Решение № 95 от 13.05.2024, Районен съд - Монтана
- Съд
- Районен съд - Монтана
- Дело
- Административно наказателно дело 526/2024
- Вид
- Решение № 95
- Подписан
- 13.05.2024
- В сила
- 01.06.2024
- Състав
- КРАСИМИР СЕМОВ
Цитирани разпоредби
- чл.27, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.27, ал.2 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.1 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.210 · Закон за горите
- чл.211, ал.2, т.2 · Закон за горите
- чл.235 · Закон за горите
- чл.257 · Закон за горите
- чл.257, ал.1 · Закон за горите
- чл.257, ал.1, т.2 · Закон за горите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 95 гр. Монтана, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: КРАСИМИР СЕМОВ при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно наказателно дело № 20241630200526 по описа за 2024 година Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН ( изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.) .
С Наказателно постановление № 19/02.04.2024г. на Директор Регионална дирекция по горите (РДГ) гр.Берковица е наложено на М. А. И., с посочен адрес в с.Г.К., ***, община Чипровци , област Монтана, административно наказание - глоба в размер на 300 (триста) лева на основание чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ (Закон за горите), за нарушение по чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ във връзка с чл.211, ал.2, т.2 от ЗГ вр. с чл.15, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии (Наредба № 1 за КОГТ) във връзка с т.11 от Заповед № ЗАП-1019 от 17.11.2021г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите (ИД на ИАГ).
Недоволен от наказателното постановление (НП) И. моли да бъде отменено, тъй като дървата са извозени с 2 бр. превозни билети, единият от които не е бил взет предвид от проверяващите.
Въззиваемата страна, като административно-наказвак орган )АНО), Директор РДГ гр.Берковица, редовно призована, чрез гл. юрисконсулт И.М. пледира за потвърждаване на НП в открито съдебно заседание и чрез писмени бележки. Изрично се заявява, че не се претендира юрисконсултско възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди във връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима, но неоснователна.
1
Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния срок имайки предвид допълнително изисканите и приложени данни по делото.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
На 21.11.2023г. била извършена проверка от св.С. И. С. и св.И. Н. Н., и двамата гл. специалисти, горски инспектори към ИАГ гр.София. В хода на извършената проверка св.С. и св.Н. установили, че жалбоподателя М. А. И. като лице по чл.211, ал.2, т.2 от ЗГ е издал превозен билет № 7844/00238/21112023/141719-VWTY374 от 21.11.2023г. за 9.00 пр. м 3 дърва за огрев от дървесен вид „зимен дъб“, на товарен автомобил „ПРАГА“ с рег. № хххх, по позволително за сеч (ПС) № 0735797 от 25.08.2023г., като не е попълнил вярно и посочил всички реквизити съгласно указания дадени със Заповед № ЗАП-1019 от 17.11.2021г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите (ИД на ИАГ), а именно, не е посочил дървесен вид бук, който е маркиран с контролна горска марка (КГМ) 1433 и е в размер на 2.00 пр. м3. Нарушението е извършено и открито на 21.11.2023г. на територията на РДГ-Берковица, в землище на с.Ж., община Чипровци, област Монтана, имот № ***, отдел 186, подотдел „ф“, горска територия, собственост на физически лица, до асфалтов път.
За установеното бил съставен Констативен протокол Серия ИАГ № 200156/21.11.2023г. от св.Н., като в рамките на административнонаказателната преписка били събрани и др. писмени доказателства – позволително за сеч № 0735797, извлечение от информационната система ИАГ относно превозен билет № 7844/00238/21112023/141719-VWTY374, ведно със снимков материал, извлечение от единен регистър по чл.210 от ЗГ на КГМ, получени от регистрирани лесовъди по чл.235 от ЗГ, Заповед № ЗАП-1019/17.11.2021г. на ИД на ИАГ.
