Определение № 38932 от 18.09.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38932 гр. София, 18.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20241110146616 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по Молба с вх. № 279830/20.08.2025 г., подадена от адв. Д. М., в която се иска изменение на постановеното по делото Решение № 15190/06.08.2025 г. в частта му за разноските, като се иска присъждане в полза на адв. М. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата /ЗА/ на адвокатско възнаграждение в размер на 1 440 лв. с ДДС.

В молбата се твърди, че съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът е длъжен да присъди адвокатско възнаграждение за всеки един от предявените, респ. уважени искове. В този смисъл била и практиката на ВКС, която заявителят цитира в неговата молба. Счита за неаргументирано становището на съда, че за процесуална икономия ищецът е могъл да съедини исковете си в едно производство, тъй като дори и в този случай е следвало при уважаването им да присъди възнаграждение по всеки един от исковете. Всеки Договор за правна защита и съдействие е самостоятелно договорно правоотношение между сключилите го. Съдът следвало да съобрази не броят на водените от един адвокат дела, а положеният труд по делото и порочната схема на кредитиране на дружествата за бързи кредити.

В свое Становище № 303082/16.09.2025 г. насрещната страна „Файненшъл България“ ЕООД оспорва основателността на молбата. Иска оставянето й без уважение.

От правна страна съдът приема следното:

В случай съгласно решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 и определение № 343/15.02.2024 г. по т.дело № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II т.о., минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г., нямат задължителна сила за съда. Наредбата не създава задължения за съда, както неправилно е посочил заявителя в настоящето производство, поради което за разглеждащия делото състав не възниква задължение да взема предвид чл. 7, ал. 2, т. 1 от нея.

В този смисъл е неоснователен изводът, че при съединяване в едно производство за разглеждане на няколко иска, съдът следвало, при евентуалното им уважаване, да присъди адвокатско възнаграждение за всеки един от тях. Предвид необвързващия характер на Наредба № 1/2004 г. това становище на заявителя не може да бъде споделено.

Неоснователно заявителят счита, че съдът е преценил недължимостта на адвокатското възнаграждение съобразно адвокатът, който води делата. Коректният прочит на мотивите на постановеното по делото решение в частта им за разноските налага извода, че съдът съобразява като критерии участието на ищцата в множество материални правоотношения с ответника и очевидната цел не да получи парично финансиране, а да използва практиките на 1 неравноправните клаузи по договорите за воденето на множество дела срещу същия ответник с цел генериране на приходи от съдебни разноски.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба с вх. № 279830/20.08.2025 г., подадена от адв. Д. М. за изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на постановеното по делото Решение № 15190/06.08.2025 г. в частта му за разноските.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2