Решение № 4291 от 28.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4291 гр. София, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев при участието на секретаря Йоана П. Петрова в присъствието на прокурора М. Д. М. като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело № 20221100107889 по описа за 2022 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[1] В. С. е заявил в искови молби от 19.05.2022 г. и от 25.07.2022 г., че с постановления от 02.06.2010 г. и от 06.11.2013 г. е бил привлечен като обвиняем. Обвиненията са били:

- по първото постановление за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1, връзка с ал. 2, връзка с чл. 20, ал. 2, връзка с ал. 1 връзка с чл. 93, т. 20 от НК (първото обвинение – първоначално то е било предмет на гр. д. 5 181/2022 г. на СГС, 11-ти с-в);

- по второто постановление за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 1, пр.

2 и пр. 3, т. 2, връзка с ал. 2. от НК (второто обвинение).

[2] По първото обвинение първоначално В. С. е бил задържан за 72 часа, а след това от 05.06.2010 г. до 04.11.2010 г. спрямо него е била взета мярка за неотклонение задържане под стража, която е била изменена в 1 парична гаранция от 5 000,00 лева. По второто обвинение първоначално той е бил задържан за 48 часа, а след това от 09.11.2013 г. до 01.08.2014 г. той е бил с мярка за неотклонение задържане под стража, която е била изменена на подписка.

[3] По второто обвинение са били проведени 30 съдебни заседания, като с присъда от 16.05.2016 г. В. С. е бил признат за невиновен, а присъдата е влязла в сила на 12.02.2018 г. След 39 проведени съдебни заседания по първото обвинение, на 05.06.2018 г. В. С. е бил признат за невиновен с присъда, която е влязла в сила на 12.04.2019 г.

[4] В. С. твърди, че наказателните производства срещу него са му се отразили негативно. И по двете обвинения той е бил задържан чрез упражняване на сила, което са наблюдавали негови роднини и съседи.

Случаите са били отразявани в медиите. Наказателното производство е променило отношението към В. С. от негови близки и познати. Той е изпитвал страх и безизходица, изпаднал е в депресия. Поради задържането му под стража В. С. не е успял да отглежда сина си.

[5] В. С. оценява на 100 000,00 лева неимуществените вреди, които е претърпял от всяко от двете наказателни производства. Ответникът Прокуратурата на Република България (Прокуратурата) не му е заплащала обезщетение. Затова В. С. моли съда да осъди Прокуратурата да му заплати:

- 100 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение по първото обвинение плюс законната лихва от 12.04.2019 г. до окончателното изплащане;

- 100 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по второто обвинение плюс законната лихва от 12.02.2018 г. до окончателното изплащане;

- разноските по делото (исковите молби - л. 2-6 от настоящото дело; л.

2-5 от гр. д. 5 181/2022 г.).

2. На ответника

2

[6] Прокуратурата е оспорила предявените искове. Тя е заявила, че:

1. В. С. не е претърпял вреди;

2. дори да е претърпял такива, те не са вследствие на действия, извършени от Прокуратурата;

3.търсеното обезщетение е прекомерно, понеже:

- наказателното производство е приключило в разумни срокове;

- В. С. е бил с обременено съдебно минало и наказателното производство му се е отразило по-малко. Затова Прокуратурата моли съда да отхвърли предявените искове (писмените отговори - л. 19-29 от настоящото дело; л. 25-27 от гр. д. 5 181/2022 г.).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА

СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

1. Обстоятелства, които съдът приема за установени

[7] Не се спори, че В. С. е бил роден на ******* г. На 13.12.2005 г. спрямо него е влязла в сила присъда, с която е бил признат за виновен за извършването на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК (измама). С присъдата му е било определено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, като изпълнението му е било отложено за три години (справката за съдимост, л 120-122 от настоящото дело).

[8] На 17.02.2010 г. е влязло в сила определение, с което е било одобрено споразумение между В. С. и Прокуратурата. Със споразумението В.

С. се е признал за виновен за престъпление по чл. 269, ал. 1 от НК - употребил е сила и заплашване срещу полицай, за да не изпълни задължения по охрана на обществения ред. Наказанието, което е било наложено на В. С., е било пробация (пак там).

[9] Към юни 2010 г. В. С. е бил женен и е имал деветгодишен син. Той е живеел със семейството си в гр. Костинброд, а сестра му свидетелката Силвия С.а е живеела в къща, която е била с общ двор с къщата на родителите 3 в село Драговищица. В. С. е работил като барман в кафенето на майка си в село Драговищица. Той е помагал и със зареждането на кафенето със стоки (показанията на свидетелките С.И Т. С.и, л. 34-35 от гр. д. 5 181/2022 г.).

[10] В началото на юни 2010 г., вечерта, той е бил задържан от полицаи с качулки и маски, въоръжени с автомати, в къщата на родителите му в село Драговищица. След това е бил отведен в дома му Костинброд, където е бил синът му, който е започнал да плаче. В. С. е бил притеснен и изнервен (пак там).

[11] На 02.06.2010 г. В. С. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1, връзка с ал. 2, връзка с чл. 20, ал. 2, връзка с ал. 1 от НК по досъдебно производство 47/2009 г. на ГД „ДП“ на МВР (постановлението, л. 42-43 от гр. д. 5 181/2022 г.). В същия ден той е бил задържан за 72 часа (постановлението, л. 44-47 от гр. д. 5 181/2022 г.).

