Решение № 147 от 30.05.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Бургас, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Петя Кр. Георгиева

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова в присъствието на прокурора Павел Х. Манукян като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100600372 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по повод въззивен протест от прокурор в Районна прокуратура – Бургас против Присъда № 24 от 22.02.2024г., постановена по НОХД № 4776/2023г. по описа на Районен съд – Бургас. С оспорената присъда подс. Т. Г. П. ЕГН ********** от гр.Бургас е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК, за което на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и санкциониран с административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева, като е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение по чл.354а ал.3 т.1 от НК. С присъдата съдът се разпоредил с веществените доказателства, и възложил в тежест на подс. П. сторените в досъдебното и съдебното производство деловодни разноски.

С въззивния протест се изразява несъгласие с правните съображения на районния съд да приеме деянието за маловажен случай по смисъла на чл.354а ал.5 от НК с аргументи, че съдебната практика в Бургаския апелативен район не възприемала количество от 12.562 гр. синтетичен канабиноид като незначително в степен да обоснове преквалификация на деянието като маловажен случай, тъй като с посоченото количество е могло да се изготвят около 25 бр. саморъчни цигари. Наред с това, в процесната субстанция по експертен път било установено наличие на три различни по състав активни компонента, всеки от които с наркотично действие и висок риск за общественото здраве. Настоява, че високата обществена опасност на деянието произтича и от факта, че то е общоопасно престъпление, при което ниската парична стойност на веществото не е от решаващо значение при преценката за маловажността му, а наложеното на подсъдимия административно наказание в минимален размер няма да постигне целите по чл.36 от НК. Претендира се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова въззивна присъда, с която жалбоподателят да бъде признат за виновен за престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК, 1 каквото обвинение е имало в първата инстанция, и да му се наложи съответно наказание. В условията на евентуалност, ако присъдата бъде счетена за законосъобразна относно правната квалификация на престъплението, предлага да се увеличи размера на административното наказание „глоба“. С протеста не са отправени доказателствени искания.

Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Бургас поддържа протеста изцяло, с изложените в него аргументи и искания.

В съдебното заседание пред настоящата инстанция подс. П., редовно призован, се явява лично, заедно със служебния си защитник – адв. Антоанета Гинева от АК-Бургас, която намира протеста за неоснователен и моли атакуваната с него присъда да бъде потвърдена.

В последната си дума подс. П. изразява съжаление за стореното и твърди, че си е извел поука от неправомерните си действия.

Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и пределите по чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери протеста на районния прокурор за процесуално допустим, тъй като е подаден в установения в чл. 319 от НПК преклузивен 15-дневен срок, от легитимиран да обжалва субект, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК акт, и пред надлежния съд. Разгледан по същество, протестът е неоснователен.

Първоинстанционното съдебно производство е протекло по диференцираната процедура на чл.371 т.2 вр. чл.372 ал.4 и чл.373 ал.3 от НПК, след изричното признание от страна на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и съгласието му да не се събират доказателства за тези факти. Първоинстанционният съд констатирал, че признанията му се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, и с определение по реда на чл.372 ал.4 от НПК обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти. Първата инстанция е изпълнила надлежно и в пълнота задълженията си да разясни на подсъдимия правата му по чл.371 от НПК и да го уведоми, че събраните в досъдебното производство доказателства и направеното самопризнание ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата.

Самопризнанието на подсъдимия е изразено ясно, недвусмислено и категорично, и не е било оттеглено до постановяване на съдебното определение по чл.372, ал.4 от НПК.

След самостоятелна проверка и анализ на събраните в досъдебното производство доказателствени материали, въззивната инстанция констатира, че самопризнанието на подсъдимия е доказателствено обезпечено в необходимата степен и действително се подкрепя от показанията на свидетелите И. И., П. Ж. и А. Т., от протокол за личен обиск на лице (л.7 от досъдебното производство), протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум към него (л.25-28 от досъдебното производство), протокол № 697 от 10.08.2023г. за извършена химическа експертиза (л.41-43 от досъдебното производство), от справката за съдимост на подсъдимия, както и другите писмени доказателства, събрани в досъдебното производство – заповед за задържане, докладни записки, писма и други. Въз основа на цитираните доказателствени източници, настоящият съдебен състав възприе следната, съвпадаща с констатациите на първоинстанционния съд, фактическа обстановка:

Подсъдимият Т. Г. П. ЕГН ********** е роден в гр. Б. и живее в същия град, на адрес: ж.к. „***“, ул. *** № ***. Той е *** гражданин, *** образование, ***, *** и е ***.

