Решение № 1165 от 19.11.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1165 гр. София, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20241000501285 по описа за 2024 година

Э

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 6509/18.12.2023г. постановено по гр.д. № 7398/2022г. по описа на СГС, ГО, 17 ти състав, са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл.42, б.

„б“ вр. чл. 25, ал. 1 ЗН и чл.124 ал.1 ГПК, предявени от Р. Н. Б. срещу Й. К. Г., за прогласяване за нищожно на саморъчно завещание от 27.01.2020 г. съставено от Н. Й. Б., ЕГН ********** в полза на Й. К. Г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 23.08.2021 г. на нотариус рег. № *** на НК и за признаване на установено, че тя не е собственик на самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ апартамент № **, находящ се в гр. ***, ул. „***“, бл. **, вх. *, ет. *, с площ от 44.44 кв.м., ведно с мазе № 8 с площ от 4.51 кв.м. и с 1.323% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като неоснователни.

Присъдени са разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК, като Р. Н. Б. е осъдена да заплати на Й. К. Г., сумата от 2 300 лева разноски за производството.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищцата по делото.

Жалбоподателката-ищец Р. Н. Б. оспорва решението изцяло и моли съда да го отмени и уважи предявените от нея искове. Изтъква факта, че решението страда от неправилност, непълнота и незаконосъобразност. Излага, че допълнително ще посочи 1 мотиви по жалбата.

Въззиваемата страна Й. К. Г. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че жалбата е бланкетна. Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Във въззивната жалба или в подадена преди изтичане на срока за обжалване допълнение към нея жалбоподателят следва да изчерпи всички свои доводи срещу правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, а в случая жалбата не е доплънена в рамките на този преклузивен срок.

За валидността и допустимостта на решението въззивният съд следи служебно, а по неправилността, е ограничен от твърденията на жалбоподателя.

Подчертава, че по отношение правилността на акта, съдът е ограничен от посочените в жалбата основания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма или когато следи за защита на интереса на определени частноправни субекти. Извън тези две хипотези при решаване на делото по същество въззивната инстанция проверява законосъобразността само на посочените във въззивната жалба процесуални действия на първоинстанционния съд и обосноваността само на посочените негови фактически констатации. В този смисъл е задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКСи константната такава, обективирана в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК- Р. № 250/27.06.2011 г. по гр. д. № 1061/2010 г. на IV г.о.;Р. № 764/19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/2009 г. на IV г.о.;Р. № 14/07.02.2014 г. по т.д. № 1130/2013 г. на II т.о.;Р. № 196/11.04.2012 г. по т.д. № 994/2010 г., II т.о.;Р. № 702/05.01.2011 г. по гр. д. № 1036/2009 г. IV г.о. Въпреки това е посочено, че решението е мотивирано с установените от доказателства по делото факти - съдебно-графическа експертиза и допълнителна почеркова експертиза от ВЛ - Д. В., според които ръкописният текст на завещанието от 27.01.2020г. е изпълнен от Н. Й. Б., а подписът под завещанието от същата дата е положен от лицето, сочено за негов автор - Н. Б.. Мотивирано е и с допуснатата от съда и изготвена за нуждите на производството, след оспорването на заключението на ВЛВ., тройна съдебно-графическа експертиза и по специално изводите на С. Г. и С. А., които са категорични, че ръкописният текст и подписът в завещанието принадлежат на Н. Б..

Експертните заключения на мнозинството от вещите лица налагат и възприетият от съда правилен извод, че текстът на завещанието от 27.01.2020г. е написан от завещателя Н. Й. Б., който се е подписал под него. Мотивирано е и с липсата на недостатъци на едностранната сделка, които да установяват нищожност, поради неспазване на предвидената от закона форма. В пълна степен е мотивирана и неоснователността на предявения отрицателен установителен иск - че Й. К. Г. не е собственик на завещания й апартамент. Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

2

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.42, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1 ЗН и отрицателен установителен иск с правно основание чл. чл.124 ГПК.

Ищцата Р. Б. твърди, че баща й Н. Й. Б. починал на 11.04.2021г. В началото на 2022 г. наемателите й се обадили обезпокоени, че били посетени от Й. Г., която се представила за собственик на апартамента и ги поканила незабавно да го напуснат. След справка в Агенция по вписванията тя установила, че е вписано саморъчно завещание в полза на ответницата, с което баща й завещавал на последната апартамент № **. При възложена частна съдебнографическа експертиза графологът заключил, че завещанието, съставено на 27.01.2020 г. не е написано и подписано от Н. Б.. Моли съдът да установи нищожността на завещанието и да признае за установено, че процесният апартамент не е собственост на Й. К. Г..

Ответницата Й. К. Г. оспорва исковете, като уточнява, че е племенница на Н. Б., дъщеря на брат му К. Й. Б.. Н. Б. оформил завещанието с помощта на свой приятел - адвокат П. М. и то е оставено за съхранение при последния. След смъртта на Б. внучката на адв.М. се свързала с нея и й предала запечатаното в плик завещание. Твърди, че то е написано и подписано от чичо й Н. Б.. Знае, че Н. Б. и дъщеря му не били в добри отношения от дълги години и не поддържали връзка помежду си. Затова тя единствена полагала грижи за него и в знак на благодарност той съставил завещание в нейна полза.

