Решение № 6991 от 16.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 43714/2025
- Вид
- Решение № 6991
- Подписан
- 16.04.2026
- В сила
- 08.05.2026
- Състав
- НИКОЛА ДИНКОВ КЪНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 6991 гр. София, 16.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20251110143714 по описа за 2025 година намери следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. против Д.Б.Ж.З., с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3570,07 лева, с еврова равностойност от 1825 евро, представляваща непогасен остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № ***, във връзка с настъпило застрахователно събитие на 05.09.2022 г., в резултат от което били нанесени щети по лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е200“, с рег. № ***, предмет на сключен договор за имуществена застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № 0306Х0673491, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на дълга, както и сумата от 1236,86 лева, с еврова равностойност от 632,30 евро, представляваща законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 24.11.2022 г. до 15.08.2025 г.
Ищецът излага доводи, че на 05.09.2022 г., около 20:40 часа, на паркинг на „К.А.“, било реализирано ПТП по вина на водача на товарен автомобил марка „ДАФ“ с рег. № ***, с ремарке с рег. № ***, който при изпълнение на маневра надясно, поради неспазено разстояние при разминаване, ударил с ремаркето спрелия отдясно лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е200“, с рег. № ***. Към датата на настъпилото събитие увреденият автомобил „Мерцедес Е200“ бил предмет на сключен договор за имуществена застраховка „Каско“, поради което с оглед отправена застрахователна претенция, при ищеца била образувана преписка по щета № ***. След извършени оглед и опис на щетите по застрахованото имущество ищецът одобрил за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 7170,13 лева. Ищецът твърди, че към датата на ПТП отговорността на делинквента била застрахована при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В тази връзка, отправил регресна покана до Д.Б.Ж.З. с искане за възстановяване 1 на стойността на изплатеното застрахователно обезщетение. Ответното дружество удовлетворило частично искането на ищеца за сумата от 3600,06 лева, като бил налице непогасен остатък в размер на 3570,07 лева. Ищецът счита, че ответникът следва да му заплати и мораторно обезщетение, начислено върху главницата за периода от 24.12.2022 г. до15.08.2025 г. С оглед изложеното, моли съда да осъди ответното дружество за сумата от 3570,07 лева, представляваща непогасен остатък от дължимото застрахователно обезщетение по щета № ***, както и за сумата от 1236,86 лева - законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 24.11.2022 г. до 15.08.2025 г. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Взима становище за неоснователност на исковете. Не оспорва, че е налице валидно застрахователно правоотношение със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за товарен автомобил ДАФ, че е налице валидно застрахователно правоотношение със застраховка „Каско“ за МПС Мерцедес Е 200, изплащането от страна на ищеца на сумата от 7170,13 лева, заплащането от негова страна на сумата от 3600,06 лева.
Оспорва наличието и механизма на ПТП, видът и размерът на причинените вреди, стойността на същите, причинно-следствената връзка между тях и ПТП, вината и противоправното поведение на водача на т. а. ДАФ. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.
В последното по делото заседание, страните са редовно призовани, не се явяват. Ищецът изпраща представител, чрез когото поддържа исканията си.
Ответникът не изпраща представител, подава писмено становище, чрез което също поддържа исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира за установено следното: безспорни между страните се явяват фактите на наличието на застраховка „Каско“ за МПС Мерцедес Е 200, сключена с ищеца, наличието на застраховка Гражданска отговорност по отношение на товарен автомобил ДАФ, сключена с ответника, заплащането от ищеца на сумата от 7170,13 лева, заплащането от страна на ответника на сумата от 3600,06 лева. По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП от 05.09.2022 г. (л. 5 от делото) от който се установява, че на тази дата водачът на т. а. ДАФ при извършване на маневра за завой надясно от крайно лява лента е предизвикал удар с л.а. Мерцедес Е200, намиращ се в спряло състояние. От собственика на л.а. Мерцедес Е200 е подадено заявление към ищеца и е образувана щета (л. 27 – л. 33 от делото).
Определено е застрахователно обезщетение в размер на 7170,13 лева, заплащането на което не се оспорва между страните. С писмо вх. за ответника № 4819 от 23.11.2022 г. (л. 42 от делото), ответникът е получил поканата на ищеца за изплащане на тази сума. Между страните не се спори, че сумата от 3600,06 лева е била изплатена от ответника на 14.12.2022 г.
По реда на чл. 192, ал. 1 ГПК от трето по делото лице са изискани и представени документи (л. 170 – л. 180 по делото), от които се установява, че датата на първа регистрация на л.а. Мерцедес Е200 е била на 29.09.2021 г., както и че към датата на процесния инцидент, този автомобил е бил в гаранция.
Като свидетел по делото е разпитан Р. Х. – водач на т. а. ДАФ. Заявява, че не си спомня процесното ПТП, не разпознава подписа си в представения двустранен констативен протокол и не дава никакви релевантни за делото сведения.
