Решение № 245 от 20.06.2019, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Търговско дело 577/2018
- Вид
- Решение № 245
- Подписан
- 20.06.2019
- В сила
- 27.05.2021
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ДИНКОВА ДИНКОВА ЩЕРЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 405 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
Р Е Ш Е Н И E
№241 20.06.2019 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд граждански състав
На двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета година публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ: секретар Жана
Кметска прокурор като разгледа докладваното от съдия Д.Динкова т.дело номер
577 по описа за 2018 година.
Производството по настоящото дело е образувано по повод предявените искове от Ж.С.Д., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник адв.В.Найденов, против ЗК „Лев инс“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София бул."Черни връх“ No 51 Д, представлявано от Мария Стоянова Масларова-Гъркова, Павел Валериев Димитров и Гълъбин Николов Гълъбов, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 250 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание в резултат на нанесени телесни увреждания от настъпило на 19.07.2016 год. събитие, ведно със законната лихва върху сумата, считано от момента на събитието – 19.07.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 968,52 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за лечение и медикаменти, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на събитието – 19.07.2016 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
От фактическа и правна страна ищецът твърди, че е претърпял травматични увреждания от ПТП при покрит риск по застраховка „Гражданска отговорност“ от ответника, а именно – руптура лиенис /разкъсване на слезка/, хемоперитонеум /наличие на кръв в перитонеалната кухина/, руптура интестини илеи /разкъсване на черва/, хематома ретроперитонеале, лезия дуоденирептера /разкъсване на дванадесетопръстника/,контузио церебри /контузия на мозъка/, интрапаренхимна хеморагия /вътрепаренхимен кръвоизлив/, десностранен пневмоторакс /наличие на въздух в плевралната кухина/, мозъчен едем /отток на мозъка/, кома. Уточнява, че е претърпял множество оперативни интервенции, при които му е отстранен далака и част от дебелото черво, поради което е в състояние на постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, което състояние е безвъзвратно. Посочва, че e лишен е от възможността да се придвижва самостоятелно и до края на живота си ще се нуждае от чужда помощ при ежедневното си придвижване и обслужване. В следствие на травмите от произшествието, се намира в постоянна опасност от настъпване на усложнения, които могат да доведат до смъртта му.
Ищецът заявява, че за претърпените от него болка и страдание следва да бъде обезщетен от застрахователя на автомобила на виновния причинител на ПТП, което е осъществено в рамките на покрит риск по застраховка ГО, полица №
BG/22116000917717, със срок на покритието 25.03.2016 г. – 24.03.2017 г., издадена от ответника ЗК „Лев инс“ АД.
Твърди се от ищеца, че след ПТП е прекарал близо два месеца в болнични заведения, като възстановяването му е продължило с лечение в домашни условия. Заявява, че нанесените му телесни увреждания са му причинили болки и страдание, както и са го лишили завинаги от възможността да бъде самостоятелен и са го поставили в зависимост от друго лице, което да го обгрижва до края на живота му.
Ищецът твърди, че в резултат на посочените телесни повреди, е понесъл и имуществени вреди, представляващи разходи за лечение и консумативи в размер на 968,52 лева.
В съдебно заседание претенцията се поддържа, ангажират се доказателства.
Ответникът оспорва изцяло основателността на иска. Оспорва описания механизъм на настъпване на ПТП, като твърди, че не е изяснена в цялост фактическата обстановка- механизма на ПТП, както и причините за настъпването му. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като пострадалият е пътувал без предпазен колан. Прави възражение по отношение на срока, за който се претендира лихва, като се позовава на КЗ.
Не се представлява в съдебно заседание, не се представят доказателства.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, представените доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е пряк иск против застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на увреденото лице в размер на 250 000 лв. и на обезщетение за имуществени вреди в размер на 968,52 лв. – разходи за лечение и медикаменти.
Няма спор между страните, че на 19.07.2016 год. е настъпило ПТП с т.а. “Мерцедес Спринтер“ и т.а. “Даф“ с румънски рег. №AG95 GMN, от което ищецът е пострадал в качеството си на пътник на предна лява седалка на т.а. “Мерцедес Спринтер“. Между страните не се спори, че гражданската отговорност за товарния автомобил е била застрахована при ответника по полица BG/22116000917717, със срок на покритието 25.03.2016 г. – 24.03.2017 г., издадена от ответника ЗК „Лев инс“ АД, съдържаща се в представените с исковата молба доказателства.
Ответникът оспорва механизма на произшествието, вината на водача на застрахованото МПС, претърпените вреди, причинно-следствената връзка между произшествието и причинените увреждания на ищеца.