От фактическа страна се установява, че на 27.01.2020 г. Н. Й. Б. съставил завещание, по силата на което завещал в полза на Й. К. Г. - негова племенница, собствения си апартамент № **, находящ се на IV етаж, в ЖСК „***“, кв. „***“ ***, подробно описан в нотариален акт № 188, както и полагаемата му се 1/2 ид.ч. от парцел IX-189 в кв. 147 по плана на с. Алино Софийска област с площ 1 163 кв.м., съгласно протокол от 24.11.1992 г. на Самоковския районен съд, заедно с V ид.ч. от съществуващата стопанска сграда. След завещателното разпореждане е изписан изразът „София, 27.01.2020г., завещател: Н. Й. Б.“, последван от подпис. Съдържанието и начинът на оформяне на завещанието е описан в протокола за неговото обявяване от нотариус рег. № *** на НК на 23.08.2021 г.

Н. Й. Б. е починал на 11.04.2021 г., за което е съставен акт за смърт № 0750/13.04.2021г., като има само един наследник по закон - Р. Н. Б., /дъщеря/, видно от удостоверение за наследници изх. № УГ01-3709/26.04.2021 г. на СО, район „Красно село“.

Основният спорен по делото въпрос е свързан с релевираните от ищцата, сега жалбоподател възражения досежно действителността на завещанието, от което ответницата черпи своите права. В тази насока по делото са изслушани две графологични експертизи - основна /л.10/ и допълнителна /л.115/, както и тройна /л.183/ заключенията от които са приети от съда като обективно и компетентно дадени и оспорени от страните. Първата СГЕ посочва, че подписът е автентичен, а текстът е написан от завещателя Н. Б.. В допълнителна почеркова експертиза вещото лице В. е изследвал по-нов сравнителен материал, а именно положени от Б. в периода 2013 г. - 2017г. ръкописни текстове и подписи в романи, като изследването напълно е потвърдило първоначалния извод за автентичност на почерка и подписа на Н. Б. в завещанието от 27.01.2020 г. Този извод се потвърждава от вещите лица С. Г. и С. А. от 3 тройната СГЕ, приложили методите на разделния анализ и сравнителното изследване и чрез увеличителни и измерителни лупи, стигат до заключение, че почеркът и подписът в завещанието принадлежат на Н. Б.. Изводът за автентичност на подписа е мотивиран и с установено съвпадение в частните признаци на почерка - началната точка на движение в линията на реда на писане, точковидно начало при изпълнение на подписа, изнесени надолу и наляво движения при изпълнение на началния елемент на подписа, примковидно движение с елипсовидна форма в горната част на първия елемент на подписа, еднотипни циклични слети примковидни движения в средната част на подписа, примковидно движение с елипсовидна форма, зигзагообразни низходящи движения и дъговидно заключително движение при изпълнение на парафния елемент на подписа. Допълнително, нарушенията в координацията на движенията са отчетени от вещите лица като характерни за писменодвигателния навик на Н. Б., което изключва и възможността за имитация на подписа. При всички съвпадения в общите и частните признаци на подписания почерк е дадено категоричното заключение, че ръкописният текст и подписът в завещанието принадлежат на Н. Б..

За разлика от този извод вещото лице Е. М. твърди, че са налице различия по степен на обработеност, разтегливост, степен на свързаност и по отделни частни признаци. Установил е съществени и достатъчни по обем различия, а съвпаденията отчита като несъществени и обяснява със стремеж към имитация. Затова е подписал заключението с особено мнение.

СГС е обсъдил това противоречие и формирал краен извод, че текстът на завещанието от 27.01.2020г. е автентично т.е. написано от завещателя Н. Й. Б., който се е подписал под него.

Посочено е, че заключението на в.л.Д. В., изготвил първоначалната съдебно-графическа експертиза, съвпада с това на вещите лица Г. и А.. Всяко от тях е задълбочено и обосновано, а изводите се потвърждават от многобройните ясни и подробни илюстрации на категорични съвпадения в общи и частни признаци на почерка и подписа на Н. Б.. От друга страна в.л.М. не отчита възрастта на автора /92г./ и особеностите на почерка му - разстройство на координацията на движенията, проявено при смущения в структурните характеристики, пространствената ориентация и неустойчивия темп на изпълнение и при сравнителните образци, и в изследвания обект.

САС споделя напълно горепосочения извод на първа инстанция, като на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на решението.

Към датата на смъртта Н. Й. Б. е бил собственик на процесното жилище, придобито през 2002г. по силата на договор за покупко-продажба апартамент № **, подробно описан в нотариален акт № 188, том II, рег. № 07945, дело № 345/13.06.2002 г. на нотариус рег. № *** на НК.

Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

ПЪРВО Въззивното производство е уредено в ГПК като продължение на 4 първоинстанционното производство, макар и при ограничено въззивно обжалване /ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС./. Въззивният съд, действайки като съд по същество на спора, следва да формира собствени фактически и правни изводи въз основа на преценка на събраните доказателства, при което с оглед на крайния му извод постановява решение, с което потвърждава или отменя обжалваното първоинстанционно решение. Разпоредбата на чл.269 ГПК регламентира правомощията на въззивния съд относно валидността на решението, по която се произнася служебно, а по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси, т.е. по правилността на решението, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, в което разрешение по новия ГПК се проявява разликата в сравнение с въззивното обжалване по отменения процесуален закон, при което въззивният съд при проверката на правилността на първоинстанционното решение не беше обвързан от оплакванията в жалбата при разглеждане на спора по същество и при условията на пълен въззив.