Решение № 133 от 13.10.2023, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. В. 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ СЪСТАВ ВЪЗЗИВНИ МНО И УБДХ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А. М. П.

Членове:

В. Й. М.

В. Р. Г. при участието на секретаря И. С. К. като разгледа докладваното от В. Р. Г. Въззивно гражданско дело № 20231300500264 по описа за 2023 година

Делото е образувано по въззивна жалба на „Застрахователно акционерно дружество Д. Ж. и З.” АД, ЕИК: . чрез юрк. С., против Решение № 412 / 21.05.2023 г.. по гр. д. № 884 / 2022 г. по описа на РС - В. С него дружеството – застраховател е осъдено да заплати: на Г. М. Л. с ЕГН ********** от гр. В.сумата от 2380.00 лева, представляваща разликата до неплатеното дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди за лек автомобил „Мерцедес“ 250Д с рег. № ВН2208ВМ, собственост на ищцата, вследствие настъпило на 29.09.2021г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.05.2022г. до окончателното плащане; на Г. М. Л. с ЕГН ********** от гр. В.сумата от 6000.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 29.09.2021г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва, считано от 04.04.2022г. до окончателното плащане, като е отхвърлена исковата претенция до сумата от 7000 лева; на М. Л. Ц. с ЕГН ********** от гр. В. сумата от 2000.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 29.09.2021г. пътно-транспортно произшествие, ведно 1 със законната лихва, считано от 04.04.2022г. до окончателното плащане, като е отхвърлена исковата претенция до сумата от 4000 лева;

Застрахователното дружество е осъдено да заплати разноските в размер, както следва: на Г. М. Л. сумата от 1449.91 лева и на М. Л. Ц. сумата от 400.00 лева.

Въззивникът сочи, че решението е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон, както и поради необоснованост. Моли същото да бъде отменено и бъде отхвърлен иска. В условията на евентуалност, моли да се намали размера на присъдените обезщетения за причинените от настъпилото пътно-транспортно произшествие на 29.09.2021 г. имуществени и неимуществени вреди.

Посочва, че районния съд не е обсъдил всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при постановяване на решението, както и че не е отчел в достатъчна степен наличие на съпричиняване за настъпване на процесното МПС. Моли да му бъдат присъдени разноски. Поддържа жалбата си и в съдебно заседание, чрез молба, подадена от юрисконсулт И.

С.. Посочва, че ако се присъждат разноски на ответната страна, то да бъде съобразено с действието на процесуалния представител на ответната страна, а именно явяване единствено в съдебно заседание.

В законоустановения срок, страните Г. М. Л. и М. Л. Ц. не са подали отговор. В съдебно заседание процесуалният им представител – адв. Б. оспорва жалбата, няма нови доказателствени искания и моли да му бъдат присъдени разноски за един адвокат, тъй като същите са поети като безплатни по Закон за адвокатурата.

Окръжен съд - В., в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Не са налице и процесуални нарушения, първоинстанционното решение е допустимо.

2 като счита че

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районен съд доказателства и тези пред окръжен съд, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на съда счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК препраща своята фактическа обстановка към нея.

За първи път пред въззивната инстанция застрахователното дружеството е въвело възражение за съпричиняване при извършване на ПТП. Следва да се подчертае, че съгласно чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с отговора на исковата молба ответникът следва да посочи възраженията си срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават, а когато не стори това, съгласно чл. 133 ГПК той губи възможността да го направи по-късно. С изтичане на срока за отговор по чл. 131, ал.1 ГПК, невъведените от ответника възражения срещу предявения иск се преклудират, в т.ч. възражението за съпричиняване от страна на пострадалия от деликт, поради което възраженията не могат да се направят за първи път пред въззивния съд – т. 4 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. ОСГТК ВКС. С оглед на гореизложеното, съдът няма да обсъди възражението за съпричиняване.

