Определение № 331 от 04.02.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 331 гр. Бургас, 04.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20242100501594 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по повод депозирана частна жалба с вх. № 4567 от 20.08.2024г. по описа на Районен съд – Айтос от „Еос Матрикс“ ЕООД със седалище гр. София против Определение № 516 от 07.08.2024г., постановено по гр. дело № 287/2024г. по описа на Районен съд – Айтос, с което е оставена без уважение молба за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

Депозираната частна въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на обжалване и от лице, което има правен интерес да го атакува.

Жалбата е постъпила в преклузивния срок за атакуване на определението (съобщение за изготвеното определение е получено от страната на 12.08.2024г., а жалбата е изпратена чрез куриер в съда на 19.08.2024г.), дължимата държавна такса е заплатена и процесуалният представител на въззивника – юрисконсулт Петър Етов разполага с валидна представителна власт да сезира настоящата инстанция (лист 5 от въззивното производство).

В частната жалба се посочва, че първоинстанционното определение е неправилно, тъй като не е съобразено с фактическите обстоятелства по делото. Посочва се, че ответната страна не само е признала за основателен иска в срока за отговор на исковата молба, но и с поведението си дружеството не е дало повод за завеждане на делото и възприетия от 1 първоинстанционния съд мотив, че наличието на изпълнителен титул е достатъчно за обосноваване на правен интерес и присъждане на разноските в тежест на ответната страна е неправилен.

В жалбата се посочва, че „Еос Матрикс“ ЕООД в качеството си на частен правоприемник на процесното вземане не е дало повод с процесуалното си поведение за завеждане на настоящия иск, а обстоятелството, че след като е било прекратено образуването на изпълнителното дело по описа на ЧСИ Таня Маджарова на 08.05.2020г. с нарочно Постановление, като не са били предприети последващи действия, които да накърнят правата на длъжника, свидетелства в тази насока – кредиторът чрез процесуалното си поведение е показал, че се е дезинтересирал от последващи действия по отношение на ищеца.

С частната жалба се претендира атакуваното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново определение, с което да бъде изменено постановеното първоинстанционно решение в частта му за разноските.

При условията на евентуалност (в случай, че съдът не уважи жалбата и прецени, че разноските следва да останат в тежест на ответната страна) – въззивното дружество претендира да бъде намален размерна на присъденото възнаграждение за адвокат, като съдът вземе предвид видът на спора, интереса, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Ответната страна по депозираната частна жалба – И. А. Х. чрез своя процесуален представител – адвокат Райна Шангова оспорва депозираната частна жалба и счита, че същата е допустима, но неоснователна.

В писмения отговор се посочва, че ответната страна – „Еос Матрикс“ ЕООД разполага с изпълнителен титул и е конституиран като взискател в изпълнителното производство срещу И. А. Х. (макар и по него да е настъпила перемпция), което води до неприложимост на практиката, съгласно която ответникът се освобождава от отговорност за разноски.

Претендира се частната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски.

2

Окръжен съд – Бургас, като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени иска от И. А. Х. против „Еос Матрикс“ ЕООД, с които се претендира да бъде прието за установено по отношение на „Еос Матрикс“ ЕООД, че ищцата не дължи изчерпателно посочени парични суми, дължими по издаден изпълнителен лист по частно гр. дело № 90/2012г. по описа на Районен съд – Айтос и по издаден изпълнителен лист по частно гр. дело № 91/2012г. по описа на Районен съд – Айтос.

С Решение № 152 от 19.06.2024г., постановено по гр. дело № 287/2024г. по описа на Районен съд – Айтос е прието за установено по отношение на страните, че за „Еос Матрикс“ ЕООД е погасена по давност възможността за принудително изпълнение на вземанията против И. А. Х. в размер на сумата от 8 064, 76 лева – главница, 1 523, 94 лева, представляваща лихва, 199, 68 лева, представляваща наказателна лихва, 195, 77 лева, представляваща разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 09.02.2012г. по частно гр. дело № 91/2012г. по описа на Районен съд – Айтос в полза на „Райфайзенбанк България“ АД, и които вземания са прехвърлени на „Еос Матрикс“ ЕООД с договор за цесия от 25.04.2012г., както и сумата от 680, 53 лева – главница; 148, 90 лева, представляваща лихва, 42, 68 лева, представляваща наказателна лихва, 25 лева разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 09.02.2012г. по частно гр. дело № 90/2012г. по описа на Районен съд - Айтос в полза на „Райфайзенбанк България“ АД, и които вземания са прехвърлени на „Еос Матрикс“ ЕООД с договор за цесия от 25.04.2012г. В своите мотиви, първоинстанционният съд е приел, че ответната страна е признала предявените искове.

С цитираното решение е осъдено ответното дружество – „Еос Матрикс“ ЕООД да заплати на И. А. Х. сума в размер на 1 815, 25 лева, представляваща направените по делото разноски. По отношение на разноските – първоинстанционният съд е посочил, че ответната страна разполага с изпълнителен титул и е конституиран като взискател в изпълнително производство против длъжника (макар по него да е настъпила перемпция), което води до неприложимост на практиката, съгласно която 3 ответникът се освобождава от отговорност за разноски, като постановена при различна фактическа обстановка.

