Присъда № 31 от 06.02.2023, Софийски районен съд

МОТИВИ

КЪМ ПРИСЪДАТА ОТ № 31 от 06.02.2023 г.

ПО НОХД № 15527/2021 г. ПО ОПИСА НА СРС, НО, 135 СЪСТАВ Софийският районен съд е сезиран с внесен от Софийската районна прокуратура обвинителен акт срещу подс.В. ИЛ. Р. ( с установена по делото самоличност), за това, че:

На 29.12.2020 г. в гр. София, АДРЕС магазин ХХХХ, отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 600 лв. (шестстотин лева), собственост на ХХХХ ХХХ от владението на Ф. П. В. - управител на търговския обект, без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като кражбата е извършена от длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение - В.Р. бил назначен на длъжност „обслужващ магазин“ с трудов договор № 49/12.08.2020 г. със задължение по длъжностна характеристика да приема парични суми, връща ресто и издава касови бележки и фактури - престъпление по чл. 195, ал.1, т. 6, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението.

Изразява становище, че от събраните доказателства по делото безспорно се установила фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт – осъществяване на изпълнителното деяние; неговият автор –подс. Р. и длъжностното качество, което притежавал; настъпилият съставомерен резултат и причинно –следствената връзка между деянието и настъпилата имуществена вреда в патримониума на ощетеното юридическо лице. Ето защо, пледира съдът да признае подс.В.Р. за виновен по така повдигнатото обвинение, като предлага да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на една година, изпълнението на което да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.

По –нататък прокурорът предлага на основание чл.23, ал.1 от НК вр.чл.25, ал.4 вр.ал.1 от НК по отношение на подс. Р. да бъде наложено едно общо най-тежко наказание между наказанието по настоящото дело и това, наложено на подсъдимия по НОХД № 534/2021 г. по описа на РС – Дупница, а именно „лишаване от свобода” за срок от една година, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.

Счита, че гражданският иск следва да бъде уважен в пълен размер от съда, като основателен и доказан.

На последно място, представителят на държавното обвинение пледира подс. Р. да бъде осъден да заплати направените разноски по делото.

Пълномощникът на гражданския ищец ХХХХ –адв.Д. – САК излага аргументи, че повдигнатото спрямо подс.Р. обвинение се доказало в хода на съдебното следствие, както от обективна, така и от субективна страна, поради 1 което следвало да се приемат за доказани и всички елементи от състава на деликта, представляващи основание за уважаване на предявения от дружеството граждански иск.

Пледира по отношение на подсъдимия да бъде постановена осъдителна присъда, като изразява становище, че не следва да се прилага разпоредбата на чл.66 от НК. Претендира присъждане на направените разноски от ощетеното юридическо лице

, за които представя списък и доказателство за извършено плащане.

Служебният защитник на подсъдимото лице –адв.Й.- САК пледира за постановяване на оправдателна присъда по така повдигнатото обвинение, като счита същото за недоказано от събраните по делото доказателства.

Излага доводи, че в случая липсвали както преки, така и косвени доказателства, които по своя характер и в своята съвкупност да водят до извода, че подс. Р. е извършител на престъплението, в което е обвинен. В тази връзка сочи, че в разпитите си всички свидетели разказали това, което са разбрали от Т.Г., а не споделят лични възприятия. Освен това, от заключението на приетата по делото видео-техническа експертиза също не се установявало безспорно извършването на деянието.

На следващо място, според защитата, по делото не се доказало и длъжностното качество на подс. Р.. Същият бил назначен на работа в дружеството ХХХХ с трудов договор на длъжността „обслужващ магазин“, като реално работел като транжор или месар, който разфасовал месото и го подреждал във витрината на магазина. Подсъдимият нямал достъп до касата на магазина, като не работел с парични средства и с клиенти. Тези факти се установявали както от приложените по делото писмени доказателства, така и от показанията на работодателите му. Ето защо, според защитата деянието не било съставомерно по чл.195, ал.1, т.6 от НК.

В заключение адв.Й. сочи, че гражданският иск не следвало да бъде уважаван от съда, тъй като последният се явявал неоснователен и недоказан.