На 07.08.2023 г., около 16:15 ч., в гр. Бургас, свидетелите И. И., П. Ж. и А. Т. служители в 04 РУ - Бургас, забелязали подс. Т. П. в района на бл.122, в ж.к. „Меден рудник“, и решили да му извършат проверка. На зададения му от полицейските служители въпрос дали носи у себе си наркотични вещества, подс. П. отговорил положително и заявил, че държи „друсан чай“. Подс. П. бил отведен в сградата на 04 РУ - Бургас и след извършен личен обиск в него бил открит полиетиленов плик, тип „джъмпер“, съдържащ суха тревна маса, която след извършен полеви тест реагирала на амфетамин.

2

Така установеното вещество (растителна маса) било обект на химическа експертиза – Протокол № 697 от 10.08.2023г., от чието заключение е видно, че то е с нето тегло 12.652 грама, а в него са установени синтетичните канабиноиди - МDMB-INACА(N-(1Н-индазол-3илкарбонил)-3- метил-L-валин, метилов естер); MDMB-4en-PINACA(MDMB-PENINACA, Метил (S)- 3,3- диметил-2-1 (пент-4-ен-1-ил)-1H-индазол-3-карбоксамид) бутаноат); и 5FADB(5F-MDMB- PINACA, Метил-2-{1[(5-флуоропентил)-1Н-индазол-3-ил] формамидо}-3,3 диметилбутаноат).

Веществата MDMB-4en-PINACA(MDMB-PENINACA, Метил (S)- 3,3- диметил-2-1 (пент-4-ен-1-ил)-1H-индазол-3-карбоксамид) бутаноат); и 5F-ADB(5F-MDMB- PINACA, Метил-2-{1[(5-флуоропентил)-1Н-индазол-3-ил] формамидо}-3,3 диметилбутаноат) са поставени под контрол в Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредбата за реда за класифициране на рaстенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3 ал. 2 от ЗКНВП.

Веществото МDMB – INACА (N-(1Н-индазол-3-илкарбонил)-3-метил-L-валин, метилов естер) към инкриминираната дата не е било поставено под контрол в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредбата за реда за класифициране на рaстенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3 ал.2 от ЗКНВП, но представлява химичен аналог на веществата MBMDBUTINACA(метил (2S)- 2-[(1-бутилиндазол-3-карбонил)амино]-3.3 диметилбутанoат) и 4FMDMB-BINACA (метил-(2S)-(1-(4-флуоробутил)-1Н-индазол-3-карбоксиамидо]-3.3 диметилбутаноат, 4F-ADB, 4F-MDMB-BUTINACA I 4-F-MDMB-BINACA, които от своя страна са поставени под контрол съгласно ЗКНВП.

При обсъдените доказателства и доказателствени средства, въззивният съд сподели заключенията на първата инстанция и намери, че правилно РС-Бургас е стигнал до извода, че деянието на подс. П., не осъществява възведеното му с обвинителния акт престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК, а следва да се квалифицира като такова, изпълващо изцяло състава на престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 предл. второ т.1 от НК - маловажен случай на държане на наркотични вещества без надлежно разрешително.

От обективна страна, подсъдимият П. е упражнявал собствена фактическа власт, т.е. държал у себе си описаните по-горе по вид, тегло и стойност, високорискови наркотични вещества - MDMB-4en-PINACA(MDMB-PENINACA, Метил (S)- 3,3- диметил-2-1 (пент-4ен-1-ил)-1H-индазол-3-карбоксамид) бутаноат); и 5F-ADB(5F-MDMB- PINACA, Метил-2{1[(5-флуоропентил)-1Н-индазол-3-ил] формамидо}-3,3 диметилбутаноат), както и веществото МDMB-INACА(N-(1Н-индазол-3-илкарбонил)-3- метил-L-валин, метилов естер), без предвиденото в чл.73 ал.1 от ЗКНВП и чл.1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73 ал.1 от ЗКНВП разрешително. От субективна страна, подсъдимият е осъществил престъплението при „пряк“ умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 предл. първо от НК, като форма на умишлена вина, тъй като е съзнавал забранения характер на държаните субстанции и обстоятелството, че не разполага с изискващото се разрешително, и наред с това е предвиждал и желаел настъпването именно на съставомерните последици от неправомерното държане. Доказателство за посочената форма на вина, като субективен елемент от състава на престъплението, е и признанието на подс. П. пред полицейските служители още в началото на извършваната от тях проверка, че държи у себе си наркотични вещества.

