Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2358 от 10.09.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1933/2026
Вид
Определение № 2358
Подписан
10.09.2026
В сила
10.09.2026
Състав
Анна Иванова, Борислав Терзиев, Иван Анастасов

Цитирани разпоредби

  • чл.232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.262 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274,ал.1,т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2358 гр. Пловдив, 10.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Борислав Терзиев като разгледа докладваното от Анна Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20265300501933 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.248, ал.3 ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба вх.№29032/07.08.2026 г. на Х. С. Б. с ЕГН:********** чрез адв.К. П. Р. против определение №8121/1.07.2026 г. по гр.дело №12121/25г на РС-Пловдив, 16 гр.с., с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение №2589/26.05.2026 г. в частта за разноските.

Иска се отмяна на определението на РС като неправилно и незаконосъобразно и постановяване на друго, с което да се осъди ответното дружество да заплати на Х. Б. направените по делото разноски в пълен размер, а в полза на адвокатско дружество „К. П.

Р.“, Булстат 177503467 – сумата 552,20 евро с ДДС- адвокатско възнаграждение.

От въззиваемата страна „Неткредит“ООД, ЕИК 201253421 чрез пълн. Юрк.Д.Д. е постъпил отговор, с който счита жалбата за неоснователна.

ПОС, ХІV гр.с., като прецени доводите на страните по делото, намира, че молбата е подадена на 20.07.2026г, а обжалваното определение на ПРС е получено на 06.07.2026 г., поради което ЧЖ е подадена в указания 2-седмичен срок по чл.248,ал.3 ГПК, поради което е допустима, а разгледана посъщество е неоснователна, поради следното:

Пред ПРС е предявен осъдителен иск за връщане на даденото по нищожен договор за кредит по чл.55 ЗЗД с цена на иска – 1532 лв.

С протоколно определение №2714/18.03.2026 г. ПРС е прекратил производството по делото в частта, в която ищецът е направил отказ от иска за разликата над сумата 102,69 лв. до пълния предявен размер от 1532 лв. Определението не е обжалвано и е влязло в сила.

С крайния си акт - решение №2589/26.05.2026 г. ПРС е уважил иска за сумата 152 лв. и е присъдил на страните разноски по съразмерност.

С обжалваното определение ПРС е оставил без уважение искането на ищецът за изменение на решението в частта за разноските и присъждане на направените от него 1 разноски в пълен размер.

В ЧЖ са изложени доводи, че ПРС не е следвало да присъжда разноски по съразмерност на ответника, тъй като той не е поискал да му се присъдят разноски при прекратяване на делото чрез допълване на прекратителното определение . Ч.жалбоподател счита, че искането за присъждане на разноски след изтичане срока за обжалване на прекратителното определение е недопустимо като преклудирано. Представя съд.практика на ВКС – о.610/22.11.22г по ч.т.д.2352/22-1 ГО, о.455812.11.2010г по ч.гр.д.№405/2010-2 ГО, където е казано, че ако съдът не се е произнесъл по искането за разноски при частично прекратяване на делото по чл.232 ГПК /при хипотеза на оттегляне на иска/, насрещната страна може да поиска допълване на определението в срока по чл.274,ал.1,т.1 ГПК в 1седчмичен срок от съобщението; че съгл.чл.81 ГПК - с всеки акт, който приключва делото, съдът се произнясе по искането за разноски. При оттегляне и отказ от иск, връщане на ИМ, връщане на жалба, ответникът може да иска присъждане на разноски с молба по чл.248 ГПК.

ПОС намира, че разглежданите хипотези не касаят настоящия случай, тъй като частичното прекратяване на настоящето дело не е в хипотезата на частично оттегляне на иск /чл.262 ГПК/, а по чл.263 ГПК – частичен отказ от иск. Другият случай касае прекратяване на делото поради пълен отказ от иск, а в случая делото е частично прекратено поради частичен отказ,т.е. цит. съд.практика е неотносима към настоящия случай, поради което правилно РС е присъдил разноски по съразмерност на страните по арг. от чл.78, ал.1 ГПК и чл.78,ал.4 от ГПК.

Поради изложеното ПОС намира, че РС е постановил правилен и закосъобразен акт, поради което молбата за изменението му е неоснователна и следва да се остави без уважение.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№29032/07.08.2026 г. на Х. С. Б. с ЕГН:********** чрез адв.К. П. Р. против определение №8121/1.07.2026 г. по гр.дело №12121/25г на РС-Пловдив, 16 гр.с., с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение №2589/26.05.2026 г. в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3