Решение № 39 от 22.01.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Велико Търново, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

Любка Милкова при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20244100500880 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на НОИ, гр. София чрез ТП на НОИ - гр. Велико Търново, адрес: гр. В. Търново, пл. “Център“, № 2, ет.5 срещу Решение № 776 от 14.05.2024г. постановено по гр.д. № 20244110100222 по описа за 2024 година на Районен съд – В. Търново, с коeто е отхвърлен иска на НОИ, гр. София чрез ТП на НОИ -гр. Велико Търново, адрес: гр. В. Търново, пл.“Център“ № 2, ет.5 против „ЗИС“ ЕООД с ЕИК:

104695098, седалище и адрес на управление: гр. Дебелец, ул.“ Еньовец“, № 70 и И. С. И. с ЕГН: ********** от гр. Велико Търново, ул.“ О.“, № 8, вх. В, ет. 4, ап.11 относно прогласяване на основание чл.74, ал.3, вр. с ал.1 от КТ, вр. с чл.147, ал.1 от ТЗ недействителността на трудов договор № 09/ 13.07.2023г., сключен между „ЗИС“ ЕООД, представляван от И. С. И. и И. С. И., поради противоречие със Закона - чл.147, ал.1 от ТЗ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като постановено при съществено нарушение на материалните, и процесуалните правила.

Моли се в тази връзка да се отмени решението в обжалваните части и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло като основателен.

Насрещната страна излага доводи за нейната неоснователност като се иска 1 потвърждаване на атакуваното решение, като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на Великотърновски окръжен съд, гражданско отделение, като съобрази предметните предели на въззивното производство очертани в жалбата и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Приет е от ВТРС дружествен договор от 05.07.2023г. на търговското дружество „ЗИС“ ЕООД, като според справката от ТР е видно, че едноличен собственик на капитала на „ЗИС“ ЕООД с ЕИК 104695098, седалище и адрес на управление гр. Дебелец е И. С. И., който е вписан и за управител на дружеството. На 13.07.2023г. между „ЗИС“ ЕООД, представлявано от И. С. И. - работодател и И. С. И. – работник, е сключен трудов договор № 09/13.07.2023 г. на основание чл.67,ал.1, вр. с чл.70,ал.1 от КТ, съгласно който И. С. И. е назначен на длъжност „технически ръководител строителство“ с код по НКИД 4399, код по НКП 31233001, с изпитателен срок от 6 месеца, на непълно работно време – 4 часа и основно месечно трудово възнаграждение от 390,00 лева. Трудовият договор е подписан от работника и от представляващия работодателя. Отразено е постъпване на работа от работника на 14.07.2023г. Приложена е длъжностна характеристика за длъжността.

Приети са отчетни форми за явяването/неявяването на работа за м. юли, август и септември 2023г., както и разчетно-платежни ведомости за същите месеци. Представена е справка за подадени уведомления за И. С. И., справка „Данни от Регистър на осигурените лица“ за периода януари - декември 2023г., регистър на трудовите договори за И. С. И.. На основание Заповед № ЗР-5-04-01417749/5.09.2023г. на директора на ТП на НОИ В. Търново е извършена проверка и изготвен Констативен протокол № КП-5-04-01439542/23.10.2023г. с направени констатации за недействителност на описания трудов договор. Като доказателство е приобщено Протокол -решение от 12.07.2023г. , с което е дадено съгласие И. С. И. да бъде назначен на длъжност „технически ръководител строителство“ , да договоря сам със себе си по реда на чл.38, ал.1 от ЗЗД, вкл. при сключване на трудовия договор между предприятието и него. Решението е подписано от едноличния собственик на капитала И. С. И.. Приета е диплома за висше образование на И. С. И. за образователна квалификационна степен „магистър“ по специалност „електроенергетика и електрообзавеждане“ с професионална квалификация „електроинженер“.

Съгласно разпоредбата на чл.74, ал.3 от КТ, в случаите, когато контролен орган или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в разпоредбата на чл.74, ал.1 от КТ, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор. Правната уредба на недействителността на трудовия договор е уредена в разпоредбите на чл.74 и 75 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл.74, ал.1 от КТ трудовият договор е недействителен, когато противоречи на Закона или на колективен трудов договор, или ги заобикаля. Уредбата в ЗЗД намира субсидиарно приложение при трудовия договор, само за неуредените в КТ въпроси. В разглежданата хипотеза обаче ЗЗД е неприложим, доколкото в КТ се съдържа 2 подробна регламентация относно недействителността на трудовия договор. Съществена особеност е, че КТ не възприема гражданскоправното деление на недействителността на договорите на нищожност и унищожаемост, а борави само с родовото понятие за недействителност, защото в областта на трудовото право последиците от нищожността и унищожаемостта на трудовия договор са еднакви.

В настоящия случай не се спори между страните по делото, а и се установява от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, че едноличен собственик на капитала на „ЗИС“ ЕООД с ЕИК 104695098, седалище и адрес на управление гр. Дебелец е И. С. И., който е вписан и за управител на дружеството. Също, че на 13.07.2023г. между „ЗИС“ ЕООД, представлявано от И. С. И. - работодател и И. С. И. – работник, е сключен трудов договор № 09/13.07.2023г. на основание чл.67, ал.1, вр. с чл.70, ал.1 от КТ, съгласно който И. С. И. е назначен на длъжност „технически ръководител строителство“ с код по НКИД 4399, код по НКП 31233001, с изпитателен срок от 6 месеца, на непълно работно време – 4 часа и основно месечно трудово възнаграждение от 390,00 лева. Трудовият договор е подписан от работника и от представляващия работодателя. Отразено е постъпване на работа от работника на 14.07.2023г.

