Решение № 106 от 18.04.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Добрич, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Момчева при участието на секретаря Милена Ст. Александрова като разгледа докладваното от Мариана Момчева Административно наказателно дело № 20223230201017 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Т. А. ЛНЧ ********** срещу НП № 230000566 от 12.07.2022г., издадено от Директора на Регионална дирекция „АА” – гр. Варна, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 99 предложение трето от Закона за автомобилните превози във вр. с чл. 40 ал. 3 изр. 2 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС на основание чл. 99 предложение трето от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000.00 лв.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.

Процесуалният представител на жалбоподателя представя писмени бележки.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.

1

Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

Наказателното постановление е издадено за това, че на 12.05.2022г. около 18.58 часа, област Д. по път II – 71, на изхода на село К., в посока гр. Д., управлява автобус „Темса“, кат. М3, с рег. № ***, извършва превоз по редовна международна автобусна линия „С. – Д. – И.“ с разрешително № **********, валидно до 13.11.2025г., с пет броя пътници, видно от ведомост с № 018405, като при проверката е констатирано следното нарушение:

Жалбоподателят в качеството си на водач на автобус, извършващ превоз по редовна автобусна линия до държава, която не е членка на Европейския съюз, не спазва възложеното му маршрутно разписание с разрешително № **********. При час на тръгване, съобразно маршрутното разписание 19.00 часа от гр. С., същият е спрян за проверка в село К. в 18.58 часа.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото чрез разпита на актосъставителя и свидетеля по АУАН, които преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира. Установената по делото фактическа обстановка обстановка не се оспорва и от въззивника.

При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване и провеждане на административнонаказателното производство съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат реквизитите предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението вменено на въззивника, посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма. Допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство съдът не констатира.

С издаденото Наказателно постановление жалбоподателят е наказан за това че е нарушил разпоредбата на чл. 99 предложение трето от Закона за автомобилните превози.

Посочената разпоредба предвижда санкция за този, който наруши реда 2 за заявяване, предоставяне, ползване и отчитане на разрешителните за извършване на превоз на пътници и товари, като в случая санкцията е наложена за нарушаване реда на ползване на Разрешително № **********.

Видно от приложеното към АНП разрешително с горепосочения номер същото е било за извършване на редовен превоз с автобус по линия С. – Д. И..

Видно от разписанието за движение на автобусите по посочения по-горе маршрут и представляващо неразделна част от разрешителното съобразно чл.

40, ал. 3 изр. 2 от Наредба № 11/31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, автобусът е следвало да потегли от началния пункт в гр. С. в 19.00 часа.

Правилно е бил определен и субекта на административно нарушение, съответно не се споделя становището изложено от процесуалния представител на жалбоподателя, че административно - наказателноотговорен субект в случая бил превозвача, а не шофьора.

Нормата на чл. 99 предложение трето от Закона за автомобилните превози предвижда санкция за всеки, който наруши реда за ползване на разрешителното като не се фиксира само върху превозвача. То е и така при положение, че превоза всякога фактически се извършва от физическо лице, а съобразно разпоредбата на чл. 44 от Наредба № 11 разрешителното за частта от маршрута (съответно маршрутното разписание като неразделна част от разрешителното) следва да се намират в превозното средство и това е било сторено в случая. Съответно жалбоподателят е бил наясно точно в колко часа следва да започне превоза, поради което и нарушение е налице. И доколкото нарушението не се отличава по какъвто и да било начин от всички останали случаи на подобни нарушения, то нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение. Отделен е въпроса, че нарушаването на маршрутното разписание и то по международен превоз на пътници, само по себе си не е безобидно нарушение, тъй като рефлектира пряко и върху интересите на пътниците.

В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и законосъобразно е наложил на въззивника следващата му се за него санкция, която определил във фиксирания в закона размер – глоба в размер на 2000 лв.

3

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счита, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед крайния изход на делото, при който жалбата на въззивника за отмяна на НП е отхвърлена, съдът приема, че и релевираното от страна на защитата искане за присъждане на разноски се явява неоснователно.

Относно направеното искане от въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът счита, че такова следва да бъде присъдено на основание чл. 63 ал. 3 от ЗАНН , във вр. с чл. 143 ал. 4 от АПК във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 ал. 1 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ .

Съгласно чл. 37 ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в Наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Законодателят предвижда за защита по дела по ЗАНН в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждение в размер от 80 лв. до 150 лв. Съдът, след като съобрази, че делото не е с фактическа и правна сложност, както и изготвеното становище по поддържане на обвинителната теза на административнонаказващият орган, и процесуалното предствителство в хода на производството намира, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер – 80 лв.

Посочената сума следва да бъде заплатена от въззивника Т. А. ЛНЧ ********** в полза на Регионална дирекция „АА“- Варна.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН , съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000566 от 12.07.2022г., издадено от Директора на Регионална дирекция „АА” – гр. Варна, с което на Т. А. ЛНЧ ********** за нарушение по чл. 99 предложение трето от Закона за автомобилните превози във вр. с чл. 40 ал. 3 изр. 2 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС на основание чл. 99 предложение трето от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000.00 лв.

4

ОСЪЖДА Т. А. ЛНЧ ********** да заплати в полза на Регионална дирекция „Автомобилна администрация" - Варна сума в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5