В срока за обжалване на решението, „Еос Матрикс“ ЕООД е депозирало молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК с искане за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта му за разноските, като не се присъждат в негова тежест разноските по делото, а същите да останат в тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Ответната страна по депозираната молба – И. А. Х. – ищец в първоинстанционното производство чрез своя процесуален представител депозира писмен отговор на молбата, в който посочва, че искането е неоснователно, тъй като твърденията в подадената молба, че с поведението си ответното дружество не е дало повод за завеждане на делото целят единствено незаплащането на разноски.

С обжалваното понастоящем определение – Районен съд - Айтос е приел, че молбата на ответника по чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователна по изложените в мотивите на решението съображения, че ответникът е дал повод за завеждане на делото. В своите мотиви, първоинстанционният съд е посочил, че в своето решение е изложил подробни мотиви при присъждането на разноските в тежест на ответната страна и няма основание решението да бъде изменено – не е налице необходимост изводите на съда да бъдат преосмислени. Съдът е посочил, че се касае за полагане на квалифициран труд от страна на процесуалния представител на ищеца, тоест – адвокатското възнаграждение не се явява прекомерно. Поради това и доколкото в молбата си ответникът не е изложил нови твърдения и обстоятелства, а поддържа доводите си в отговора на исковата молба, БРС е приел, че не са налице основания за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските и е отхвърлил искането по чл.248, ал.1 ГПК.

Окръжен съд – Бургас намира депозираната частна жалба за неоснователна, а атакуваното Определение № 516 от 07.08.2024г., постановено по гр. дело № 287/2024г. по описа на Районен съд – Айтос за правилно и законосъобразно, като напълно споделя фактическите констатации на първоинстанционния съд и направените въз основа на тях правни изводи, поради което препраща към тях на основание чл. 272 във връзка с чл. 278, ал. 4 от ГПК.

4

По отношение на наведените в частната жалба възражения, съдът намира следното:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право да иска присъждане в тежест на ответника на разноски, съобразено с уважената част на иска.

Безспорно е, че с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на установените в цитираната разпоредба две изисквания – с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Преценката за това дали тези изисквания са изпълнени, е винаги конкретна с оглед фактите по делото и следва да бъде извършена от съда, разглеждащ спора по същество.

С оглед данните по делото, въззивният съд намира, че в настоящия случай предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК не са налице в тяхната кумулативна даденост, както правилно е приел и районния съд.

В писмения отговор на исковата молба, ответната страна първоначално е оспорила допустимостта на заявената претенция поради липса на правен интерес, като е посочила, че не е налице висящо изпълнително производство, а производството по изпълнително дело № 580/2012г. по описа на ЧСИ Маджарова е прекратено много преди датата на входиране на исковата молба и издаденото постановление за прекратяване на изпълнителното производство е влязло в законна сила. Изрично в отговора на исковата молба, ответното дружество е заявило, че в случай, че съдът не приеме изложените аргументи за недопустимост на предявените искове поради липса на правен интерес, то признава, че е погасена по давност възможността за принудително изпълнение по отношение на посоченото вземане.

В този смисъл, съдът приема, че е налице признание на предявените искове от ответната страна – „Еос Матрикс“ ЕООД, но не е налице втората от необходимите предпоставки, които както бе посочено погоре следва да бъдат налице при условията на кумулативност, а именно – ответната страна да не е дала повод за завеждане на иска. По делото е представено копие от Становище, отправено до И. А. Х. от страна на „Еос Матрикс“ ЕООД, в което се посочва, че на 08.02.2024г. (преди предявяване на настоящите искове) в деловодството на „Еос Матрикс“ ЕООД е получено 5 заявление от И. Х. за изтриване на нейните данни от системата на „Еос Матрикс“ ЕООД и подаване на коригираща информация към Централен кредитен регистър към БНБ с аргумент, че дължимите парични задължения спрямо дружеството са погасени по давност. В представеното по делото Становище изрично се посочва, че от страна на дружеството – кредитор „Еос Матрикс“ ЕООД липсва изрично волеизявление, с което да се признава, че задължението по което тя е съдлъжник е погасено по давност, което логически води до извода, че този факт е все още спорен между страните и при наличието на такова спорно право между страните неговото установяване е единствено от компетенциите на общия съд. В заключение – ответното дружество дава отговор на ищцовата страна в настоящото производство, че искането й за изтриване на данни от системата на „Еос Матрикс“ ЕООД не може да бъде уважено поради липса на предпоставките и личните й данни продължават да са необходими за първоначалната цел, за които са били събрани от администратора на данните.

При това положение - с така изпратеното до ищеца писмо, за съда се налага извода, че извънпроцесуалното поведение на ответника е поводът за завеждането на делото, доколкото същият счита, че процесните вземания са дължими и отказал на ищцовата страна – И. А. Х. да приеме, че претендираните от нея вземания са погасени по давност и да я заличи от своя кредитен регистър. Именно това поведение на ответното дружество е станало и причина ищцовата страна да предяви иск и да търси необходимост от съдебната намеса и на търсената с иска защита. С оглед данните по делото, настоящият състав намира, че са правилни изводите на първоинстанционния съд, че с поведението си ответното дружество е дало повод за завеждане на делото.