По отношение на възраженията за липса на доказателства, въззивният съд намира същите за неоснователни. Правилно районният съд е разпределил доказателствената тежест, като във връзка с нейното разпределение са ангажирани доказателства. Чрез приетите заключения на вещото лице и приетата експертиза се установи цената на автомобила, обект на пътнототранспортно произшествие.

Приети са писмени доказателства и е изготвена съдебно – медицинска експертиза, която е дала заключение за травматичните увреждания на ищците от претърпяното ПТП. Г. Л. е претърпяла съчетана травма – глава, шия, гърди, крайници. Травмата има характер на т.нар. камшичен удар, коланна травма на гръден кош, корем и хълбок, и травма на долните стъпала и глезени върху твърдите предмети вътре в купето. Проведено е лечение с шийна яка и имобилизация на дясна глезенна става и стъпало за 4 седмици, а М. Ц. е претърпял гръдна травма – контузия на лява гръдна половина, без увреждане на ребра и дълбоки структури.

По отношение на времето за възстановяване от описани по-горе трамватични увреждания и психични преживявания в резултат на ПТП, 3 същите са доказани от приетата съдебно-медицинска експертиза, както и от показанията на свидетелите С. Ц.а и П. П.

Настоящата инстанция, счита че районния съд е постановил допустимо и правилно решение. Исковете са доказани по основание и размер, съгласно постановеното решение. Районния съд правилно е счел, че са налице всички елементи на фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране на отговорността на ответника за причинените имуществени и неимуществени вреди от пътното-транспортно произшествие.

По отношение на имуществените вреди Районен съд – В., правилно е установил се противоправността на деянието и причинната връзка между него и вреденосния резултат. Установил е и вината на шофьора на товарния автомобил /презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена/ Установил е, че към момента на настъпване ПТП е действал валиден застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". Установил е и реалната стойност на увредения автомобил.

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно т. 11 от ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразят от съда при определяне размера на обезщетението. Такива са характерът на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е извършено, степента на влошаване на здравословното състояние, причинените морални страдания, социално – икономическата обстановка в страната към момента на увреждането и установените застрахователни лимити. Съобразно константната практика на ВКС, за да удовлетвори критерия за справедливост обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съответно съизмеримо с техния действителен размер т. е. да е онзи своеобразен паричен еквивалент на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността и начина на живот на пострадалия. В тази връзка размерът на определеното обезщетение е справедлив, когато е адекватен паричен еквивалент на претърпените от деликта неимуществени вреди.

Окръжен съд – В. счита, че първоинстанционния съд правилно е извършил преценката, като е взел предвид всички гореизброени обстоятелства и правилно е определил обезщетението, което се дължи на двамата пострадали.

Предвид липсата на оспорване от страните по претенциите за лихви и разпоредбата на чл. 272 от ГПК, Окръжен съд – В. се солидализира изцяло с изводите на първата инстанция и препраща към тях.

С оглед изхода на делото, право на разноски има въззиваемите страни.

4

Техният процесуален представител – адв. Б. е претендирал разноски за един адвокат, тъй като е поел тяхната защита като безплатна, съгласно Закон за адвокатурата.

Предвид направеното възражение от въззивника в случай на прекомерност на адвокатското възнаграждение, същото да се намали до минимален размер, настоящата инстанция, счита че съгласно чл. 78 ал. 3 и ал. 5 ГПК и чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Б. - сумата от 738 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на въззиваемата Г. М. Л. пред въззивната инстанция и сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на въззиваемата страна - М. Л. Ц..

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 412 от 21.05.2023 г. по гр. дело № 884/2022 г. по описа на Районен съд – В. като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружестБ.: Ж. и З.” АД, ЕИК: . да заплати на адв. Д. Б. Цветанов с личен номер 1900003437 сумата от 738 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на въззиваемата Г. М. Л. пред въззивната инстанция, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.: Ж. и З. АД, ЕИК: . да заплати на адв. Д. Б. Ц. с личен номер 1900003437 сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на въззиваемата М. Л. Ц. пред въззивната инстанция, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6