Определение № 5286 от 19.11.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 3328/2023
- Вид
- Определение № 5286
- Подписан
- 19.11.2024
- В сила
- 19.11.2024
- Състав
- Илияна Папазова, Майя Русева, Джулиана Петкова
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5286 гр. София, 19.11.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Илияна Папазова
Членове:
Майя Русева
Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Илияна Папазова Касационно гражданско дело № 20238002103328 по описа за 2023 година
Постъпила е молба с вх.№ 18588 от 30.10.2024г., подадена от Г. В. Й., чрез процесуалния представител адвокат М., съдържаща две искания – първото е за допълване на постановения по делото акт: решение № 613 от 23.10.2024г. в частта му за разноските като бъдат присъдени направените в производството пред първата и въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, а второто за изменение на определения размер на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция чрез увеличаване на присъдения размер от 2 000лв. до 3 420лв., съгласно тарифата, посочена в Наредба №1/2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждение.
В предоставеният срок, е постъпило становище по искането от ответната страна „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ЕАД, чрез процесуалния представител юрисконсулт С., което е за неоснователност. Счита, че с оглед постановеното решение на СЕС по дело С-438/22, не следва при определяне на адвокатското възнаграждение да се съобразяват размерите, посочени в горецитираната Наредба № 1/2004г.
Настоящият състав на Върховен касационен съд, пред вид направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното:
С Решение № 613 от 23.10.2024г. съдът е отменил частично обжалваното въззивно решение №140 от 18.04.2023г. по в.гр.д. № 651/2022г. на Апелативен съд Пловдив и отмененото с него първоинстанционно решение и вместо това е постановил друго, с което е уважил иска до размер на 30 000лв.от претендираните 80 000лв. /т.е. искът е уважен 27%/. С акта си, съдебният състав – пред вид осъщественото процесуално представителство на касатора по 1 реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, е определил в полза на процесуалния представител адвокатско възнаграждение само за касационната инстанция. Липсата на произнасяне по направеното искане за цялостно присъждане на разноските налага допълване на постановения акт. С оглед изхода на спора, вида на осъщественото представителство, при съобразяване на предмета на иска, характера на спора, вида и обема на осъществената дейност, настоящият съдебен състав намира, че следва да се присъди за всяка една от инстанциите възнаграждение в размер на по 2 000лв.
Искането за изменение на решението в частта за разноските относно определените за касационното производство е неоснователно. Настоящият съдебен състав споделя установената практика /вж.напр.определения по т.д.№ 1908/22г.на І т.о., гр.д.№ 2605/23г.на ІІІ г.о./, съгласно която при съпоставяне на уредбите в чл.38, ал.2 ЗА, в Закона за правната помощ и в чл.78, ал.8 ГПК относно осъщественото процесуално представителство от юрисконсулти – от гледна точка на овъзмездяване на положения труд за защита - следва извод, че: „въведеното с чл. 38, ал. 2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС“, поради което посочените в Наредба №1 2004г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, подлежат на преценка от съда и в случая такава вече е извършена - с оглед цената на предоставените услуги, при съобразяване на вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото – и не са налице условия за промяна.
С оглед изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение О
П
Р
Е
Д Е
Л И:
ДОПЪЛВА решение № 613 от 23.10.2024г. в частта му за разноските, като ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] , [район],[жк] да заплати на адвокат Р. И.
М., личен номер [ЕГН], ВАдв.С, с адрес: [населено място], [улица], ет... допълнително сумата от 4 000лв./четири хиляди лева/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение от по 2 000лв.за първата и за въззивната инстанции, съобразно уважената част от иска.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение решение № 613 от 23.10.2024г. в частта му за разноските чрез увеличаване на определения размер за адвокатско възнаграждение за 2 касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3