Решение № 881 от 15.06.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 881 гр. Русе, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20254520107410 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова от Ю. И. И., ЕГН **********, от гр. ****, чрез адв. Д. Г. от АК-Ловеч, против „Кеш Пойнт България"ЕООД, ЕИК 207079835, гр. София, представлявано от Управител Николай Пенчев Пенчев.

Твърди се в исковата молба, че на 08.07.2025г. между ищеца Ю. И. И., ЕГН:**********, в качеството му на „Кредитополучател" и ответника „Кеш пойнт България" ЕООД, ЕИК 207079835, в качеството му на „Кредитор" е сключен Договор за обезпечен потребителски кредит №1339492 при следните условия: 1,500.00 лева главница; 46% фиксиран лихвен процент; 56.76% ГПР годишен процент на разходите;

11 вноски; 2,021.80 лева - обща дължима сума от кредитополучателя и обезпечение на кредита, чрез поръчители.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Договор за обезпечен потребителски кредит № 1339492 от 08.07.2025 г., сключен между Ю. И. И. и „Кеш Пойнт България"ЕООД, за сумата 1500 лв., е недействителен, на основание чл. 124 ГПК във вр. чл.26, ал.1 пр.З от ЗЗД, поради неточно посоченото в него ГПР, като противоречащ на добрите нрави и поради това, че е сключен при заобикаляне изискванията на чл. 22 във вр. с 1 чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Претендира се присъждане на разноски по представен списък по чл.80 о т ГПК. Ищецът моли съда да присъди адвокатски хонорар с ДДС при условията на чл.38, ал.1, т.З, предл.2 от Закона за адвокатурата, за което е представен договор за правна защита и съдействие.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответното дружество оспорва иска като неоснователен и недоказан.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че на 08.07.2025г. между ищеца Ю. И. И., ЕГН:**********, в качеството му на „Кредитополучател" и ответника „Кеш пойнт България" ЕООД, ЕИК 207079835, в качеството му на „Кредитор" е сключен Договор за обезпечен потребителски кредит №1339492 при следните условия: 1,500.00 лева главница; 46% фиксиран лихвен процент; 56.76% ГПР - годишен процент на разходите; 11бр. вноски; 2,021.80 лева - обща дължима сума от кредитополучателя и обезпечение на кредита, чрез поръчители.

Съгласно чл. 6, ал.1 от Договора за заем страните се споразумели, че договорът ще бъде обезпечен с поръчител/и, които отговарят кумулативно на следните условия:

- При един поръчител - осигурителният доход на Поръчителят при договор за потребителски кредит с размер на кредита до 2000.00 лв., следва да е в размер на не по- малко от два пъти размера на минималната работна заплата за страната за годината на усвояване на договора за кредит от Кредитополучателя. При отпуснат Кредит на Кредитополучателя в размер над 2000.00 лв., осигурителният доход на Поръчителя следва да в размер на не помалко от три пъти размера на минималната работна заплата за страната, за годината на усвояване на договора за кредит от Кредитополучателя;

- При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях при договор за потребителски кредит с размер на кредита до 2000.00 лв., следва да е в размер на не по-малко от минималната работна заплата за 2 страната за годината на усвояване на договора за кредит. При отпуснат Кредит на Кредитополучателя в размер над 2000.00 лв., осигурителният доход на всеки един от Поръчителите следва да в размер на не по-малко от два пъти размера на минималната работна заплата за страната, за годината на усвояване на договора за кредит от Кредитополучателя;

Имало и изискване поръчителите да не са поръчителствали по други договори за кредит, сключени с Кредитора или свързани с него лица; Да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с Кредитора или свръзани с него лица; Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен" по активни задължения и/или при липса на активно задължение, по погасени задължения за последните 12 месеца, предхождащи сключването на договора за кредит с Кредитополучателя, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.

К ъ м договора за кредит е приложена и бланка на договор за поръчителство, който съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2.7. „следва да се подпише между страните в срок до 14 дни от сключване на договора за кредит, като информация за Поръчителите ще се предостави от Кредитополучателя на Кредитора за проучване и оценка своевременно, за да бъде подписано Приложение N:1."

В чл. 7 (5) от Договора за заем е описано, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, Кредитополучателя ще дължи на Кредитора неустойка в размер на 2,048.20 лева.