Приложена е длъжностна характеристика за длъжността. Приети са отчетни форми за явяването/неявяването на работа за м. юли, август и септември 2023г., както и разчетноплатежни ведомости за същите месеци. Представена е справка за подадени уведомления за И. С. И., справка „Данни от Регистър на осигурените лица“ за периода януари - декември 2023г., регистър на трудовите договори за И. С. И..

Съдът намира, че сключения на 13.07.2023г. между „ЗИС“ ЕООД, представлявано от И. С. И. - работодател и И. С. И. – работник трудов договор № 09/13.07.2023г. на основание чл.67, ал.1, вр. с чл.70, ал.1 от КТ, съгласно който И. С. И. е назначен на длъжност „технически ръководител строителство“ с код по НКИД 4399, код по НКП 31233001, с изпитателен срок от 6 месеца, на непълно работно време – 4 часа и основно месечно трудово възнаграждение от 390,00 лева, не е недействителен, поради противоречие със Закона - чл.147, ал.1 от ТЗ.

В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че процесният трудов договор е сключен между два различни правни субекта – от една страна е юридическото лице, в качеството му на работодател, а от друга е физическото лице, в качеството му на работник. А с оглед на липсата на идентичност в правните субекти, намиращи се на двете страни на трудовото правоотношение липса законова пречка едноличният собственик на капитала на търговско дружество, който е и управител, да сключи трудов договор със себе си, в качеството си на физическо лице. С оглед на изложеното съдът не споделя твърденията на ищцовата страна, че така сключения между ответниците трудов договор е недействителен, поради противоречие със Закона - чл.147, ал.1 от ТЗ. В тази връзка разпоредбата на чл.141, ал.7 от Търговския закон (ТЗ) предвижда, че отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от 3 общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик. Договор за управление е този договор, с който се предава управлението на едно предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а управителят се задължава срещу определено възнаграждение да постигне определени стопански резултати в рамките на договорения срок (респективно - безсрочно). Следователно е допустимо управителят на дружеството да престира труд в полза на дружеството и е без значение, че той реално е негов собственик. Законодателството в областта на социалното осигуряване не предвижда забрана за осигуряване на повече от едно основание, а съдържа редица разпоредби в обратния смисъл. Неоснователни са и доводите на ищцовата страна за недействителност на трудовия договор, сключен между ответниците, поради невъзможност за упражняване на работодателска власт от едно лице спрямо себе си. В случая работодател, както се посочи по-горе е юридическото лице „ЗИС“ ЕООД, а работник е физическото лице И. С. И., и е ирелевантно обстоятелството, че последното е собственик на капитала на дружеството и негов управител. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че законодателството в редица случаи при процедурите за възлагане на обществени поръчки от държавни и общински структури, и в съответствие с изискванията на специалните нормативни актове, предвижда изрично изискване към участващите в процедурите търговски дружества да имат наети съответни специалисти по трудово правоотношение и никъде в действащото законодателство не съществува забрана да се сключва трудов договор от вида, какъвто се явява и процесният.

Липсва и изрична разпоредбата, която да посочва длъжността, на която може да бъде назначен управителят на едно дружество, в това число и забрана такава длъжност да бъде длъжността„технически ръководител строителство“ по смисъла вложен в настоящия случай, с оглед приложената като писмено доказателство по делото Длъжностна характеристика на длъжността „технически ръководител строителство“.

С оглед на всичко изложено по-горе настоящият състав намира, че сключеният между ответниците трудов договор, чиято недействителност се иска да бъде обявена е действителен, тъй като по отношение на него не се установяват твърдените от ищцовата страна противоречия със закона или неговото заобикаляне, както и наличието на някое от субсидиарно приложимите основания по чл.26-ЗЗ или 38 от ЗЗД. В заключение следва да се посочи, че със сключения между ответниците трудов договор по никакъв начин не се засяга сигурността на системата на държавното обществено осигуряване. Собственикът на ЕООД се осигурява в дружеството в зависимост от упражняваната трудова дейност в него. Ако упражнява трудова дейност, която по своята същност е дейност по управление и контрол, за която има определено възнаграждение, същият се осигурява в това му качество, независимо дали възнаграждението е определено в нарочен договор, или му се дължи въз основа решение на едноличния собственик, или например е предвидено в договора за учредяване на дружеството. От доказателствата по делото се установява, че собственикът на капитала на едноличното търговско дружество е сключил сам със себе си трудов договор, надлежно регистриран в ТД на НАП гр. В.

Търново, в който е определено възнаграждение за тази дейност. Осигурителните вноски се 4 дължат върху получените, включително начислените и неизплатените брутни месечни възнаграждения или върху неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, съгласно Приложение № 1 към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 от КСО). Като отново следва да бъде посочено, че законодателството в областта на социалното осигуряване не предвижда забрана за осигуряване на повече от едно основание, а съдържа редица разпоредби в обратния смисъл.