Решение № 311 от 18.10.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 311 гр. София, 18.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева в присъствието на прокурора Антоанета Н. Близнакова (АП-София) като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Наказателно дело за възобновяване № 20211000600707 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК.

Постъпило е искане от осъдения К. Д. чрез упълномощения защитник адв.Е. Г. по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на НОХД №151/2021г. на РС-Петрич, НО, 2 състав.

В искането се излагат доводи за наличие на съществени процесуални нарушения, допуснати от съда при одобряване на споразумението, за неправилно прилагане на материалния закон при запълване на бланкетната норма по чл.355 НК, като алтернативно се иска преквалифициране на деянието по основния състав на този текст. Сочат се и основания да се счете, че наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се възобновяване на наказателното производство и връщане на делото на прокурора, като алтернативно се иска преквалифициране на престъплението по чл.355, ал.1 НК и налагане на наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.„б“ НК.

1

В съдебното заседание на Апелативния съд представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на направеното искане, като счита, че при одобряване на споразумението са спазени изискванията на закона, събрани са всички необходими доказателства, не са нарушени процесуални правила при одобряване на споразумението, а наказанието съответства на целите по чл.36 НК.

Упълномощеният защитник на осъдения К. Д. - адв.Е. Г. иска възобновяване на наказателното производство, като набляга на нарушения при квалифицирането на деянието и оспорва възможността да има нарушение на Заповедта на Министъра на здравеопазването на две основания. Сочи, че липсват доказателства лицето да е заявявало преминаване при режим „транзит“, като се позовава на обяснения на осъденото лице и на липсата на писмени декларации от лицето да желае да премине режим транзит през границите на Република България и набляга на принудата, упражнена върху осъдения за сключване на споразумение чрез неговото задържане за срок от 72 часа и престой в следствения арест.

Осъденият К. Д., редовно уведомен, не се явява пред настоящия съдебен състав и не взема становище по делото.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в искането за възобновяване, както и тези, изложени в съдебно заседание, в пределите на своята компетентност намери следното:

Искането за възобновяване на наказателното производство по делото, направено от осъдения К. Д. чрез упълномощения защитник адв.Е. Г. е допустимо по силата на чл.422, ал.1, т.5 НПК. То е подадено от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок по чл.421, ал.3 НПК, като се иска възобновяване на акт от кръга на посочените в чл.419, ал.1 НПК. В искането се излагат доводи в подкрепа на основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК вр. чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК.

2

Разгледано по същество искането е неоснователно.

С определение от 12.02.2021г. по НОХД №151/2021г. по описа на РС-Петрич, НО, 2 състав съдът е одобрил споразумение, с което осъденият К.

Д. (български гражданин съгласно Указ №120/29.07.2020г. на Вицепрезидента на Република България) се е признал за виновен за извършено във времето от 28.09.2020г. до 13.11.2020г. престъпление по чл.355, ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК, като осъденият Д. е признал, че на два пъти в този период е нарушил мерки, издадени против разпространението на заразна болест по хората - Заповеди №РД-01-488/31.08.2020г. на Министъра на здравеопазването и №РД-01-547/30.09.2020г. на Министъра на здравеопазването, като влязъл на 28.09.2020г. в Република България без представен документ за отрицателен резултат от проведен до 72 часа преди влизането му в Република България тест, изготвен по метода на полимеразна верижна реакция за доказване на Ковид 19 и заявил, че ще премине транзит през територията на страната, като не напуснал незабавно Република България, а излязъл на 12.10.2020г. и отново влязъл на 13.11.2020г. в Република България без представен документ за отрицателен резултат от проведен до 72 часа преди влизането му в Република България тест, изготвен по метода на полимеразна верижна реакция за доказване на Ковид 19 и заявил, че ще премине транзит през територията на страната, като не напуснал незабавно Република България, а излязъл на 31.12.2020г., като деянието е извършено по време на пандемия от Ковид-19, обявена от СЗО, свързана със смъртни случаи.

На основание чл.355, ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК и чл.54 НК осъденият Д. се е съгласил да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на четири месеца и глоба в размер на 10 000 лв., като на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е отложено за изпитателен срок от три години.

Определението за одобряване на споразумението е влязло в сила на същата дата - 12.02.2021г.

3

Пред съда се излагат основания по чл.422, ал.1, т.5 НПК вр. чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК - неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения при постановяването на съдебния акт и явна несправедливост на наложеното наказание.

Съдът не констатира на досъдебното производство или в съдебната фаза да са били допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените - такива, които да са довели до ограничаване правото на защита на осъденото лице.

На досъдебното производство е било формулирано и предявено надлежно обвинение, което съответства на изискванията на бланкетната норма по чл.355, ал.2 вр. ал.1 НК (повече за тези изисквания - Решение №34/08.03.2021г. по НД №71/2021г. на ВКС, II н.о. и Решение №60114/06.07.2021г. по НД №438/2021г. на ВКС, III н.о.). Посочени са периодите на извършените деяния, бланкетната норма е била запълнена с посочване на конкретните Решения на МС на Република България за удължаване на срока на извънредната епидемична обстановка, както и на конкретните Заповеди на министъра на здравеопазването, въвеждащи забрани за влизане на територията на Република България и изключенията от тези забрани, посочени са действията и бездействията, осъществени от осъдения Д..

