Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 111 от 30.08.2024, Окръжен съд - Кърджали

Съд
Окръжен съд - Кърджали
Дело
Въззивно гражданско дело 152/2024
Вид
Решение № 111
Подписан
30.08.2024
В сила
29.10.2024
Състав
Пламен Александров Александров, Васка Динкова Халачева, Боян Бойков Ешпеков

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.184, ал.1, предл.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.68, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.326, ал.2 · Кодекс на труда
  • чл.328, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл. 328, ал. 1, т. 10 · Кодекс на труда
  • чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Кодекс на труда
  • чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Кодекс на труда
  • чл.89 и сл. · Кодекс на труда
  • чл. 3 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Кърджали, 30.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Васка Д. Халачева

Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело № 20245100500152 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

С решение № 191/12.04.2024 г., постановено по гр.д. №1812/2023 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявените от Н. Д. К., с ЕГН **********, адрес: гр. К., ул. „С.” № **, против С. “Й.”, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. К., ул. “Б.” № **, представлявано от д. Л. С.Ч., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, за отмяна на уволнението на ищцата Н. Д. К., наложено със Заповед № РДА 08*** от **.**.**** г., издадена от Началника на Регионално управление на образованието Кърджали /РУО/, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, и за възстановяване на заеманата преди това длъжност „д.“.

Съдът е осъдил ищцата да заплати на ответното училище и сумата от 1 700 лв., съставляваща разноски по производството за адвокатско възнаграждение.

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба, депозирана чрез процесуален представител – адв. Д. от недоволната от решението ищца Н. Д. К..

Първоинстанционното решение се обжалва като неправилно – поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Основният развит в жалбата довод се свежда до това, че решаващият съд необосновано приел за доказано обстоятелството, че предизвестието за прекратяване на трудовия договор на ищцата на длъжност д. в ответното училище, по реда и 1 при условията на чл.328, ал.1, т.10 от КТ при осъществено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е достигнало до адресата- до нея, поради което й е законосъобразно връчено при отказ, установен с подписите на свидетелите И. и Б.. В този аспект са изложени съображения, че представеният по делото в заверено копие на хартиен носител електронен документ- писмено Предизвестие с изх.№ 0Д02-****/**.**.**** г., подписан с КЕП от Началника на РУО- Кърджали, не удостоверявал дата, час, минута и секунда на съставяне, поради което необосновано било прието, че същият е съществувал към **.**.**** г. преди 10.00 часа, а именно преди часа на срещата, проведена между издалият предизвестието началник на РУО и ищцата К., на която среща й е връчено и последната отказала приемането му. Развито е и съображение, че по делото останало недоказано обстоятелството, дали ищцата е информирана устно от началникът на РУО, че й се връчва предизвестие или й е предоставен документ – предизвестие пред свидетелите, заверили отказа. Изложено е и съображение, че решаващият съд кредитирал показанията на разпитаните свидетели, без да отчете тяхната заинтересованост в хипотезата на чл.172 от ГПК. Изложено е и съображение, че игнорирането на противоречия в показанията на разпитаните свидетели, довело до неправилно тълкуване от първоинстанционния съд на обясненията на ищцата К. относно естеството на срещата й с началника на РУО- Кърджали на **.**.**** г.

Жалбоподателят К. моли въззивния съд да отмени атакуваното съдебно решение, вместо което постанови ново, с което да уважи изцяло предявените от нея обективно кумулативно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ предявени против С. „Й.“ - К..

Претендира присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, ответникът по въззивната жалба – С. „Й.“, гр. К., е подал писмен отговор, в който излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание, жалбодателят Н. Д. К. чрез процесуалния си представител, поддържа изцяло въззивната си жалба.

В съдебно заседание, ответникът по въззивната жалба С. „Й.“, гр. К., оспорва същата.

Поддържа изцяло аргументите си, изложени в депозирания си отговор. Прилага списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства и съобрази наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, както и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Жалбата, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването, е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/. При така 2 очертаната рамка на въззивната проверка, атакуваното решение се явява валидно и допустимо, като настоящият състав намира и, че при постановяването му не е допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми.