[12] На 05.06.2010 г. спрямо В. С. е била взета мярка за неотклонение задържане под стража (определението, л. 50-51 от гр. д. 5 181/2022 г.). На 04.11.2010 г. съдът е изменил мярката за неотклонение от задържане под стража на парична гаранция от 5 000,00 лева (определението, л. 66 от гр. д.

5 181/2022 г.). Впоследствие срещу В. С. е бил внесен обвинителен акт, по който е било образувано н. о. х. д. 310/2015 г. на СпНС за участие в организирана престъпна група с користна цел и за извършване на престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 от НК (обвинителния акт, л. 72-99 от гр. д. 5 181/2022 г.).

[13] Междувременно, на 06.11.2013 г. В. С. е бил задържан за 48 часа по ново обвинение по чл. 321, ал. 3, пр. 1, 2, 3, т. 2, връзка с ал. 2 от НК (постановлението, л. 46-47 от настоящото дело). Той е бил изведен с белезници от дома му, ред жена му и сина му (показанията на свидетеля В., л.

129 от настоящото дело). В същия ден той е бил привлечен за обвиняем по това обвинение (постановлението, л. 48-49 от настоящото дело). На 09.11.2013 г. спрямо него е била взета мярка за неотклонение задържане под стража (определението, л. 71-72 от настоящото дело). Той е бил задържан до 4

01.08.2014 г., когато съдът е изменил мярката му за неотклонение на подписка (определението, л. 87-90 от настоящото дело). Наказателните производства са били отразявани в медиите (показанията на свидетелките С.и, л. 34-35 от гр. д. 5 181/2022 г.).

[14] На 04.07.2014 г. Прокуратура е внесла обвинителен акт в съда срещу В. С., по който е било образувано н. о. х. д. 828/2014 г. на СпНС за участие в организирана престъпна група с користна цел и, за да извършва престъпления по чл. 115 и чл. 142 от НК (обвинителния акт, л. 91-115 от настоящото дело). На 12.02.2018 г. е влязла в сила присъда, с която В. С. е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение (второто обвинение) (присъдата, л. 9-15 от настоящото дело). На 12.04.2019 г. е влязла в сила присъда, с която В. С. е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по н. о. х. д. 310/2015 г. на СпНС (първото обвинение (присъдата, л. 8-21 от гр. д. 5 181/2022 г.).

[15] Малко след това, на 14.08.2019 г. е влязло в сила определение на СпНС, с което той е одобрил споразумение между Прокуратура и В. С. по н. о. х. д. 2 923/2019 г. Със споразумението В. С. се е признал за виновен, че от началото на 2018 г. до 27.06.2018 г. е участвал в организирана престъпна група от общо 17 човека, създадена с користна цел и да извършва престъпления по чл. 354а, чл. 159а, чл. 116, чл. 128 и чл. 129 от НК. На В. С. е било наложено наказание от три години лишаване от свобода (справката за съдимост, л. 120-122 от настоящото дело).

[ 1 6 ] Не се спори, че Прокуратурата не е заплащала на В. С. обезщетения за неимуществени вреди. Той е заплатил 20,00 лева държавна такса (л. 8 от настоящото дело и л. 7 от гр. д. 5 181/2022 г.). Прокуратурата не е направила разноски по делото.

2. Обстоятелства, които съдът не приема за установени [17] Съдът не приема за установено, че вследствие на незаконните обвинения В. С. се е притеснил, стресирал, затворил в себе си и е започнал да 5 страни от приятелите си, а те пък съответно, близките му и съгражданите му са започнали да го избягват. От една страна за това свидетелстват всички свидетели.

[18] От друга страна обаче, съдът установи, че преди процесните обвинения В. С. два пъти е бил признаван за виновен в извършване на престъпления от общ характер. Още по-съществено, със споразумение той се е признал за виновен за участие в организирана престъпна група от 17 човека за разпространение на наркотици, трафик на хора, убийства и нанасяне на тежки телесни повреди в период, в който все още не са били приключили процесните наказателни производства.

[19] Ако В. С. действително е бил притеснен, стресиран и затворен в себе си от наказателните производства, водени срещу него, той не би участвал, докато все още се водят тези наказателни производства, в организирана престъпна група от 17 човека за разпространение на наркотици, трафик на хора, убийства и телесни повреди. Участие в такава организирана престъпна група, докато все още се водят наказателни производство, не е показател за притесненост и стресираност. Участие в престъпна група от 17 човека по никакъв начин не е показател и за затвореност, а точно за обратното - за добри социални умения.

[ 2 0 ] Дори действително приятели, близки и съграждани да са се отдръпнали от В. С., съдът приема, че доказателствената стойност на показанията на свидетелите не е достатъчна да го убеди, че това се е дължало на процесните наказателни производства. Тези показания по никакъв начин не са изключили, като фактори за формиране на обществено мнение, отрицателно за В. С.:

- предишните осъждания на В. С.;

- участието му в организирана престъпна група по време на процесните наказателни производства.

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

6

[21] В. С. е предявил два иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Те са частично основателни.

1. По исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ

[22] Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление.