b1-d47ece2722e9