Протокол № 887 от 25.06.2025, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 887 гр. Пазарджик, 25.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева

Сложи за разглеждане докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20255220200668 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

Жалбоподателят И. Й. К. – редовно призован, се явява лично и с адв. Р. А. от АК-Пазарджик – надлежно упълномощен да го представлява, представя пълномощно.

Административнонаказващият орган НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР, Районно управление ”Полиция” – Септември - редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило становище от юрк. К. П., надлежно упълномощена да го представлява, с представено по делото пълномощно, с което моли да бъде даден ход на делото при липса на процесуална пречка и да се приемат представените с преписката доказателства. Не се правят други доказателствени искания и се излага становище по същество. Прави се искане за присъждане на юрк. възнаграждение и възражение за прекомерност на претендирания адв.

Хонорар от ответната страна.

Не се явява актосъставителят И. В. А. – редовно призован.

РП-Пазарджик уведомени, не изпращат представител.

АДВ.А.: Няма пречка, моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:

АДВ.А.: Поддържам жалбата. Да се приемат представените с АНП доказателства. Водим трима свидетели, единият от които е собственикът на процесния автомобил С. Р., която накратко ще поясни това, което съм посочил в жалбата. Другият свидетел е Д. К. – очевидец, пътувал на процесната дата с жалбоподателя, и Т. К., която е депозирала жалба до районното управление във връзка с въпросния инцидент, благодарение на техните усилия имат и записи от охранителни камери от заведение, от които се виждат и звук, и картина, и се опровергават твърденията в АУАН и НП. Моля да ги допуснете до разпит. По отношение разпита на актосъставителя - по преценка на съда.

Съдът намира, че представените с АНП доказателства са относими към предмета на делото и следва да бъдат приети, както и че за изясняване на фактическата обстановка по делото следва да допусне до разпит в качеството на свидетел актосъставителя, още повече с въззивната жалба се оспорват направените в акта констатации. Допустимо е искането на жалбоподателя за допускане до разпит в качеството на свидетели на посочените лица, тъй като същите ще установяват релевантни за предмета на делото факти.

С оглед на горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: материалите по АНП, съгласно опис в съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в съда.

ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели И. В. А., С. Р., Д. К. и Таня К..

Сне самоличността на свидетелите, както следва:

С. Л. Р. – на 45 години, от гр.В., българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, работеща, с висше образование, без родство и служебни отношения със страните.

Д. Г. К. – на 17 години, от гр.В., българин, български гражданин, 2 неженен, с първа степен на средно образование, ученик в 11-ти клас, неосъждан, първи братовчед на жалбоподателя.

Т. В.А П.-К. – на 46 години, от гр.В., българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, със средно образование, работеща, майка на жалбоподателя.

На свидетелката се разясни разпоредбата на чл.119 от НПК.

Т. К.: Желая да бъда свидетел по делото.

На свидетелите се разясниха правата по НПК и в частност разпоредбата на чл.121 от НПК.

Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 от НК.

Свидетелите обещаха да кажат истината и напуснаха съдебната зала с изключение на свидетеля Р..

Пристъпи се към разпит на свидетеля Р.:

СВИД. Р.: Автомобил „***“ е моя собственост. На тази дата 19.03.2025г., тъй като синът ми учи в Пловдив, студент е и се казва С. Р., обади ми се той, по принцип пътуват със съквартиранта му и се разменят – единият път с едната кола, другия – с другата, та каза ми, че свършват по-рано, „нямам да имам възможност да чакам М.“, уговорил се е с И. К., че е свободен и ме помоли да дам ключа на И., за да отиде до Пловдив да го прибере. В същия ден, като мина определено време, след като тръгна И., С. ми се обади и каза, че не може да се свърже с И., изключен му е телефонът и още не е пристигнал.