По отношение на веществото МDMB-INACА(N-(1Н-индазол-3-илкарбонил)-3метил-L-валин, метилов естер) правилно съдът е съобразил, че макар и да не било включено в Списък I от НРКРВН, към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП и следователно не може да се дефинира като „наркотично вещество“ към датата на извършване на деянието – 07.08.2023г, предвид дадената в § 1 т.17 от Допълнителната разпоредба на ЗКНВП легална дефиниция на понятието „аналог“ (всяко вещество, което не е включено в списъците по чл. 3, ал. 2, но има сходен химически строеж с някое наркотично вещество и предизвиква аналогично действие 3 върху човешкия организъм), и заключението на кредитираната с доверие от двете инстанции химическа експертиза, то е представлявало аналог на високорискови наркотични вещества, които към инкриминираната дата са включени в Списък I от НРКРВН, към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП, а именно: MBMD- BUTINACA(метил (2S)- 2-[(1-бутилиндазол-3-карбонил)амино]3.3 диметилбутанoат) и 4F-MDMB-BINACA (метил-(2S)-(1-(4-флуоробутил)-1Н-индазол-3карбоксиамидо]-3.3 диметилбутаноат,

4F-ADB,

4F-MDMB-BUTINACA

I

4-F-MDMB-BINACA, тъй като основната част на молекулата на тези вещества е еднаква – имат сходен химически строеж, и въздействието им върху човешкия организъм е аналогично. Ето защо и веществото МDMB-INACА(N-(1Н-индазол-3-илкарбонил)-3-метилL-валин, метилов естер), независимо от липсата на отразяването му в посочения списък, също е било поставено под разрешителен режим и подсъдимият е следвало да притежава надлежно разрешително за държането му, с каквото П. безспорно не разполагал.

При преценката си дали деянието съставлява „маловажен случай“, или не, районният съд коректно е съобразил характера и вида на засегнатите от деянието обществени отношения, тяхната значимост и степента на увредата им, механизма на извършване и изобщо всички обстоятелства, свързани с деянието и дееца, както следва от легалната дефиниция за „маловажен случай“, дадена в чл.93 т.9 от НК. Вярно е, че подсъдимият е държал няколко вида наркотични вещества, но тяхното общо количество е 12.652 грама, което според съда е достатъчно да обоснове наказателна отговорност за подсъдимия, тъй като престъпното държане на наркотични вещества е формално престъпление, за чиято наказателна съставомерност не се изисква наличие на други вредни последици, извън осъщественото деяние. Следва да се има предвид обаче, че не е достатъчно количественото претегляне на обстоятелствата, имащи значение при обсъждане на въпроса дали дадено деяние представлява „маловажен случай“, или не, а е необходимо да бъде съобразена относителната им тежест. Забранените вещества от гледна точка на вид и количество не са нищожни, както правилно сочи държавното обвинение, но обсъдени ведно с данните за личността на подсъдимия, са недостатъчни да обосноват подвеждането на деянието под основния състав на чл.354 ал.3 т.1 от НК. Евентуалният риск от пристрастяване и вредният ефект на инкриминираните вещества върху човешкото здраве, от които именно следва обществената опасност на престъплението, в настоящия случай са минимални, а вредните последици от деянието - незначителни в сравнение с обичайните случаи на престъпления от същия вид. Няма спор и по отношение на соченото в протеста, че при престъпления от този вид, стойността на веществата, било то наркотични или техни аналози, изобщо не е елемент от състава на осъщественото престъпление, поради което не може да се отчита като критерий за обществената му опасност.