2
Като свидетел по делото е разпитан и В. Х.– водач на т.а. л.а. Мерцедес Е200. Заявява, че си спомня процесния инцидент. Случил се на паркинг на ГКПП К.А., в тъмната част на денонощието при ясно време и засилено автомобилно движение. Той управлявал автомобила, посочен като „Участник Б“ в констативния протокол. Другият участник управлявал камион. Двете МПС се движели в една посока, като камионът бил в ляво на автомобила, тъй като там имало две ленти – една за тежкотоварни автомобили и една за леки автомобили. Свидетелят се движел в лентата за леки автомобили, а камионът – в лентата за тежкотоварни. Счита, че поради невнимание другият водач предприел маневра за завой и се ударил в него.
По делото е изслушана и неоспорена от страните съдебноавтотехническа експертиза. Взима заключение, с което потвърждава възможността и вероятността процесното ПТП да се е случило по начина, описан в протокола и свидетелските показания. Описва нанесените на т.а.
Мерцедес Е200 щети и установява, че са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Стойността на нанесените вреди възлизала на 7170,13 лева, изчислена на база цени на официален сервиз на марката Мерцедес.
На база така установените факти съдът достига до следните правни изводи: съгласно чл. 411, КЗ с изплащането на застрахователното обезщетение застрахователят по застраховка Каско встъпва в правата на увреденото лице спрямо застрахователя по застраховка Гражданска отговорност. За да се възникне това право следва да се осъществи следния фактически състав: противоправно поведение, вреди, причинно-следствена връзка между това поведение и вредите, вина, наличие на застрахователно правоотношение по застраховка Каско на увреденото лице и заплащане на обезщетение по него, наличие на застраховка Гражданска отговорност спрямо причинителя на вредата. В случая наличието на двете застрахователни правоотношения и заплащането на обезщетението са безспорни. От свидетелските показания на свидетеля Х., от протокола за ПТП и експертизата, съдът намира, че то се е осъществило, като водачът на т. а. ДАФ при предприемане на маневра за завой надясно е предизвикал удар със спрелия л. а. Мерцедес Е200. Вредите, настъпили по л. а. Мерцедес Е200, съдът приема за доказани от приетите описи за вреди и съдебно-техническата експертиза, от която се установява и причинно-следствената връзка по отношение на тези увреждания, които са описани в нея. Противоправността съдът намира за доказана от свидетелските показания на свидетеля Х. и двустранния протокол, от които се установява, че с действията си водачът на т. а. ДАФ е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
Всички необходими юридически факти са осъществени и основният иск е доказан по основание. По отношение на размера съдът намира, че съгласно приетото по делото експертно заключение стойността на автомобила възлиза на сумата от 7170,13 лева. Съдът възприема за меродавен този размер, тъй като по делото се доказа, че увреденият автомобил е бил в гаранция и е било необходимо вредите да бъдат отстранени в официален сервиз. Между страните не е спорно, че ответникът е погасил частично задължението си със сумата от 3600,06 лева. Сумата от 3570,07 лева е все още дължима на ищеца. Главният иск е основателен и следва да бъде уважен в цялост.
Искът на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД също е доказан по основание. От представеното по делото писмо се установява, че ищцовата регресна претенция е приета от ответника на 23.11.2022 г. Поради това, към 24.12.2022 3 г. същият е бил в забава и следва да заплати мораторна лихва за периода от 24.12.2022 г. до 15.08.2025 г. Съдът изчисли служебно размера на мораторната лихва върху главницата и установи, че той е 1236,86 лева. Този иск също е основателен и следва да бъде уважен в цялост.
С оглед изхода на делото, разноски се единствено на ищеца. От ищеца са заплатени: 192,80 лева – държавна такса, 200 лева – депозит за експертиза, 100 лева – депозит за свидетел и 936,82 лева – адвокатско възнаграждение.
Разноските са доказани и следва да се присъдят.
Тъй като съдебното дирене по делото беше приключено след 01.01.2026 г. настоящият състав счита, че търсените суми следва да бъдат преизчислени в евро като действаща парична единица в Република България към този момент.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д.Б.Ж.З., ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.
*** да заплати на А., ЕИК *** с адрес гр. *** на основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 1825,35 евро – изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди и обичайните разноски за неговото определяне, в резултат на пътно-транспортно произшествие, осъществено на 05.09.2022 г., на паркинг на между товарен автомобил марка „ДАФ“ с рег. № ***, с ремарке с рег. № *** и лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е200“, с рег. № ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д.Б.Ж.З., ЕИК *** да заплати на А., ЕИК *** на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД сумата от 632,30 евро – мораторна лихва върху главницата за периода от 24.12.2022 г. до 15.08.2025 г.
ОСЪЖДА Д.Б.Ж.З., ЕИК *** да заплати на Б.В.И.Г. ЕАД, ЕИК: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 98,58 евро – държавна такса, 102,26 евро – депозит за експертиза, 51,13 евро – депозит за свидетел и 478,99 евро – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4