Решение № 622 от 29.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 622 гр. София, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно частно гражданско дело № 20261100500463 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435 – чл.438 от ГПК.

Същото е образувано по частна жалба с вх. № 126229 от 26.11.2025г. по описа на ЧСИ на „БР Консулт“ ЕООД и частна жалба с вх. № 126239 от 26.11.2025г. по описа на ЧСИ на „ВК Мениджмънт“ ЕООД- длъжници по изпълнително дело № 20258440403390, срещу разпореждане от 30.10.2025 г. на частен съдебен изпълнител С.Я., рег. № 844, с което е оставено без уважение искането на длъжниците за намаляване на разноските по изпълнението за адвокатски хонорар и за намаляване на определената пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ,

И в двете частни жалби се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на разпореждането, като се оспорва правилността на определената пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, както и размерът на присъденото адвокатско възнаграждение на взискателя.

В частната жалба „БР Консулт“ ЕООД сочи, че в поканата за доброволно изпълнение е посочено общо задължение в размер на 16 055,29 лв., от които: 13 661,74 лв. – присъдени разноски, 993,00 лв. – разноски по изпълнителното дело и 1 400,55 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ. Излага се становище, че върху сумата от 13 661,74 лв. пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ следва да бъде в размер на 1 247,64 лв. (с вкл. ДДС), а не 1 400,55 лв. както неправилно е определил ЧСИ С.Я., както и че постановеното адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на 993,00 лв., е прекомерно 1 и не съответства на правната и фактическа сложност на делото, като единствените предприети от пълномощника на взискателя действия са подаване на молба за образуване на изпълнителното дело. Жалбоподателят моли за отмяна на разпореждането от 30.10.2025г. на ЧСИ С.Я. и намаляване на разноските, като се претендира те да бъдат сведени до: 20 лв. – разноски за образуване на изпълнителното дело; 20 лв. – такса за покана за доброволно изпълнение; 1 247,64 лв. (с вкл. ДДС) – такса по т. 26 ТТРЗЧСИ вместо определената от 1 400,55 лв. както и намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя от 993 лв на 200 лв.

В частната жалба на „ВК Мениджмънт“ ЕООД се сочи, че в поканата за доброволно изпълнение е посочено общо задължение 15 564,72 лв., от които:

13 181,74 лв. – присъдени разноски, 993,00 лв. – разноски по изпълнителното дело и 1 389,98 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ. Поддържа се, че върху сумата от 13 181,74 лв. пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ следва да бъде в размер на 1 247,64 лв. (с вкл. ДДС), както и че начисленото адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на 993,00 лв. е прекомерно и не съответства на правната и фактическа сложност на делото, като единствените предприети от пълномощника на взискателя действия са подаване на молба за образуване на изпълнителното дело С жалбата се иска отмяна на разпореждането от 30.10.2025г. на ЧСИ С.Я. и намаляване на разноските, като се претендира разноските по изпълнителното дело да бъдат сведени до: 1 247,64 лв. (с вкл. ДДС) – такса по т. 26 ТТРЗЧСИ вместо определената от ЧСИ сума от 1 389,98 лв; 20 лв. – такса за покана за доброволно изпълнение, както и намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя от 933 лв на 200 лв.

Ответникът "САНА 2010" ЕООД в срока по чл. 436, ал.3 ГПК е депозирал писмено становище по жалбите, като счита същите за неоснователни.

В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ С.Я., рег.№ 844 на КЧСИ, с район на действие СГС, по реда на чл.436, ал.3 ГПК е отразено, че жалбите на длъжниците са неоснователни, като са изложени подробни съображения за това.

Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбите са подадени от легитимирани лица в срока по чл.436, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол по чл.435, ал.2 ГПК валиден акт и са процесуално допустими.

Разгледани по същество жалбите са основателни.

Изпълнителното производство е образувано по молба на “САНА 2010” ЕООД,, като взискател, чрез процесуален представител - адвокат С.П., срещу длъжниците „ВК Мениджмънт“ ЕООД и „БР Консулт“ ЕООД - като длъжници, въз основа на изпълнителен лист от 25.08.2025 г. С изпълнителния 2 лист „ВК Мениджмънт“ ЕООД и „БР Консулт“ ЕООД са осъдени да заплатят на „САНА 2010“ ЕООД следните суми: 19 619,20 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение; 5 304,00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение; 1 440,28 лв. – разноски за държавнатакса; както и сумата от 480,00 лв., присъдена на основание чл. 78, ал. 3 ГПК само спрямо „БР Консулт“ ЕООД. В молбата е направено искане за събиране на вземането по представения изпълнителен лист като на ЧСИ са възложени всички правомощия, произтичащи от разпоредбата на чл.18,ал.1 от ЗЧСИ, както и е направено искане от взискателя изпълнението да бъде насочено по запорираното от „ВК Мениджмънт“ ЕООД вземане по изп.д. № 3237/2025г., а ако сумите не са достатъчни да се запорират банковите сметки на длъжниците.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложено пълномощно и договор за правна помощ и съдействие, според които представителството на „САНА 2010“ ЕООД в образуваното пред ЧСИ производство се възлага на адв. С.П. от САК. За това представителство между страните е уговорено заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1986 лв., която е удостоверено да е заплатена изцяло и в брой към момента на подписване на съглашението.