Прави възражение за прекомерност на претендираните от процесуалния представител на гражданския ищец разноски.

Подсъдимият В. ИЛ. Р. дава обяснения по обвинението, като заявява, че не е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение. Твърди, че на процесната дата си тръгнал от магазина, защото изобщо не се разбирал с колегата си, като му обяснил, че иска да напусне работа, защото не издържал на темпото и напрежението в магазина.

В правото си на последна дума подс.Р. отправя молба към съда да бъде оправдан.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Съдът, като обсъди доводите на страните и предвид разпоредбата на чл.14 и чл.18 НПК, приема за установено следното:

Подсъдимият В. ИЛ. Р. е роден на ХХХХ г. в гр. АДРЕС, българин, с 2 българско гражданство, със средно образование, неженен, работи като транжор в „Бул Комерс“ ЕХХХ с постоянен адрес: гр. АДРЕС, ХХХХ осъждан, ЕГН **********.

На 12.08.2020 г. между подс. В. ИЛ. Р. и ХХХХ ХХХ с управител Й. бил сключен Трудов договор № 49, по силата на който подс.Р. бил назначен на длъжност „обслужващ магазин”, с място на изпълнение на трудовите задължения в магазин ХХХХ, находящ се в гр. София, ул.“Милин камък“ № 14. Същият постъпил на работа на 12.08.2020 г. Работата на подс. Р. била свързана с получаването на месото в магазина, неговото транжиране и подреждането му в съответната витрина. Управител на магазина бил св.Ф.В..

Работата в магазина била организирана в две работни смени –първа и втора.

На 29.12.2020 г. на работа първа смяна в гореописания търговски обект били св.Л.К., св.К.И. и Т.Г. – продавач –консултанти и свИ.Ц. и подс.В.Р. – транжори.

Продавач–консултантите обслужвали клиентите, а транжорите транжирали месото, след което зареждали витрините в магазина. В обекта освен основната каса, която се намирала в търговската му част, имало обособена втора каса, която се намирала в гарберобното помещение (съблекалнята). В тази каса се съхранявала сума в размер на 1281 лева в дребни банкноти -5 и 10 лева и монети с различен номинал, които се използвали от продавач –консултантите за разваляне на по–едри банкноти, за да имат оборотни пари за работа с клиентите, на които да могат да връщат необходимото ресто. Всяка сутрин и вечер парите в тази втора каса се преброявали от продавач-консултантите, за което се изготвял протокол за приемане или предаване. Касата не се заключвала, като достъп до нея имали всички работници от съответната смяна, но принципно с нея работели само продавач-консултантите, и никога не била отчитана липса на парични средства в тази каса.

На 29.12.2020 г. сутринта около 08:00-08:30 часа св.К.И. преброила парите в касата, след което съставила и подписала протокол за това. Работата в търговския обект през този ден била напрегната и динамична, имало много клиенти предвид предстоящите новогодишни празници.

Около 9:30-10:00 часа подс.Р. казал на колегите си, че излиза за малко, за да си купи закуска. Минало доста дълго време (около час, час и половина), през което същият не се върнал в търговския обект. Това направило впечатление на колегите му, като Т.Г. споделила с тях, че е видяла подс.Р. малко преди да излезе в близост до втората каса и след като той забелязал, че го гледа, се притеснил. Именно това обстоятелство наложило преброяване на паричната сума в тази каса, което било извършено от св.И., като била установена липса от 600 лева.

СвИ.Ц. се обадил на св.Ф.В. – управител на търговския обект, който пристигнал на място и в негово присъствие за извършеното преброяване на парите в касата бил изготвен и подписан протокол.

3

Св.В. направил няколко опита да се свърже по мобилния телефон с подс.Р., но не успял, тъй като телефонът му бил изключен. След това прегледал записите на камерата в търговския обект, и видял, че подс.Р. излиза от гарберобното помещение, като държи едната си ръка в джоба, който бил доста пълен. След това подсъдимия излязъл от магазина, пресякъл улицата и излязъл от обхвата на камерите.

За случилото сесв.Ф.В. подал жалба в 04 РУ – СДВР.

