Решение № 541 от 08.07.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 541 гр. гр. Хасково, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Нина П. Делчева като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20235640101190 по описа за 2023 година

Предявен е от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, ул.”Хенрик Ибсен” №15, ет.6, представляван от изпълнителните директори Л.Д. и С.П., чрез юрисконсулт В.Ц., против М. С. А. с ЕГН:********** от гр.*************, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 15.11.2016г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответницата е сключен договор за потребителски кредит с номер PLUS-14153390, въз основа на който между страните възникнало облигационно отношение. По силата на договора за кредит кредитодателят предоставил на кредитополучателя кредит за потребителски цели в размер на 5000лв., която сума била получена от последния по посочена от него банкова сметка в „Уникредит Булбанк“ АД. В чл.2 от договора за кредит страните уговорили, че кредитополучателят заплаща такса ангажимент в размер на 175лв., срещу която кредитодателят се задължавал да сключи договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т.5 от ЗПК. Таксата се заплащала от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредитодателят я удържал от предоставения размер на кредита за потребителски цели. Ищецът твърди, че към исковата молба е приложено нареждане от 16.11.2016г., което доказвало факта на усвояване на кредита за сумата от 4825лв. Договореният фиксиран лихвен процент бил в размер на 17,45лв. Размерът на годишния процент на разходите бил 20,84%.

Кредитодателят изпълнил всички свои задължения по договора за кредит.

От своя страна кредитополучателят се задължил да върне предоставения 1 кредит ведно с лихвите на 60бр. месечни погасителни вноски. Твърди се, че кредитополучателят не изпълнил всички свои задължения по договора за кредит. В таблица в исковата молба са посочени направените от кредитополучателя вноски към първоначалния кредитор.

Платените суми били разпределени за погасяване на част от задълженията на ответника, като падежът на първата неплатена вноска настъпил на 05.10.2019г. Считано от следващия ден длъжникът изпадал в забава, в който случай се дължала лихва за забава, чийто размер се изчислявал спрямо размера на действащата законна лихва. Кредитополучателят дължал и непогасената договорна възнаградителна лихва.

На 22.04.2020г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и ищеца „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД бил сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, съгласно който цедентът прехвърлил на цесионера на периоди индивидуално договорени между страните, определено портфолио от вземания, индивидуализирани в Приложение №1а. На 18.06.2020г. било подписано Приложение №1а, в което подробно били индивидуализирани и описани цедираните със същото вземания. По силата на договора за цесия и на основание чл.99, ал.2 от ЗЗД титуляр на вземанията по договора за кредит, включително вземанията, претендирани в настоящото производство станал ищецът.

С оглед задължението по чл.99, ал.3 от ЗЗД цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията. Чрез препоръчана пратка на „Български пощи“ ЕАД уведомлението за цесия било изпратено до адреса, посочен в договора за кредит. Пратката била върната в цялост, тъй като адресатът не бил открит на адреса. Предвид това било приложено към исковата молба, което се иска да бъде връчено ведно с приложенията на ответника.

Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения, ищецът в качеството му на цесионер по договора за кредит предявил претенцията си по съдебен ред и подал заявление по чл.410 от ГПК.

По образуваното ч.гр.д.№403/2023г. по описа на РС-Хасково била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, която била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Поради тази причина съдът указал на заявителя да предяви иск, с който да установи вземането си.

Горепосочените факти обуславяли интереса и легитимацията на ищеца да подаде настоящия иск, като с него претендирал част от вземанията, за които била издадена заповед за изпълнение, а именно 3107,59лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението, 489,37лв. – договорна възнаградителна лихва за периода 05.10.2019г. – 05.12.2021г., 845лв. лихва за забава за периода 20.02.2020г. – 17.02.2023г., с изключение на периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г.

Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумите от 3107,59лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението, 489,37лв. – договорна възнаградителна лихва за 2 периода 05.10.2019г. – 05.12.2021г., 845лв. лихва за забава за периода 20.02.2020г. – 17.02.2023г., с изключение на периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г. Претендира направените в настоящото и в заповедното производство разноски.