Неоснователни са възраженията на защитата, че фактическата обстановка по делото почивала само на самопризнанията на осъдения Д. и по този начин се нарушавала забраната на НПК осъдителният акт да почива единствено на самопризнанията на привлеченото към наказателна отговорност лице.

По делото е безспорно установена фактическата обстановка, която съответства на фактите по обвинението, повдигнато на К. Д. и по която осъденият се е признал за виновен в присъствието на упълномощен от него защитник. Осъденият К. Д. е признал верността на изложените факти, признал 4 е своята вина, подписал е доброволно споразумението, декларирал е, че разбира и приема последиците от това споразумение и че е съгласен с наложеното наказание.

Районният съд е проверил направеното самопризнание, което действително се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства. Налице са показанията на служители на гранична полиция - на св.Д. Н., пред която на 28.09.2020г. осъденият Д. не е представил документ за проведени изследвания и е декларирал, че ще премине транзит през територията на Република България, поради което не представя изискваните тестове;

- на св.Н. Я., пред когото на 13.11.2020г. осъденият Д. не е представил документ за проведени изследвания и е декларирал, че ще премине транзит през територията на Република България, поради което не представя изискваните тестове;

- на св.И. Х., който е осъществил документален контрол на поведението на осъдения и на твърденията на другите двама свидетели.

Налице са и писмени доказателства - извадки от системата за граничен контрол на Република България и на Република Северна Македония, както и писмо от РЗИ-Благоевград, които установяват верността на показанията на тримата свидетели.

Законът не изисква декларирането на преминаване транзит да бъде писмено - това е и обективно невъзможно при натовареността по ГКПП на Република България. Достатъчно е устно посочване на това обстоятелство пред служителите на ГКПП и представителите на съответните РЗИ на границата. Тази декларация се отразява в електронната система за граничен контрол от служителите на граничните полицейски управления (в тази насока са показанията на св.Н. и св.Я., както и писмените документи от РЗИБлагоевград и АИС „Граничен контрол“).

Определението на РС-Петрич е съобразено със събраните доказателства, при неговото постановяване не са нарушени правата на 5 осъдения К. Д., който е бил представляван от защитник по свой избор - адв.В.

П. (пълномощно на л.32 ДП).

Изрично трябва да се посочи, че осъденият Д. не е давал обяснения нито пред органите на досъдебното производство, нито в съдебна фаза, когато е признал вината си и е подписал споразумение. Позоваването от страна на адв.Е. Г. на такива обяснения, каквито не съществуват по делото, за да обоснове недоказаност на обвинението, е неоснователно.

Неоснователни са и възраженията за оказан върху осъдения Д. натиск за сключване на споразумение. Осъденият писмено е декларирал, че доброволно и в пълно съзнание сключва споразумение, това е заявил и публично, пред съдебния състав в открито съдебно заседание, с участието на упълномощен лично от него процесуален представител - защитник с адвокатски права.

Задържането на осъдения е продължило от 21.30 часа на 10.02.2021г. до 13.40 часа на 12.02.2021г. (по-малко от 42 часа), като е било извършено на основание чл.64, ал.2 НПК и е било съобразено с липсата на постоянен и настоящ адрес на осъдения Д., както и на трайно установена фактическа връзка с друг адрес на територията на Република България. Това задържане е било с цел предотвратяване на неговото отклонение от разследването на извършените от осъдения Д. деяния. Това задържане съответства на закона и отговаря на установените в НПК критерии за задържане. Не може да се сподели становището, че задържането е оказало такова психическо или друго въздействие върху осъдения Д. - пълнолетно лице, студент в УНСС, преминавало многократно през границите на Република България, та е сломило неговата воля до степен да не разбира своите изявления, да не контролира действията, които предприема (сключване на споразумение, признаване на вина пред съд) и да не осъзнава последиците от тези действия.

Същността на оплакванията за нарушение на материалния закон в искането за възобновяване се състои в това, че според искането за възобновяване поведението на осъдения Д. не било в нарушение на чл.61 от Закона за здравето, доколкото той не бил поставен по съответен ред под 6 карантина. Това действително е така - той никога не е бил поставян под карантина и не е нарушавал изисквания, свързани карантина.

Осъденият К. Д. грубо е нарушил изискванията за влизане на територията на Република България, като двукратно е влизал, без да представи изискваните по съответните действащи Заповеди на Министъра на здравеопазването отрицателни резултати от проведени до 72 часа преди влизането му в Република България тестове, изготвени по метода на полимеразна верижна реакция (ПСР) за доказване на Ковид 19 и е декларирал, че ще премине транзит през територията на Република България.

Вместо да излезе незабавно от територията на страната, той е останал в Република България в периодите от 28.09.2020г. до 12.10.2020г. (15 дни) и от 13.11.2020г. до 31.12.2020г. (48 дни).

Това съставлява нарушение на посочените две заповеди на Министъра на здравеопазването - №РД-01-488/31.08.2020г. и №РД-01547/30.09.2020г., които са действали последователно в инкриминирания период. Тези заповеди са издадени от Министъра на здравеопазването в изпълнение на правомощията му по чл.61, чл.63 и чл.63в от Закона за здравето и в изпълнение на Решения на Министерския съвет за удължаване на извънредната епидемична обстановка в Република България, свързана с обявената от Световната здравна организация пандемия от Ковид 19.