При установената по този начин фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С ъ гл а с н о разпоредбата на чл.11 т.10 о т ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора. В решение от 21.03.2024г. по дело C ‑714/22 на СЕС се приема, че „когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.“ Съгласно цитирания член 3, буква ж) от 3

Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити, „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия“

В процесния случай за ищеца е било невъзможно да предостави обезпечение, което да отговаря на завишените изисквания, дадени от кредитора и въпросната неустойка е начислена към общото задължение и разсрочена в погасителния план заедно с вноските за главница и лихва по заема. По този начин, в действителност общата сума, която ищецът следва да върне за използвания финансов ресурс не е описаната в договора сума в размер на 2,021.80 лева, а значително по-голяма - в размер на 4,070 лева.

В Приложение №4 към кредита е представено на потребителя и споразумение за консолидиране на плащания, съгласно което действителната вноска по заема е в размер на 370.00 лв. - сбор от главница, лихва и неустойка.

Съдът приема, че т.н. неустойка при непредоставяне на обезпечение е по същество разход, известен на кредитора, който е следвало да бъде посочен в ГПР. Предвид това, договорът за потребителски кредит е недействителен проади неточно посочено ГПР. Такава е и константната съдебна практика в страната при подобни конструкции за оскъпяване на потребителски кредити.

В случая за ищеца е налице правен интерес да установи със сила на присъдено нещо дали договорите са действителни или не - в т. см. т. 2 на ТР № 8/12 г. на ВКС; Определение от 30.01.2019 г. по в. ч.гр. д. 175/20 г. на ПОС и др.

Нищожност на неустойката при непредоставяне на обезпечение по кредита след сключването му.

Съдът приема, че клаузата уреждаща начисляването на неустойка при непредоставяне на обезпечение след сключването на договора е нищожна, тъй 4 като въпросното вземане, макар и именувано „неустойка" няма характер на такава, то е изначало уговорено без да притежава присъщите на неустойката и характеризиращите я като такава функции. Кредиторът го е именувал „неустойка", за да заобиколи ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно който разходите за обезщетения не се вземат предвид при изчисляване на ГПР.

Кредиторът си е гарантирал, че ще получи това вземане като е създал прекомерни изисквания, предпоставки за сигурно неизпълнение - осигуряване на поръчители в кратък срок. Това вземане е допълнителна и гарантирана за Кредитора икономическа облага, съставляваща печалба за търговеца, скрита под формата на неустойка. Предвидената „неустойка" не изпълнява обезщетителна функция, тъй като тя не зависи от вредите от неизпълнението на основното договорно задължение.

Неустойката по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението, а се начислява като добавък към погасителните вноски, следователно така, както е уговорена, неустойката в този размер би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски. Очевидно е, че неустойката е уговорена, за да генерира допълнителна печалба за кредитора, многократно надвишаваща размера на допустимото от закона възнаграждение за тази дейност.

Нещо повече, от неосигуряването на поръчители, кредиторът не може да претърпи вреди, чиято стойност да е по-голяма от тази при пълно неизпълнение от страна на Кредитополучателя, а при такова неизпълнение законодателят е определил горна граница на санкцията в чл.33 о т ЗПК размерът на законната лихва.

Предвиждането в процесния договор, че кредиторът има право на обезщетение по чл. 92 ЗЗД, надхвърлящо значително размера на дължимата мораторна лихва при неизпълнение не защитава негов легитимен интерес, а внася неравноправност в договорното съдържание с цел неговото облагодетелстване в ущърб на потребителя.

Предвид уговорката, че неустойката се дължи не при неизпълнение на основното договорно задължение, а че се дължи независимо дали кредиторът е претърпял вреди от настъпило неизпълнение, то тя изначално не притежава обезщетителна функция.

На следващо място неустойката е договорена в нарушение на 5 изискванията на добросъвестността и излиза извън присъщата й обезпечителна функция. В добросъвестните отношения, легитимният кредиторски интерес е да получи обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на кредитополучателя. Няма житейска и правна логика един кредитор да престира без наличие на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде предоставено обезпечение на дълга. При наличието на така въведеното задължение за представяне на обезпечение следва да се приеме, че кредиторът не желае да извърши предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение.

Не може да се приеме, че неустойката изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряване на поръчители, не е определено като предварително условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите са утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е практически невъзможно в предвидения кратък срок от сключването на договора за кредит, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните.

На отделно основание съдът приема, че с въпросната клауза се заобикаля и разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, тъй като с нея се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение -недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна. По този начин неустойката се отклонява още повече от основните си функции - обезпечителна и обезщетителна и предоставя сигурна печалба за кредитора. Заплащането й представлява допълнителна финансова тежест за потребителя и в този смисъл уговорката противоречи на добрите нрави, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.