Назначеният на ответника особен представител адв.Г. Д. Г. депозира отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявените искове като нередовни и недопустими, алтернативно като неоснователни. Твърди, че в обстоятелствената част на исковата молба липсва уточнение главницата за кой период се претендира и как е формирана исковата сума. Нямало уточнение и за това претендираната възнаградителна лихва върху каква главница е изчислена, нито било посочено лихвата в размер на 180,93лв. каква е по своя характер – възнаградителна или има характер на неустойка, защо се припокрива с другата и върху каква главница е начислена.

Извършената цесия била нищожна, поради което ищецът не бил носител на активната процесуална легитимация. Предмет на цесионната сделка не можело да бъдат непадежирали вземания, а само ликвидни и изискуеми такива.

На основание чл.99, ал.3 от ЗЗД договорът за цесия, сключен между ищеца и банката, нямал действие по отношение на длъжника и на третите лица, доколкото липсвало надлежно уведомяване.

На следващо място договора бил реален, а по делото липсвали доказателства, че ответницата действително е получила заемната сума.

Процесният договор за кредит бил недействителен поради неравноправните клаузи и поради нарушение на чл.11, ал.1, т.9, предл.2, предл.3 от ЗПК, вр.чл.22 от ЗПК.

Договора за кредит бил нищожен с оглед разпоредбата на чл.24 от ЗПК, която изрично препращала към разпоредбите на чл.143 – чл.146 от ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни клаузи. Неравноправните клаузи не обвързвали потребителя по арг. от чл.6, §1 от Директива 93/13/ЕИО. Освен това съдът бил длъжен да преценява служебно неравноправният характер на клаузи в потребителски договор.

Незаконосъобразно било и формирането на месечните погасителни вноски. Нищожен бил договорът за кредит в частта му за определяне на фиксирания лихвен процент и ГПР бил нищожен, поради нарушение на добрите нрави.

Твърди се, че претендираните вземания в тяхната цялост са погасени по давност. Съгласно изявлението на ищеца, първата неплатена вноска била от 05.10.2019г., а погасителните вноски като периодични платежи се погасявали с тригодишна погасителна давност.

Предвид гореизложените съображения се иска отхвърляне на предявените искове. В случай, че се приеме основателност на исковете се твърди, че ищецът не съобразил направените от ответницата плащания по договора за кредит. Липсвала информация с плащането от 1000лв., направено на 25.08.2019г., какво се погасява. Освен това ответницата била застрахована 3 със застраховка „Защита на плащанията“ и било възможно да има получени плащания по застраховката и така кредиторът да получи два пъти плащане за едно и също нещо.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :

По подадено от ищцовото дружество заявление е образувано ч.гр.д.

№403/2023г. по описа на РС-Хасково по реда на чл.410 от ГПК срещу ответницата за сумите 3107,59лв. – главница по договор за потребителски кредит № PLUS-14153390 от 19.11.2016г.; 489,37лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 05.10.2019г. до 05.12.2021г.; 605,78лв. – лихва за забава от 06.10.2019г. до 17.02.2023г., ведно със законна лихва върху главницата от 20.02.2023г. до изплащане на вземането и разноски. За тези суми е издадена и заповед за изпълнение по ч.гр.д.№403/2023г. по описа на съда. Видно от приложения с исковата молба договор за потребителски паричен кредит същият е сключен между ответницата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на 15.11.2016г., в който е отразено размера на сумата, предоставена на кредитополучателя, размера на погасителните вноски и броя на същите, застрахователна премия, такса ангажимент, общата стойност на плащанията, ГПР и лихвения процент. В самият договор е инкорпориран и погасителен план. Представени са също така сертификат, декларация за предоставяне на лични данни и СЕФ. С платежно нареждане от 16.11.2016г. по банкова сметка на М. С. А. е заплатена сумата от 4825лв., съгласно договор PLUS-14153390, с наредител БНП Париба С.А.-клон София.