От медицинската документация и от комплексната експертиза се установява, че ищецът е получил разкъсване на слезка, кръв в коремната кухина, руптура на тънките черва, ретроперитониален хематом, лезия на дванадесетопръстника, контузия на мозъка, интрапаренхимен кръвоизлив, двустранен пневмоторакс, мозъчен отток, кома. От експертизата е видно, че произшествието е настъпило по време на движение на автомобила, при предприемане на неубедителна маневра за изпреварване на превозно средство, като поради дясната дирекция на управлявания от водача Стоянов лекотоварен автомобил, последният не е имал възможност да наблюдава непосредствено пътното платно и да прецени има ли достатъчно разстояние за успешното предприемане и приключването на маневрата. В следствие на посоченото, при навлизането си в съседната лента за движение, водачът е установил, че няма да има възможност за завършване на маневрата, предприел аварийно спиране, но не успял да избегне сблъсъка с насрещно движещия се товарен автомобил ДАФ-влекач, който също е предприел едновременно аварийно спиране. От експертизата се установява, че сблъсъкът е настъпил в дясната странична част на т.а. “Мерцедес Спринтер“ и челно за т.а. ДАФ-влекач. С оглед на това съдът приема за доказано наличието на причинно-следствена връзка между произшествието, причинено виновно от Цветан Стоянов, и телесните наранявания на ищеца, който е пътувал като пътник на предната лява седалка на катастрофиралата кола. Отделно следва да се посочи, че в закона е установено оборимо предположение за вина на деликвента, което не е оборено със събраните по делото доказателства.
Ответникът е въвел възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради непоставяне на предпазен колан от ищеца като пътник в автомобила.
С решение
№67/15.05.2014 год. по т.д.№1873/13 год. на І т.о. на ВКС се приема, че в случай на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал. 1 КЗ отм. срещу застрахователя, съпричиняването подлежи на доказване от страната, която го е въвела в процеса, тъй като с позоваването на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД тя цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Именно поради това разрешение на ответника е било указано, че той носи тежестта да установи наличието на съпричиняване на вредоносния резултат, на което се позовава в отговора си.
Съдебната практика последователно приема, че съпричиняване на вредоносния резултат е налице, когато е осъществено конкретното проявление на действие или бездействие на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. При обективното съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД, намаляването на дължимото от деликвента обезщетение не e обусловено от преценката дали е налице виновно и противоправно поведение на пострадалото лице, а дали това поведение действително е в причинна връзка с последвалия резултат и по някакъв начин е допринесло за настъпването на решителното събитие - т.7 от ППВС № 17/1963 г., решение №96/29.06.2015 год. по т.д.№2461/2014 год. ІІ т.о. ВКС, решение №37/01.09.2015 год. по т.д.№1070/2014 год. ІІ т.о. ВКС и др. В конкретния случай, от една страна не е доказано бездействие от страна на пострадалия– непоставянето на обезопасителен колан, а от друга страна, както е видно от заключението по комплексната експертиза, поставянето на такъв не би било от съществено значение за настъпването на травмите, тъй като ударът е поет странично на автомобила, с голяма мощ, и причината за уврежданията е липсата на странични аербеци, а не липсата на колан. Нараняванията са получени от страничния удар, поради което експертите са заключили, че тялото на пътника не е останало неподвижно при сблъсъка с другия товарен автомобил и така са причинени уврежданията. При това положение не може да се приеме, че е налице противоправно поведение от страна на пострадалия, с което е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Приносът за настъпване на вредите трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем.
Претърпените от ищеца болки, физическо страдание, силни негативни изживявания и стрес от произшествието на 19.07.2016 год. представляват неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени от ответника на основание чл.432 ал.1 от КЗ.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде съобразено с конкретните критерии, съдържащи се в ППВС № 4/68 г.
Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите, при съблюдаване на съществуващата в страната икономическа конюнктура (така решение №
124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г., II т. о., ТК).
Болките и физическите страдания, следствие на телесно нараняване, са ноторни, като присъщи за всеки човешки индивид. В конкретния случай те са били причинени от увреждания, попадащи в юридическия критерий „тежка телесна повреда“ и „следна телесна повреда“ – загуба на слезката, както и част от дебелото черво, коремна травма с разкъсване на тънки черва, травма на белите дробове, изявила се с пневмоторакс, коматозно състояние вследствие на черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка и интрапаренхимен кръвоизлив. От документацията и от комплексната експертиза се установява, че ищецът е претърпял множество животоспасяващи операции първоначално в УМБАЛ Бургас, а впоследствие в УМБАЛСБМ “Пирогов“, бил е в кома и поставен на апаратна вентилация. Видно е от експертизата, че някои увреждания са необратими – свързани със загуба на органи, които никога няма да се възстановят, но освен тях ищецът има трайни отрицателни последствия и за дихателната, храносмилателната и половата си система, описани в заключението. От експертизата и от разясненията на в.л.П. в съдебно заседание се установява също така, че в резултат на коремната травма ищецът е получил субилеус – срастване на тънките черва със стената на корема, което прави труднопроходимо чревното съдържание, и това може да се счете за ексцес.
От показанията на св. Бедросян – съседка на ищеца, се установява, че тя го видяла след като се прибрал от болницата, около месец и половина след инцидента. Ищецът бил много отпаднал и отслабнал физически. Не можел да се храни и да се обслужва сам, имал белези по лицето и отвеждаща торбичка от животоспасяваща операция. Майка му се грижела за него и го захранвала с каши и пюрета, за да подобри общото му състояние. Според показанията на свидетеля, ищецът бил много стресиран, притеснен, изнервен и затворен в себе си, съвсем различен спрямо поведението му преди катастрофата. Посочва, че ищецът не могъл да тръгне на училище и пропуснал първата година след катастрофата. Възстановяването му продължило около година, а след това изпитвал срам да се среща с деца и й споделил, че коремът започнал да го боли отново. Имал проблеми и с дишането, поради което се наложила консултация с белодробен лекар.