За да се произнесе относно неговата правилност, настоящият съд съобразявайки релевираните в жалбата оплаквания, изгради своето становище:

Първоинстанционният съд е сезиран чрез процесуален представител от ищцата Н. Д. К. с искова молба, с която срещу ответника С. „Й.“, гр. К., са предявени в обективно кумулативно съединение иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ с искане да бъде признато за незаконно уволнението на ищцата, извършено на основание чл. 328, ал.1, т.10 от КТ и бъде отменена издадената Заповед № РДА 08-*** от **.**.**** г. на Началника на РУО – Кърджали, и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ с искане да бъде възстановена ищцата на предишната й работа - д. на ответното училище.

В представения по делото отговор на исковата молба, ответникът С. „Й.“, гр. К. изтъква, че действително между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „д.“, че същата е придобила и упражнила правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 23.07.2022г., че с процесната заповед трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ, считано от **.**.***** г., след извършено на **.**.**** г. около 10:00 часа на състояла се след изрична покана среща в кабинета на началника на РУО, надлежно връчване на предизвестие при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели.

В аспекта на изложеното до тук, се налага извод, че по делото не се спори относно това, че по силата на сключено с Регионалния инспекторат на образованието – К.

Допълнително споразумение № РД 08-90/14.04.**** г., между ищцата Н. Д. К. на длъжност „д.“ и ответното в производството С.„ Й.“ –К. са възникнали от конкурс трудови правоотношения /чл.89 и сл. от КТ/. Не се спори и относно това, че считано от 23.07.2022 г. ищцата се е възползвала от правото си на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, и такава й е отпусната на основание чл.68, ал.1 от КСО /писмо с вх.№00-00-82/24.07.2***г. на НОИ, ТП- Кърджали/. Не е спорно в производството и обстоятелството, че въз основа на легитимно посоченото правно основание по чл.328, ал.1,т.10 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на длъжност д. на С. „Й.“, считано от 05.11.**** г., е издадена и й е връчена лично на 13.11.**** г. Заповед № РДА 08-*** от **.**.**** г. на Началника на РУО- Кърджали.

Всъщност спорно в производството е само обстоятелството, обусловено от релевираните във въззивното производство от жалбодателката оплаквания, дали процесното Предизвестие с изх.№ 0Д02-***/**.**.**** г., подписано с КЕП от Началника на РУО- Кърджали с правно основание чл.328, ал.1 от КТ за прекратяване на трудовия договор на ищцата на длъжност „д.“, е достигнало до адресата му –ищцата Н. Д. К., при развити доводи, че процесното предизвестие като електронен документ не е съществувало на посочената в производството дата -**.**.**** г. и час – 10:00 часа; че от събраните в производството показания на свидетелите И. и Б., които останали не анализирани в цялост и 3 не било съобразено естеството им, като дадени от заинтересовани от изхода на спора лица не се установявало обстоятелството, че процесното предизвестие е достигнало до К.; а и, че характерът на срещата, провела се с ищцата в кабинета на началника на РУО- Кърджали на **.**.**** г. е била от друго естество, но не и за връчване на предизвестие за прекратяване на трудовия й договор.

За да отговори на основния във въззивното производство въпрос, съдът съобрази, че по делото е представено и прието като писмено доказателство на хартиен носител електронен документ - Предизвестие с изх.№ 0Д02-****/**.**.****г. на Началника на РУО- Кърджали.

Предвид разпоредбата на чл.184, ал.1, предл.1 от ГПК, в гражданския процес съществува възможността електронен документ да бъде представян като писмено доказателство писмен документ и притежава идентична на него доказателствена сила. В настоящото производство нито формалната, нито материалната доказателствена сила на приетото процесно писмено доказателство, бяха оспорени по реда на ГПК.