Приложен е рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020г., сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, и ищеца, както и приложението към него от 18.06.2020г., в което е отразено и вземането към ответницата. Представени са също така пълномощно, с което ищецът е упълномощен да представлява „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, включително и за уведомяване на длъжниците, както и писмено потвърждение за извършената продажба на вземания между двете дружества. Представено е и изпратеното до длъжника – ответник в настоящото производство уведомление за извършеното прехвърляне на вземания с дата 08.06.2023г., за което няма данни да е получено.

За изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. В своето заключение вещото лице сочи, че сумата по кредита е усвоена от кредитополучателя М. С. А. на 16.11.2016г., съгласно банково бордеро /платежно нареждане за кредитен превод/ от същата дата.

Вещото лице подробно описва заплатените от длъжника суми по договора за кредит съответно преди и след датата на рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020г. и приложение №1а от 18.06.2020г. В заключението е посочено, че първата изцяло неизплатена месечна вноска по процесния договор за потребителски кредит е с падеж 05.05.2020г. /41-ва вноска/.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до 4 следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.240 от ЗЗД, като се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за посочената в исковата молба сума. Съдът намира така предявения установителен иск за допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че дължи суми на ищеца по силата на договор за цесия, с който му е прехвърлено вземане на кредитодателя срещу ответника по сключен между тях договор за кредит.

Разгледан по същество иска се явява неоснователен. Видно от представения договор, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника на 15.11.2016г., последният е получил в заем определена сума, като е договорен размер на погасителните вноски и периодите за заплащане на същите, лихвите и другите задължения поети от кредитополучателя. В настоящото производство се твърди, че е останала неизплатена сума по така сключения договор за заем, което се установява и от депозираното от вещото лице експертно заключение. От представения договор за цесия от 22.04.2020г. и приложението към същия, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ищеца, се установява, че вземането на кредитодателя срещу ответника е прехвърлено на последния. До ответника е изпратено уведомление на 08.06.2023г. на адреса, посочен в договора за заем, за извършеното прехвърляне на задължението на ответника към кредитодателя на ищцовото дружество. В тази връзка съдът намира за основателни възраженията на ответната страна за липсата на връчено уведомление на длъжника, тъй като за същото няма данни да е било надлежно връчено на длъжника. Несъмнено, в настоящия случай не е налице редовно връчване на това уведомително писмо, тъй като няма данни да е достигнало до своя адресат. Следва да се има предвид, че уведомлението за цесия може да се приеме за редовно връчено и с получаване от длъжника на издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, както и с получаване от ответника в исковото производство на преписа от исковата молба, по която е образувано делото. В настоящия случай тези хипотези не са налице, за да се приеме редовно връчване на уведомлението за цесия, тъй като и заповедта за изпълнение и преписа от исковата молба са връчени на ответника чрез залепване. Не може да се приеме, че на страната е редовно връчено уведомлението за цесия с получаване на препис от исковата молба, тъй като такъв е връчен на назначения в настоящото производство на ответника особен представител. Изцяло в тази насока е практиката на въззивната инстанция и на ВКС /напр. решение №148/02.12.2016г., постановено по т.д.№2072/2015г. на ВКС/. Наред с това следва да се посочи, че процесният договор за заем е сключен между цедента и длъжника, а цесионерът се явява трето лице по отношение на постигнатото съглашение. При тези данни по делото не може да се направи обоснован извод, че ответникът следва да изпълнява задълженията си по договора за заем спрямо цесионера, а не спрямо цедента, тъй като липсва валидно уведомяване на същия за сключения между последните двама договор за цесия. Още повече, че от депозираното от вещото заключение се установява, че ответникът – длъжник по договора за потребителски кредит 5 извършва плащания по същия този договор и след прехвърляне на вземането на ищеца, като плащанията продължават да бъдат извършвани от ответника на кредитодателя – прехвърлител по договора за цесия. Предвид гореизложените съображения несъмнено в случая ищецът не е надлежно легитимиран да получава сумите, останали неизплатени по процесния договор за кредит, тъй като длъжникът все още не е надлежно уведомен за наличието на нов кредитор, на който да заплаща дължимите суми.