След което ми се обади и каза, че И. е спрян за проверка и затова са се забавили и са спрели колата от движение, това ми каза по телефона. Моят автомобил е изправен, минал е ГТП. Аз съм водач, шофирала съм автомобила, държа да имаме автомобил в изрядно състояние, защото съм жена и шофирам и не мога да си позволя да има нещо неизрядно. След като разбрах, че автомобилът е спрян от движение, ми казаха, че трябва да се придвижи до КАТ с пътна помощ, въпреки че не бяха свалени номерата или поне да имаше някакво обозначение. Отидохме на място, аз като собственик на автомобила, служителите само погледнаха, дадоха ми талона и не са имали никакви друг забележки по автомобила, върнаха ми веднага талона. В системата излизаше, че автомобилът е спрян от движение. Аз като собственик, ако не бях 3 запозната, нямаше как да разбера, че автомобилът е спрян от движение. След това слезнахме до КАТ в Пазарджик, на гише 1 казаха, че сме за пускане в движение да отида с колата на канала, там служител погледна колата и каза „заповядайте с мен да Ви върна талона“ и с това приключи цялата процедура.

Върнаха ми талона и аз така приех, че е възстановена регистрацията, заплатих и такса за пускане в движение на автомобила. Служителят на канала наведе се, погледна дали отдолу има ауспух или каквото трябва да има и пуснаха автомобила в движение. Това не е в същия ден на проверката, след около седмица някъде слязохме до Пазарджик, защото ми казаха във В. да изчакам да получа документите за спиране от движение, за да ги представя в Пазарджик. Не ги бях получила, но мина много време и решихме и тръгнахме.

Документите за спиране на колата от движение ги получих много след като я бяхме пуснали в движение.

Поради изчерпване на въпросите съдът ПРИКЛЮЧВА разпита на свидетеля. Със съгласие на адв. А. съдът ОСВОБОДИ свидетелката и същата напусна съдебната зала.

В залата влиза свидетелят Д. К.:

СВИД. К.: На 19.03.2025г. между селата Ветрен дол и Братаница ни настигна патрулката. Бяхме аз и шофьорът И. К., той управляваше автомобил „***“ на наш общ приятел. Тръгнахме да го заберем от университета в Пловдив. Помислихме, че ни спират за обикновена проверка. След като ни спряха започнаха да крещят слизайте от колата, издърпаха го И. от колата и му сложиха белезници, на мен ми сложиха ръцете на капака и да се разкрача, претърсиха ме целия, взеха ни телефоните и личните вещи и ги оставиха на колата. „Наркотици ли имате във вас, защо бягате, дрогирани ли сте“, те започнаха да твърдят, че ни гонят от началото на селото и ние бягаме. Казаха, че сме влезнали с бясна скорост в остър завой, почти на 90 градуса, а това не е възможно. По техни думи сме карали много бързо, крещяха през цялото време. След като свърши проверката, на шофьора му казаха да напише обяснения за негово добро. Цялата кола беше проверена, не откриха нищо незаконно. Мен ме накараха да се съблека чисто гол на пътя. После написаха актове и казаха, че колата е спряна от движение и че имаме 12 часа да я приберем. След като взехме нашия приятел, казахме на родителите ни и те 4 бяха възмутени как са се държали полицаите с нас. Акт написаха, че не сме спрели на звуков и светлинен сигнал, а другият е за шум на колата. Не знам дали колата е шумна, аз не съм шофьор и не мога да определя дали е прекалено шумна или не. Шумът не е измерван от полицаите, само снимаха нещо с една от камерите, когато дойде последният от полицаите. Дойде една кола с тестовете за алкохол и наркотици на шофьора и този полицай имаше камера, с която заснеха автомобила при проверката и това е. Единият от полицаите се качи и даде газ на автомобила да чуе колко е шумна и казаха, че е прекалено шумна и ще я спрат от движение. Единият полицай го знам от медиите, а другият не съм го виждал. Този, който знам от медиите, случаят става дума за изнасилство, Е. е този, който знам, той ни спря. Те нямаха никакви камери. Не разбрахме от кое районно са, те нито се представиха, нито нищо. Като приключи проверката казаха „ако искате можете да дойдете до РУ-Септември да си вземете протокол“. Не знам защо е това отношение, аз мислех, че са искали да спрат собственика на автомобила, защото когато ни спряха, бяха доста учудени, че собственикът на автомобила го няма. Сигурен съм, че това е полицаят, който беше задържан по медиите за изнасилване на непълнолетна. В града се движехме с ограничението и след като излязохме от Ветрен дол, пак сме спазвали ограничението. След като ни настигнаха полицаите, тогава пуснаха сигнали. Като влязохме във Ветрен дол, не сме видели полицейски автомобил. Взеха само талона на колата и не са дали документи за спиране от движение и не са залепили стикер.