На 21.11.2023г. св.С. И. С. – гл. специалист, горски инспектор към ИАГ гр.София в присъствието на колегата си св.И. Н. Н., съставил АУАН Серия ИАГ 2023 № 19/24г. бл. № 100209, за това, че М. А. И. като лице по чл.211, ал.2, т.2 от ЗГ е издал превозен билет № 7844/00238 от 21.11.2023г. за 9 пр. м 3 дърва от „зимен дъб“ на т.а. „Прага“ с рег. № хххх, като не е попълнил, вярно посочил всички реквизити съгласно указанията по т.11 от Заповед № ЗАП – 1019 от 17.11.21г. на ИД на ИАГ – не е посочил дървесен вид „бук“, който е маркиран с КГМ 1433 и е 2 пр. м3 – нарушение по чл.211, ал.2, т.2 от ЗГ вр. с чл.15, ал.1, т.1 от Наредба № 1 за КОГТ вр. с т.11 от Заповед № ЗАП1019/17.11.2021г. Жалбоподателят И. подписал предявения му АУАН, като не отразил в него възражения. При обжалване на процесното НП И. посочва, че АУАН е с „невярно съдържание“, тъй като дървата били извозени с два превозни билети, като превозния билет относно дървесен вид „бук“ не е бил взет предвид от проверяващите.
На базата на изготвения АУАН, Директор РДГ гр.Берковица 2 оправомощен със Заповед № 49 199/16.05.2011г. на МЗХ намерил, че И. е извършил административно нарушение по чл.257, ал.1, т. 2 от ЗГ във връзка с чл.211, ал.2, т.2 от ЗГ вр. с чл.15, ал.1, т.1 от Наредба № 1 за КОГТ вр. с т.11 от Заповед № ЗАП-1019 от 17.11.2021г. на ИД на ИАГ , като и издал обжалваното НП.
В рамките на съдебното следствие жалбоподателя И. твърди, че превозен билет № 7840/00240/21112023/155751-6 CJ020C не е бил взет предвид от проверяващите, че в него е отразил липсващите дърва „бук“, донатоварени на т.а. „Прага“. Св.С. И. С. и св.И. Н. Н., поддържат посочените обстоятелства в АУАН и уточняват, че на практика превозния билет относно дървесния вид „бук“ е бил издаден доста време след отпочване на проверката в 14:30 часа, а видно от данните за издаването му този билет е бил съставен в 15:58:28 часа.
Съдът след като анализира всички писмени и гласни доказателства, намира, че в подкрепа на установеното нарушение са издадените превозни билети № 7844/00238/21112023/141719-VWTY374/21.11.2023г. и № 7840/00240/21112023/155751-6CJ020C/21.11.2023г., ведно със снимков материал, позволителното за сеч № 0735797, а също и показанията на св.С. и св.Н.. Изложените доводи в жалбата и в съдебно заседание от жалбоподателя М. А. И. за отмяна на НП, не се споделят от настоящия съд. В случая е установено, че жалбоподателя в качеството си на вписано в публичния регистър лице упражняващо лесовъдска практика видно от Удостоверение № 12375/30.05.2016г., е издал превозен билет № 7844/00238/21112023/141719VWTY374 от 21.11.2023 г. за 9.00 пр. м 3 дърва за огрев от дървесен вид „зимен дъб“, на товарен автомобил „ПРАГА“ с рег. № хххх, по позволително за сеч (ПС) № 0735797 от 25.08.2023г., като не е попълнил вярно и посочил всички реквизити съгласно указания дадени със Заповед № ЗАП-1019 от 17.11.2021г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите (ИД на ИАГ), а именно, не е посочил дървесен вид „бук“, който е маркиран с контролна горска марка (КГМ) 1433 и е в размер на 2.00 пр. м3, които също са били натоварени на МПС „ПРАГА“ към 14:30 часа, когато е започнала проверката.
Това описание на нарушението се потвърждава от доказателствата по делото и намира правно отражение в нарушение на законните разпоредби на чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ вр. с чл.211, ал.2, т.2 от ЗГ вр. с чл.15, ал.1, т.1 от Наредба № 1 за КОГТ вр. с т.11 от Заповед № ЗАП-1019 от 17.11.2021г. на ИД на ИАГ.
Конкретиката на нарушението е дало основание на администратинонаказващия орган (АНО) да заключи, че една от законните разпоредби, които са нарушени от И., съвпада със законната разпоредба послужила за административното санкциониране на жалбоподателя. Правно допустимо и възможно е подобно съвпадение. Чрез разпоредбата на чл.15, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2012г. вр. с чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ, е вне сена яснота и 3 законосъобразност, освен за субекта на А НО – жалбоподателя И., като лице, упражняващо лесовъдска практика и относно забраната да издава превозни билети в нарушение на изискванията, определени с наредбата и/или със заповедта за определяне на съответния образец. Чрез посочването на т.11 от Заповед № ЗАП-1019/17.11.21г. на ИД на ИАГ е конкретизирано нарушението, а именно, че не е посочен дървесен вид „бук“, който е маркиран с контролна горска марка (КГМ) 1433 и е в размер на 2.00 пр. м 3. Превозният билет № 7840/00240/21112023/155751-6CJ020C/21.11.2023г., е не само издаден постфактом след приключване на процесната проверка и натоварването на маркираната дървесина, на едно от общо трите МПС намиращи се извън сечището, респ. временния склад, а е и издаден в приворечие с посоченото в т.11 от цитираната по – горе заповед, като касае 1.00 пр. м3 дървесен вид „бук“, а не установените и непосочени 2.00 пр. м 3.