Впоследствие със Заповед № 33/29.12.2020 г. на управителя на ХХХХ трудовото правоотношение с подс.Р. било прекратено на основание чл.71, ал.1 от КТ, без предизвестие, по инициатива на работодателя, поради злоупотреба с доверието му. Документите били изпратени на подс.Р. по пощата на известния му на работодателя адрес, но същите се върнали като неполучена пратка.

От заключението на назначената и изготвената в хода на съдебното следствие видео-техническа експертиза на два броя електронни носители (флаш памет), съдържащи видео файлове със записи от охранителна камера в търговския обект е видно, че не са установи следи от манипулация/намеса върху записаната информация. Действието се развива хронологически, без наличието на „паразитни“, добавени образи и кадри. В записите не са наблюдава прекъсване на таймера, т.е. таймкодът, вкопиран в изображението не се прекъсва. От началото на записа – около 15:56:36 часа ( според индикацията за дата и час) в обекта от вътрешната страна на обособен щанд – касова зона, се наблюдава лице от женски пол, с тъмна, дълга коса,...., условно обозначена с № 1. От другата страна на щанда срещу лице № 1 се наблюдава второ лице от женски пол...., условно обозначено с № 2. Лице № 1 подава на лице № 2 прозрачен плик с продукти, лице № 2 го прибира в тъмна обемиста чанта, след което отива към вратата на обекта, отваря я и излиза навън и от кадър.

Лице № 1 остава от вътрешната страна на щанда. След кратко време, от дясната част на кадъра, от вътрешната страна на щанда, в кадър влиза лице от мъжки пол – условно означено с № 3, с тъмна коса, видимо лицево окосмяване, облечено със светла тениска с къс ръкав и тъмни спортни панталони. В дясно и в близост до лице № 1 застава лице от женски пол, условно означено с № 4, с поставена тъмна маска пред част от лицето си, облечено с тъмен панталон, светла връхна дреха и върху нея тъмно на цвят елече, както и поставена на предната част на тялото си светла престилка.

Лицето от мъжки пол (№ 3), продължава движението си от към вътрешната страна на щанда, като се наблюдава, че е поставило (държи) лявата си ръка в долната част на кръста, преминава покрай щанда, отваря врата в ляво, излила извън обекта, продължава по тротоара и излиза от кадър.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената от съда фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:

4 гласни доказателствени средства – показанията на разпитаните свидетели в хода на проведеното съдебното следствие: Й.В., Ф.В., Л.Т., К.И., Л.К., както и на свидетелитеИ.Ц. и Цветелина Донева – дадени в съдебно заседание и приобщени към доказателствената съвкупност на делото чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4 вр.ал.1, т.1 и т.2, предл.2 от НПК; обясненията на подс.

Р.; писмени доказателства и доказателствени средства– трудов договор (л.7 от ДП), протокол за извършено преброяване на касовата наличност (л.10 ДП), заповед за прекратяване на трудово правоотношение (л.11 от ДП), длъжностна характеристика за длъжността „обслужващ магазин“ (л.12-14 от ДП), справка съдимост (л.19-22, л.41-46 от ДП, л.81-82 от ДП и л.19-21 от СП); както и заключението на назначената и изготвена видео –техническа експертиза (л.98-108 СП).

На първо място, следва да се отбележи, че съдът не споделя тезата на защитата, че в конкретиката на казуса не са налице нито преки, нито косвени доказателства, от които да може да се направи обоснован извод относно извършителя на престъплението. В тази връзка следва да се вземе предвид, че по делото не е спорно, че на инкриминираната дата подс.Р. е бил на работа в процесния търговски обект. Този факт се установява еднопосочно от показанията на всички разпитани по делото свидетели, като не се отрича и от подс. Р.. Друг безспорно установен факт по делото е, че подс. Р. е казал на колегите си, че излиза за малко, за да си купи закуска и повече не се връща в търговския обект и не отговаря на телефонни обаждания. Не е спорно, че във втората каса в търговския обект, която се е намирала в гардеробното помещение и не се е заключвала, е имало сума в размер на 1281 лева в дребни банкноти и монети, приети и преброени на инкриминираната дата от св. К.И..