Решение № 3339 от 31.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 7573/2026
- Вид
- Решение № 3339
- Подписан
- 31.08.2026
- Състав
- СИМОНА ИВАНОВА УГЛЯРОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 8110 от 19.06.2026 · СИМОНА ИВАНОВА УГЛЯРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 3, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 7, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 22, ал. 5 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 14, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3339 гр. София, 31.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря ЗЛАТИНА Д. АСЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20261110207573 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. Й. П., ЕГН **********, депозирана чрез адв. М. В. – САК, срещу Наказателно постановление № СО-ОД-Н-2525КС-902 от 03.04.2026 г., издадено от заместник кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, с което на жалбоподателя Н.
Й. П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00 /хиляда/ евро за нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 20 от Наредба за организация на движението на територията на Столична община.
В жалбата се релевират пространни доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление, като се сочи на първо място, че същото е опорочено поради това, че е издадено срещу лице, което не е извършител на твърдяното нарушение и не е надлежен субект на административнонаказателна отговорност за констатираното нарушение.
Поддържа се, че административнонаказаващият орган не е отчел, че водачът на пътното превозно средство (ППС) няма законово задължение и не носи отговорност за снабдяване с копие от издадено направление по чл. 58 от Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на СО, а именно собственикът „***“ ООД носи отговорност за 1 осигуряването на съответните документи, респективно ако има извършено нарушение, то административна санкция следва да понесе юридическото лице. Акцентира се, че неправилно наказващият орган е наложил административно наказание на жалбоподателя в качеството му на водач, вместо на работодателя му, който освен лицензиран превозвач на товара е и собственик на въпросното ППС. На следващо място се сочи, че нарушението, за което са издадени АУАН и наказателно постановление, е останало недоказано, като е недопустимо мотивите на административнонаказващия орган да се базират единствено на налични снимки, без да е установено как, кога точно са правени те и при какви обстоятелства. Оспорва се компетентността на издателя на наказателното постановление и се излагат подробни съображения за наличие на предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения се релевира искане към съда за отмяна на наказателното постановление, а в условията на алтернативност и в случай, че съдът приеме, че нарушението е извършено, се моли наложеното административно наказание да бъде редуцирано до нормативно установения минимум от 250,00 евро.
В хода на съдебното производство жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. В. – с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният представител поддържа жалбата изцяло по изложените в нея съображения.
Претендират се сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, представлява се от адв. П., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт.
В дадения ход по същество процесуалният представител поддържа становище за правилност и законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, респективно моли същото да бъде потвърдено, а депозираната срещу него жалба да бъде оставена без уважение.
Депозираната жалба срещу процесното наказателно постановление е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Софийският районен съд, след като обсъди доводите на страните, както 2 и събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира следното:
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема следната фактическа обстановка:
На *** г. около 11:50 часа служители на Столичен инспекторат, сред които и свидетелят Х., заемащ длъжност инспектор в Столичен инспекторат към Столична община, заедно с екип на общинска полиция, се намирали в гр.София, район Кремиковци, кв.Кремиковци, ул. „Гергана“. На горепосоченото място и в посока ул.“Св.Георги Победоносец“, представителите на общинска полиция спрели за извършване на проверка товарен автомобил с рег. № ***, чийто водач бил жалбоподателят Н. Й. П..
Полицейските служители поискали документите на водача на превозното средство, който бил установен като жалбоподателя Н. Й. П., ЕГН ********** и който на място декларирал, че превозва с управлявания от него товарен автомобил с рег. № *** земни маси. С оглед последното, свидетелят Х. пристъпил към проверка на направлението за превозване на земните маси, в хода на която било установено, че водачът нямал в транспортното средство копие на издадено направление за транспортиране по реда на чл. 58 от Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община.
При тези констатации на *** г. свидетелят Х. съставил срещу жалбоподателя АУАН № 25-25КС-902/*** г. за нарушение на разпоредбата на чл. 29а, ал. 1, т. 20 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община, за това, че в качеството му на водач на товарен автомобил с рег. № ***, транспортира земна маса без копие на издадено направление по реда на ч. 58 от Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община в транспортното средство. На същия ден на жалбоподателя бил връчен издаденият АУАН.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу АУАН от страна на жалбоподателя.
Въз основа на така съставения АУАН, при идентичност в описанато нарушение и дадената му правна квалификация, на 03.04.2026 г. заместник 3 кмет на Столична община, направление "Транспорт и градска мобилност", издал обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000,00 евро за нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 20 от Наредба за организация на движението на територията на Столична община.
Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя на 21.04.2026 г., който в законоустановения срок депозирал жалба срещу същото, инициирала настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител Х..
От показанията на св. Х. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН.
Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, извършено нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля Х. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същият като актосъставител е възприел възпроизведените от него в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло. Видно от визираните показания е, че в хода на извършване на проверката служители от общинска полиция са установили самоличността на водача на товарния автомобил по представен от последния документ за самоличност, който документ (лична карта) заедно с талона на превозното средство са били предоставени и на свидетеля ***, че в хода на проверката лично въззивникът е декларирал, че превозва земни маси, както и че водачът нямал в транспортното средство копие на издадено направление за транспортиране по реда на Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община. Показанията на разпитания свидетел кореспондират изцяло с приложения по делото писмен и снимков 4 доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира напълно.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Съдът приема, че същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК , вр. чл. 84 от ЗАНН.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
На първо място настоящият съдебен състав намира, че както актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са издадени от компетентни държавни органи, в рамките на предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална и местна компетентност. Актовете за установяване на нарушенията на Наредбата за организация на движението на територията на Столична община 5 се съставят от посочените в разпоредбата на чл. 137, ал. 1 от Наредбата длъжностни лица, сред които са и служителите на Столичен инспекторат, каквото качество има актосъставителят. Наказателното постановление е издадено от заместник – кмет на Столична община, който е оправомощен от кмета на Столична община да издава наказателни постановления, видно от приетата като писмено доказателство заповед и на основание чл. 137, ал. 2 от Наредбата и съобразно правилото на чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА. Съгласно посочената законова разпоредба наказателните постановления (за нарушения на наредбите на общинския съвет) се издават от кмета на общината или от негов заместник въз основа на акт, съставен от длъжностни лица, посочени в наредбата, респективно и всички възражения на въззивника в противоположния аспект не могат да бъдат споделени. Наказващият орган е зам. кмет на Столична община, направление "Транспорт и градска мобилност", а съгласно чл. 137, ал. 2 от същата наредба, наказателните постановления се издават от кмета на Столична община. Съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА, наказателните постановления се издават от кмета на общината или от негов заместник, поради което не е разширен недопустимо кръгът на лицата, които законът допуска да бъдат наказващи органи и възраженията за липса на компетентност са неоснователни. В този смисъл е Решение № 10913 от 19.03.2026 г., постановено по КНАХД № 599/2026 г. по описа на АССГ, XXI-касационен състав, в което е приета компетентност на зам. кмета на Столична община да издава наказателни постановления за нарушения на Наредбата за организация на движението на територията на Столична община.
Разпечатката съдържа 32 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f390036e-b75d-44a6-bf93-662408393caa