Според настоящият съд жалбоподателя макар и лично, в пълнота е реализирал правото си на защита, което не е било ограничено. В АУАН и в НП ясно и точно е посочен периода на извършване на нарушението и датата на отриването му.
Жалбоподателят И. оспорва и нарушението, поради което следва да се изложат доводи и по разбора на доказателствата. Приложените писмени доказателства от АНО и свидетелките показания на актосъставителя и свидетеля по акта за нарушение – св.С. И. С. – гл. специалист, горски инспектор при ИАГ гр.София и св.И. Н. Н. – негов колега, които настоящия съд кредитира, са в подкрепа на извода, че нарушението е доказано, както от обективна, така и от субективна страна. Посоченото от И., относно превозен билет № 7840/00240/21112023/155751-6CJ020C/21.11.2023г., не променя извода за доказаност на нарушението, тъй като жалбоподателя като лице упражняващо лесовъдска практика по силата на чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ е издал документи ( на практика 2 бр. превозни билети) в нарушение на ЗГ и на подзаконов акт по прилагането му – Наредба № 1/2012г. за КОГТ.
Не са налице били данни и за приложение на чл.28 от ЗАНН имайки предвид значимостта на засегнатите обществени отношения и качеството на И., който е лице упражняващо лесовъдска практика, като настоящия съд съблюдава утвърдената съдебна практика в тази насока от касационната инстанция – АС – Монтана. Нарушението е извършено под формата на действие от лице упражняващо лесовъдска практика, който е издал 1 бр. превозен билет в нарушение на изискванията при издаването му, а след това е издал и втори превозен билет също в нарушение на изискванията при издаването му. Както АУАН, така и НП съдържат достатъчно данни за обстоятелствата на нарушението и доказателствата, които го подкрепят, при спазване изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, без настоящия съд да констатира противоречие между посочените обстоятелства и законни разпоредби, които са нарушени. Събраните обективно и всестранно доказателства подкрепят правния извод, че нарушението е доказано, както от 4 обективна, така и от субективна страна. Съдът съблюдава утвърдената съдебна практика от касационната инстанция – АС – Монтана, по отношение приложението на чл.257 от ЗГ, която е категорична, че санкционираните на това основание административни нарушения, не могат да се определят като „маловажни”, имайки предвид значимостта на защитените обществени отношения.
Съдът намира, че с наложеното като размер административно наказание – глоба в размер на 300 (триста) лева, АНО е съобразил в пълнота обстоятелствата по чл.27, ал.2 ЗАНН. Съдът констатира, че с оглед тежестта на извършеното нарушение и личността на нарушителя И., наложената глоба в размер на по 300 (триста) лева не е завишена по размер. Съдът споделя, че тежестта на нарушението е завишена, като изследва конкретната тежест на процесното нарушение и намира, че глоба в размер на 300 (триста) лева, която е при определения минимум по чл.257, ал.1 от ЗГ, е съответна на тежестта на процесното нарушение и спрямо личността на нарушителя – жалбоподателя И.. Предвид горното съдът намира, че наложената като размер глоба от 300 (триста) лева съответства на тежестта на извършен ото нарушение и е съобразена с разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.5 от ЗАНН , съответно АНО е спазил закона и в тази насока.
Разноски не се претендират и от двете страни, затова и съдът не се произнася в тази насока.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.5 вр. с ал.9 от ЗАНН ( изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19/02.04.2024г. на Директор РДГ гр.Берковица, с което на М. А. И., с посочен адрес в с.Г.К., ***, община Чипровци , област Монтана, е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 300 (триста) лева на основание чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ вр. с чл.211, ал.2, т.2 от ЗГ вр. с чл.15, ал.1, т.1 от Наредба № 1 за КОГТ вр. с т.11 от Заповед № ЗАП-1019 от 17.11.2021г. на ИД на ИАГ .
Разпечатката съдържа 28 от 30 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f39014d2-966c-40fe-832f-684c389158e1