Решение № 72 от 22.06.2023, Административен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е № 72 гр. Сливен, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на седми юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ

ИВАНОВА

ИГЛИКА ЖЕКОВА

При участието на секретаря РАДОСТИНА

ЖЕЛЕВА и на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 53 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

С Решение № 85 от 09.03.2023 г., постановено по АНД №

20232230200050/ 2023 г. по описа на Районен съд – Сливен е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 22-0804-004790/ 20.10.2022 г., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР гр. Сливен, в частта в която на Х.А.В. ***, за нарушение на чл. 104б, т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца; НП е потвърдено като законосъобразно в частта, в която на Х.А.В. за нарушение на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева; като Х.А.В. е осъден да заплати на ОД на МВР гр.Сливен сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и е осъдена ОД на МВР - Сливен да заплати на Х.А.В. сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Недоволен от решението, касаторът

– ОД на МВР – Сливен го обжалва в частта, с която е отменено като незаконосъобразно НП, в частта, с която на Х.А.В. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, на основание чл. 175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП. В жалбата касационният жалбоподател твърди, че решението на Районен съд – Сливен, в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон. Счита, че събраните доказателства пред районния съд аргументират извод за целенасочени и съзнателни действия от страна на водача Х.А.В., с цел демонстративно управление на процесния автомобил. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени като неправилно решението в обжалваната част и да реши делото по същество, като потвърди като законосъобразно наказателното постановление в отменената част.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. По делото е депозирано писмено становище от пълномощник, който поддържа касационната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да отмени като неправилно в обжалваната част решението и да реши делото по същество, като потвърди в отменената част НП като правилно. В случай, че насрещната страна претендира разноски, прави възражение за прекомерност.

Ответникът по касационната жалба - Х.А.В., редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител – адв. Т.Т. ***, който оспорва жалбата като неоснователна и излага становище по съществото на спора. Моли решението на Районния съд да бъде оставено в сила като правилно. Претендира разноски, за които представя списък.

Представителят на Окръжна прокуратура –

Сливен, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на районния съд е аргументирано, като е направен детайлен анализ на доказателствата, които сочат за липса на субективен елемент при извършване на деянието. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да отмени НП, Районният съд е приел, че не всяка маневра, при която задната част на автомобил поднесе и навлезе в насрещната лента за движение следва да се приравнява на опит за дрифтиране и оттам да се приема, че водачът използва пътя за други цели, а не по предназначение за превоз на хора и товари. Приел, че не се установило Х.А.В. умишлено да е приплъзнал задните гуми на автомобила, като по този начин е използвал пътищата отворени за обществено ползване не по предназначение. Стигнал до извод, че не е установен по несъмнен начин субективният елемент от фактическия състав на чл.104б, т.2 от ЗДвП. При такива мотиви Районният съд е отменил процесното НП.

Решението на Районния съд е валидно, допустимо и правилно. Изводите на Районния съд са съобразени със събраните по делото доказателства и е постановено при правилно приложение на материалния закон.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 28.09.2022 г. свидетелят Б. се движил по бул. „Панайот Хитов“, гр.

Сливен, в посока Новоселски мост. Преди да достигне до кръстовището с ул.

„Владислав Очков“, свидетелят забелязал лек автомобил

„Мерцедес“, който завивал на дясно от тази улица, към бул. „Панайот Хитов“. При завиването си автомобилът Мерцедес потеглил рязко, а задната му част поднесла и навлязла в лентата за насрещно движение. Тъй като се разминал на около метър от движещия се насреща му автомобил, а следващият дори спрял, свидетелят Б.направил обратен завой и с ръка дал знак на водача на автомобила „Мерцедес“ да спре, като той спрял до магазин „Мерканто“. При проверката се установило, че водач на лекия автомобил е Х.А.В.. Свидетелят Б.поискал съдействие от екип на Сектор „Пътна полиция" - гр.Сливен, които при пристигането си тествали В. за употреба на алкохол. Пробата била отрицателна.

Въз основа на сведенията на свидетелят Б., актосъставителят приел, че Х.А.В. е извършил нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което му съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП.

Настоящият касационен състав споделя изводите на районния съд, че не е установен по несъмнен начин субективният елемент от фактическия състав на нормата на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Според разпоредбата на чл. 104б, т. 2 ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Нарушаването на тази забрана съставлява административно нарушение, за което е предвидена санкция по чл. 175а от ЗДвП.

За да се приеме, че е осъществен съставът на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, е необходимо водачът съзнателно да е използвал път, отворен за обществено ползване, за цел, несъответна на предназначението му. В тежест на наказващия орган е да докаже наличието на съставомерните елементи на нарушението. Събраните по делото доказателства не сочат Х.А.В. преднамерено да е извел МПС извън контрол чрез извършване на десен завой с форсиране на двигателя, превъртане на задните моторни колела и поднасяне на задната част на МПС.

Въз основа на установените правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани и правилни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Правилно е приложен и материалният закон, а направените в тази насока оплаквания на касатора са неоснователни и няма да бъдат преповтаряни.

Районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и отменителни основания не са налице.

По изложените съображения, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е основателна и касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника по касационната жалба направените от него по делото разноски в размер на 500 лева –платено адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на касационния жалбоподател е неоснователно, тъй като претендираната сума е в размер, отговарящ на минимално определения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер, определен с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие, същата е изплатена на процесуалния представител в брой.

Воден от гореизложеното и на основание чл.

63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен Р Е Ш И:

ОСТАВЯ

В СИЛА Решение № № 85 от

09.03.2023 г., постановено по АНД № 20232230200050/ 2023 г. по описа на Районен съд – Сливен в обжалваната му част.

ОСЪЖДА ОД на МВР – гр. Сливен да заплати на Х.А.В. с ЕГН ********** ***, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: