Определение № 208 от 10.06.2021, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 208 гр. Стара Загора , 10.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Пламен Ст. Златев

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20215500501352 по описа за 2021 година

Производството е образувано по частна жалба от „П.к.Б.“ ЕООД, ***, чрез юриск. Р.И. против определение № 260644 от 01.03.2021г., постановено по гр.д. № 4251/2019г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено протоколното определение от 01.02.2021г., за обявяване устните състезания за приключени, оставен е без разглеждане предявения от „П.к.Б.“ ЕООД, *** против З. Г. Н. и Ж.В.М. установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 2145/2019г. по описа на СТРС, прекратено е производство по делото и е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1167 от 22.04.2019г., издадена по ч.гр.д. № 2145/2019г. по описа на съда; присъдени са разноски.

Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Моли съдът да отмени обжалваното определение като неправилно и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.

Претендира разноски за производството в размер на 15 лв. ДТ и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

След постановяване на определението ответникът Ж.М. е починал, поради което с определение от 05.04.2021г. районният съд е конституирал на негово място наследника му П. Ж. Д..

В срока е постъпил писмен отговор от П. Ж. Д., чрез адв. М. Р., в който взема становище за неоснователност на частната жалба. Излага подробни съображения и моли да се потвърди обжалваното определение. Претендира разноски за 1 производството.

Постъпил е писмен отговор и от З.С. Н., чрез адв. Н.Н., в който се взема становище за неоснователност на частната жалба и правилност и законосъобразност на обжалваното определение. Излага съображения и моли да бъде потвърдено.

Претендира за разноски.

По делото е постъпила частна жалба от З. Г. Н., чрез адв. Н.Н. против определение № 261032 от 05.04.2021г. постановено по делото, постановено по реда на чл. 248 ГПК.

Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното определение относно разноските в заповедното производство. Моли определението да бъде отменено и да се присъдят разноски за длъжника в заповедното производство.

В срока е постъпил отговор от „П.к.Б.“ ЕООД, ***, в който се взема становище за неоснователност на частната жалба на другата страна. Моли да се отхвърли като неоснователна и да се потвърди обжалваното определение.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери допустимостта й намери за установено следното:

Жалбите са допустими, като подадени в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за въззивното частно производство.

Производството пред РС – Стара Загора е образувано по предявен установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК.

Ищецът „П.к.Б." ЕООД - ***, чрез пълномощника си, претендира вземания на заявителя срещу З. Г. Н. и Ж.В.М. в общ размер на 4108.91 лева, представляващи неизплатено парично задължение по Договор за револвиращ заем № 5005086584.

Твърди, че на 04.10.2013г. бил сключен Договор за револвиращ заем (ДРЗ) № 5005086584, между „П.к.Б." ЕООД като кредитор от една страна, и З. Г. Н. и Ж.В.М., като солидарни длъжници, от друга страна. Параметрите на сключения Договор за револвиращ заем били както следва: Общо задължение по договора: 6795.31 лева, включващо: Сума за изплащане на заема: 3000 лв.; Срок на заема: 48 месеца; Размер на вноска: 139.20 лв. ; Дата на погасяване: 5-ти ден от месеца; Годишен процент на разходите (ГПР %): 55.28 %; Годишен лихвен процент 46.81 %; Лихвен процент на ден:

0.13%. Договорът бил подписан при Общи условия /ОУ/. ОУ са неразделна част от договора, предадени на клиента при подписването им и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва 2

/Буква „Б" от ДРЗ/. Сочи, че съгласно Буква „Г" от ДПК на клиента е предоставен безвъзмездно, на хартиен носител, в лесна и разбираема форма, на български език информация във формата на стандартен европейски формуляр. Чрез него се давали разяснения на лицата, които да им помогнат да преценят доколко предлаганият договор за заем съответства на техните потребности и финансово състояние. Във формуляра били упоменати и всички параметри на бъдещия договор, както и общата сума, която следвало да се заплати по кредита.

Още на този предварителен етап длъжникът бил запознат с цената на кредита.

На основание чл. 121 - чл. 127 от ЗЗД, Ж.В.М., в качеството си на солидарен длъжник по договора за потребителски кредит, се задължил да отговаря за задължението на З. Г.

Н., състоящо се в погасяване на заема. Съгласно Общите условия задълженията на солидарните длъжници спрямо кредитора и произтичащи от Договора за револвиращ заем и Общите условия, били поети при условия на солидарност и кредиторът има право да изисква изпълнение от които и да е от тях. „П.к.Б." ЕООД изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като превел на 07.10.2013г. парична сума в общ размер на 3000.00 лв. по посочената от длъжника З. Г. Н. банкова сметка, видно от приложеното с исковата молба преводно нареждане от 07.10.2013г. От своя страна длъжникът поел задължение да погасява предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план, който е неразделна част от Договора за револвиращ заем. Изготвен бил погасителен план с определени 48 равни месечни вноски, в размер на 139.20 лв., с падежна дата - всяко 5-то число на месеца. Предвид обстоятелството, че длъжникът не изпълнявал поетите договорни задължения и направил 19 пълни погасителни вноски и една частична, изпаднал в забава, съгласно погасителния план към ДРЗ, като падежът на последната по ред погасителна вноска бил на дата 05.11.2017г. Крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план към ДРЗ изтекъл на 05.11.2017г., с изтичането на който срок настъпила и изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер.

Към настоящия момент размерът на погасеното от длъжниците задължение по ДРЗ № 5005086584 било в общ размер на 2703.80 лв. С плащанията си длъжниците погасили част от номинала по заема в размер на 2686.40 лв. Сумата от 17.40 лв. отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.10.1 от ОУ. „П.к.Б." ЕООД изпълнило точно, съгласно ОУ към Договор за револвиращ заем № 5005086584, задължението си като превело по посочена от КЛ в ДПК банкова сметка заемната сума.

По силата на сключения Договор клиентът се задължил да върне на кредитора така предоставените парични средства, заедно с договорното възнаграждение. По преценка на клиента, същият можел да се откаже от сключения ДПК най-късно в 14 дневен срок въз основа на връчено писмено известие за отказ от ДПК на адреса на кредитора.

Длъжникът не се отказал от сключения договор, усвоил паричните средства, които 3 били отпуснати първоначално. Също така изпълнявал задълженията си по договора, като до един определен момент били погасявани вноските. Този факт ясно свидетелствал, че клиентът е запознат с условията на договора.

Поради неизпълнението на договорното задължение, „П.к.Б." ЕООД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в Районен съд- гр. Стара Загора. По заявлението било образувано ч.гр.дело № 2145/2019г. На дружеството било изпратено указание на основание чл.

415, ал. 1, т.2, че може да предяви иск за установяване на вземането, получено от заявителя на 16.07.2019г.

С допълнителни молби от 16.10.2019г. и от 27.11.2019г. ищецът уточнява претенцията си, като твърди, че договорът за потребителски кредит е подписан на 04.10.2013г., но реално е произвел действие на 07.10.2013г., когато заемната сума по договора е била преведена по сметка на длъжника.

Ищецът моли, след като съдът се убеди в основателността на исковата претенция, да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „П.к.Б." ЕООД по договор за револвиращ заем № 5005086584 срещу солидарните длъжници З. Г. Н. и Ж.В.М., в размер на 4108.91 лв., от която сума 2392.31 главница по договора, и 1716.60лв. договорно възнаграждение, ведно със законната лихва от входиране на заявлението. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът З.С. Н., в отговора си излага съображения за изтекла погасителна давност на вземането. Счита, че представения договор се счита прекратен от 05.04.2014г., като излага доводи за това. Оспорва твърдението на ищеца, че са платени по договора 11 вноски. Счита клаузата за лихва за забава в размер на ОЛП+10% годишно, начислена на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане за нищожна, както и клаузите за ГЛП 55,28% на разходи, ГЛП върху вземането 46.81%, и ЛП на ден 0.13%. Моли съдът да отхвърли иска, поради изтекла погасителна давност, алтернативно да отхвърли същия, като неоснователен. Претендира за разноските по делото.

Ответникът Ж.В.М., чрез пълномощника си, излага доводи за недопустимост на иска, поради констатираното различие в сочените дати на сключване на договора за кредит, както и в размера на сумата. Счита иска за неоснователен. Не оспорва, че първия ответник по иска - З. Г. Н. е сключил Договор за револвиращ заем №5005086584 от 04.10.2013г. с „П.к.Б." ЕООД. В този договор като солидарен длъжник бил вписан втория ответник по иска - Ж.В.М.. Действително ответникът подписал процесния договор. По този въпрос няма спор между страните. Счита обаче, 4 че Договорът съдържа нищожни клаузи, поради което и същите не могат да породят правни последици. Счита, че посочените стойности за определяне на ГПР и ГЛП са прекомерни, поради което и съответните клаузи са нищожни, поради противоречие с добрите нрави, с оглед нормата на чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП. Твърди, че неразделна част от Договора за револвиращ заем били Общите условия, които обаче не били подписани от ответниците по иска. На ответника М. не бил връчен препис от тях.. Представеният като доказателство по делото стандартен европейски формуляр не носел подписа на нито един от ответниците. Нещо повече ответникът М. не бил включен по никакъв начин в него. Правело впечатление, че има съществено разминаване в някои клаузи между този европейски формуляр и сключения ДРЗ. Посредством този стандартен европейски формуляр ответниците /ако изобщо били уведомени за него/ били заблудени за бъдещите параметри на договора, както и за сумата, която трябва да се заплати по кредита от кредитоискателя, което пък от своя страна представлявало нарушение разпоредбите на ЗПК. В исковата молба ищецът признавал, че ответниците изплатили 19 пълни погасителни вноски, но претендираната от него сума не съответствала на това твърдение. Твърдението, че общото задължение по договора възлиза на 6795,31 лева, от която била изплатена сумата от 2703,80 лева не съответствало на претендираната сума. Не било ясно защо ищецът твърди, че договорът бил прекратен автоматично, считано от 20.05.2014г. От приложеното по делото извлечение по сметка било видно, че ответникът изпаднал в забава още след плащане на първата вноска, а именно към 05.02.2014г. По силата на цитираната разпоредба от ОУ, договорът следвало да се счита прекратен към тази дата. В конкретния случай вземането на ищеца станало изискуемо на 05.02.2014г., когато ДРЗ безусловно бил прекратен и цялото остатъчно задължение по договора станало изискуемо изцяло. От тази дата започнала да тече погасителната давност, преклудираща правото на ищеца да претендира вземането си. Макар да счита, че в случая приложима била кратката - три годишна давност, тъй като се касаело за периодични плащания, то и общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД била изтекла на 05.02.2019г., съотв. към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК 18.04.2019г. давността вече била изтекла. Счита претенцията на ищеца за лихва за забава на основание т. 10.1 от ОУ за прекомерна, противоречаща на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, респ. за нищожна. От друга страна начисляването на лихва за забава върху дължимата месечна вноска, която пък от своя страна включвала освен главницата и лихви, представлявало пряко нарушение на забраната за начисляване на лихви върху лихви. Счита за нищожни следните клаузи от ДРЗ, а именно: размер на ГПР % - 58,26 и ГЛП 46,81 % или лихвен процент 0,13 % на ден. Счита, че посочената лихва е нищожна на основание чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 21, ал. 2 ЗПК чл. 143 ал.2 т.5 от ЗЗП. и чл.