Поради изчерпване на въпросите съдът ПРИКЛЮЧВА разпита на свидетеля. Със съгласие на адв. А. съдът ОСВОБОДИ свидетеля и същият напусна съдебната зала.

В залата влиза свидетелят Т. К..

Пристъпи се към разпит на свидетеля К.:

СВИД. К.: На тази дата 19.03.2025г. синът ми с първия му братовчед и сина на собственичката на автомобила ме намериха на работното ми място и казаха какво се е случило, синът ми каза „мамо, едни полицаи се гавриха с нас“. Разказа ми цялата история. Тръгват с автомобила на С. за Пловдив да забират негов приятел С., който е ученик там. На изхода от Ветрен дол виждат патрулен автомобил и те спират. Автомобилът им пресича пътя и започват да 5 се държат грубо с тях, изкарали са ги насилствено, сложили са белезници, започнал е единият от полицаите да крещи „защо караш със 140 км/ч“.

Другото момче са го ритнали по краката, разкрачил се до автомобила и са ги накарали да си изкарат личните вещи, телефоните, върху автомобила.

Постоянно са ги карали да гледат към полето, а не към улицата. Д. са го накарали да си свали бельото на улицата, той помолил поне да мине зад автомобила да не го гледат хората и не са му разрешили. След това са направили на И. тест за наркотици, тарашили са автомобила, появил се е автомобил с полицаи, които са били цивилни, тогава са свалили белезниците на И. и са ги попитали „защо бягате“ и те са казали „ние не бягаме“. Тези полицаи са си тръгнали и единият от полицаите е започнал да се прави на приятел на сина ми и казал „ако пушиш, запали си една цигара“. След това му е казал „сега ще ти кажа какво да напишеш за твое добро“ и започнал да му диктува какво да пише, че като е видял полицейския автомобил е ускорил газта, за да чуе как работи двигателят, нещо от този род, написал е и се е подписал. И това е. На следващия ден сутринта накарах баща му да отидем да видим дали има някакви камери по улицата, за да имаме нещо, с което да опровергаем полицаите. Малко след влизането във Ветрен видяхме, че има видеонаблюдение, помолихме момичето да ни съдейства, тя рови и се постара, но каза, че има работа в момента и си разменихме телефоните и каза, че ще ми се обади по-късно. Обади ми се след два дни, изпрати ми запис, в който се вижда, че дори след тях няма патрулен автомобил и каза, че може би един час е стояла на камерите и не се вижда да има патрул след тях. След това отидохме в един магазин близо до изхода на Ветрен дол, там беше собственикът на магазина, казахме му, че ни е много важно да знаем какво се е случило, ако може да ни съдейства да ни даде видеозапис. Момчето намери точното време - беше 11:40ч., когато те са преминали от там и на записа се вижда, че след тях не е патрулен автомобил със светлинен и звуков сигнал и карат с нормална скорост и имат 17 секунди разлика след автомобила. Аз имам този запис, мога да го предоставя на съда.

С разрешение на съда свидетелката извади от дамската си чанта флаш памет, която предостави на съда.

СВИД.К.: Това е записът от началото на селото, където твърдят, че са 6 след тях. И следващия е малко преди изхода на Ветрен дол, където се вижда патрулният автомобил да минава 17 секунди след колата, която управлява синът ми. Има подадена жалба, жалбата е подадена от името на сина ми и от майката на непълнолетния Д., защото И. е пълнолетен. Разбрахме кои са полицаите, единият е М. Е., него го познаваме от медиите - беше разследван за изнасилване на 14-годишно момиче, разследван е и за побой над негов роднина. За другия Л. Л. се поинтересувахме и казаха, че наскоро е разследван за наркотици, бил е отстранен от работа и се е върнал. Децата най-много са се притеснявали, че като са им казали да не гледат към автомобила е било възможно да им подхвърлят нещо от сорта на наркотици. След този случай се засякоха полицаите със сина ми с неговия приятел, който по принцип управлява автомобила на майка му, в дискотека във В. – с М. Е. са се засекли.