От прочита на така надлежно прието писмено доказателство-предизвестие, се налага извода, че същото е от дата **.**.**** г., подписано е с КЕП /квалифициран електронен подпис, по смисъла на т.12 на чл. 3 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г./ от Началника на РУО- Кърджали А. К. К., адресирано е до ищцата в първоинстанционното производство- жалбодател в настоящото Н. Д. К., в качеството й на „д.“ на ответното С. „Й.“, гр. К., и с него същата се уведомява, че поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, трудовото й правоотношение ще бъде прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ, след изтичане на два месеца, съгласно чл.326, ал.2 от КТ, като срокът на предизвестието започва да тече от следващия получаването му ден. Към така представеното писмено доказателство, възпроизвеждащо електронния документ, обективиращ в казуса електронно изявление за факт с правно значение – изготвено предизвестие, в същия вид – на хартиен носител е приобщено по делото и извлечение от деловодна система EVENTIS RZ, ползвана от РУО- Кърджали, уеб базирана на ел.адрес https://eventis-rio-kardzhali.mon.bg, установяващо, че писмо 0Д02*****.**.**** г. е изготвено от С. И. на **.**.**** г. в 09:07:20 часа и е подписано от А. К. на **.**.**** г. в 09:29:14 часа. Казаното пък обосновава извода, че на **.**.**** г. в 09 часа, 20 минути и 14 секунди, електронният документ- процесното предизвестие, изготвено от свидетелят С. И., заемаща към тази дата длъжността „***“, е съществувал и е бил подписан от Началника на РУО- Кърджали преди 10:00 часа- момента на срещата, провела се след нарочна покана с д. К. в кабинета на този началник.

Констатирайки наличието на процесното предизвестие в правния мир, следва в производството да се даде отговор и на изрично поставения във въззивната жалба въпрос, дали така съществуващото предизвестие е било сведено до знанието К. и/или то й е било връчено. Не е спорно между страните, че след изрична покана за среща, в кабинета на началника на РУО-Кърджали на **.**.**** г. около 10:00 часа се е състояла среща между А.

К. и ищцата в първоинстанцинното производство, жалбодател в настоящото Н. К., в качеството й на д. на С. „Й.“ -К..

4

Според ищцата на тази среща били само двете с К. и същата се опитала да й окаже натиск да назначи конкретно лице на определена длъжност в училището, на което била ***, че тя отказала и срещата продължила броени минути, след което тя напуснала мълчаливо кабинета, виждайки пред него само т. Б..

Според началника К., срещата била инициирана от нея самата с една единствена цел – да връчи на К. процесното предизвестие.

В този аспект по делото в приетото процесно предизвестие е посочено, че същото е връчено на адресата К. при отказ, оформен с подписите на свидетелите: Н.Б.- т., к., д. в 10:10 часа и С. И. – с. на **.****** г. в 10:10 часа. Анализът на събраните в производството свидетелски показания, дадени в производството /в частност на св. Б. и св. И., които съдът кредитира, като намира твърдяната им заинтересованост от изхода на спора за не непосредствена/, а и при съпоставката им с обсъденото вече извлечение от деловодна система EVENTIS RZ, ползвана от институцията, се налага следния фактически извод - на **.**.**** г. Н. на РУО- Кърджали А. К. в началото на работното време в 09:00 часа, поискала от с. на институцията С. И. за изготви писмено предизвестие за прекратяване на трудовия договор на Н. К.. В 09:07:20 часа деловодната система регистрирала предизвестието като изготвено, и го препратила като задача за подпис към началника на институцията К., която го подписал в 09:29:14 часа. След положения подпис системата поставила номер на същото и след разпечатването му на хартиен носител с поставена заверка за идентичност с електронно подписания документ, служителката И. го занесла на К., която й съобщила, че в 10:00 часа е поканила на среща К., и помолила И., ведно с т. на институцията Б., която също била запозната с обстоятелството, че насрочената среща с К. е за връчване на предизвестието й, да бъдат на разположение. След този разговор И. не се прибрала в стаята си, а отишла в заседателната зала, в която се влизало от приемната-стаята на т. и си направила кафе. К. пристигнала навреме, но срещата в стаята на на. на РУО била кратка, първа от стаята с бърза крачка излязла К., след нея вървяла К., която държала документ и я молила да се върне и да го подпише. И св. Б., която била в приемната, в която се провел този разговор, и св. И., която била в заседателната зала при отворена към приемната врата, възприели отговора на К., че няма да подпише нищо. Влизайки в приемната И. видяла К. да тръгва по коридора към стълбите надолу, т. Б. да стои права в приемната, а н. К. да държи изготвеното по-рано от И. предизвестие, което К. подала на Б. и И., и те подписали като свидетели на така осъществилия се отказ.