В хода на изпълнителното производство на всеки от длъжниците е изпратена отделна покана за доброволно изпълнение, в която са посочени дължимите от тях суми.

По отношение на „БР Консулт“ ЕООД е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 56542/03.10.2025 г., в която е посочено общо задължение в размер на 16 055,29 лв., от които: 13 661,74 лв. – присъдени разноски; 993,00 лв. – разноски по изпълнителното дело; 1 400,55 лв. – такси по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.

По отношение на „ВК Мениджмънт“ ЕООД е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 56541/03.10.2025 г., в която е посочено общо задължение в размер на 15 564,72 лв., от които: 13 181,74 лв. – присъдени разноски; 993,00 лв. – разноски по изпълнителното дело; 1 389,98 лв. – такси по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.

След получаване на поканите за доброволно изпълнение длъжниците са подали възражение до ЧСИ Я. за намаляване на разноските по изпълнителното дело, с които са оспорили определения размер на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, както и са изложили съображения за прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение на взискателя. С възражение от 20.10.2025г. длъжникът „ВК Мениджмънт“ ЕООД е оспорил определената от ЧСИ пропорционална такса в размер на 1 389,98 лв, като счита че същата е некоректно определена и иска да бъде намалена на 1 247, 64 лв с ДДС. Направено е и искане за намаляване на адвокатското възнаграждение от 993 лв на 200 лв. С възражение от 20.10.2025г. „БР Консулт“ ЕООД също е оспорил определената от ЧСИ пропорционална такса в размер на 1 400,55 лв, като счита че същата е некоректно сметната и иска да 3 бъде намалена на 1 247, 64 лв с ДДС като е направено и искане за намаляване на адвокатското възнаграждение от 993 лв на 200 лв

С разпореждане от 30.10.2025 г. по изпълнително дело № 20258440403390 ЧСИ С.Я., рег.№ 844 на КЧСИ е оставил без уважение подадените възражения.

При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни изводи:

Съгласно даденото задължително разрешение в т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист.

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е регламентирано от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.

В случая, няма данни преди иницииране на изпълнителното производство от длъжниците по изпълнението да е било предприето действие насочено към доброволно изпълнение на съдебно признатите парични суми, което означава, че ще следва да понесат разноските във връзка с образуването на изпълнителното производство, тъй като плащане преди неговото образуване не е извършено. Това означава, че възнаграждение за процесуално представителство по смисъла на чл.10, ал.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за адвокатска работа в настоящия случай е дължимо. С оглед разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за адвокатска работа за образуване на изпълнително дело адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лв.

В настоящият случай процесуалният представител на взискателя е извършил едно фактическо действие - подал е молба за образуване на изпълнително производство, в която сочи и способа на принудителното изпълнение - изпълнението да бъде насочено по запорираното от „ВК Мениджмънт“ ЕООД вземане по изп.д. № 3237/2025г., а ако сумите не са достатъчни да се запорират банковите сметки на длъжниците. Съгласно чл.

426, ал.2 ГПК в молбата си взискателят посочва начина на изпълнението, като той може да посочи едновременно няколко начина, само ако това е нужно за 4 удовлетворяване на вземането му. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради което първоначалното посочване на изпълнението следва да се счита, че е основание за начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по т. 1 на чл. 10 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за адвокатска работа.

Предвид изложените мотиви, настоящият въззивен състав приема, че ЧСИ неправилно е постановил възнаграждението за адвоката на взискателя да е в размер 1986 лв.- по 993 лв. за всеки от длъжниците, тъй като от представителя на взискателя не са извършвани други същински изпълнителни действия освен подаването на молба за образуване на изпълнително дело и при съобразяване на обстоятелството, че процесното изпълнително дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, се налага извода, че направеното от длъжниц и т е възражение по чл.78, ал.5 ГПК се явява основателно и следва да бъде уважено, а определените от ЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение от 993 лв. за всеки от длъжниците следва да бъдат намалени до размера, определен съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за адвокатска работа, която предвижда за образуването на изпълнителното производство, адвокатското възнаграждение да е именно до размера на сумата от 200 лв. За разликата над този размер до определения от ЧСИ размер на възнаграждението, обжалваното постановление като незаконосъобразно следва да се отмени.

По отношение на отправените до съда искания на жалбоподателите за намаляване на размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ от съдебния изпълнител следва да бъдат приети за основателни.

По отношение на „ВК Мениджмънт“ ЕООД съдът намира, че пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ е неправилно определена. От поканата за доброволно изпълнение е видно, че като подлежащо на принудително събиране вземане в полза на взискателя е приета сумата 13 181,74 лв., представляваща присъдени разноски по изпълнителния лист. Именно тази сума следва да бъде взета като база за изчисляване на пропорционалната такса, тъй като съгласно т. 26 ТТРЗЧСИ тя се начислява върху събраната сума, без в нея да се включват таксите по изпълнението и разноските по Тарифата. При база 13 181,74 лв. и приложим процент 8 % по т. 26, б. „в“ ТТРЗЧСИ, размерът на таксата възлиза на 1 265,45 лв. с ДДС. Определеният от съдебния изпълнител по-висок размер се явява незаконосъобразен.