Решение № 155 от 07.06.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Варна , 07.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20203100901145 по описа за 2020 година

Производството е образувано по предявени от „Уинд Парк Каварна Уест“ЕООД, ЕИК 175339154, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“България“ 51 Б, ет.4, срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл.

Варненчик“, № 258, Варна Тауърс – Г, обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 и сл. ЗЕВИ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати:

- сумата 134843.75 лв. с ДДС, представляваща дължима и незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от собствената на ищеца ВяЕЦ „Г1“ и „Г2“, през м. октомври 2017 г., обективирана във фактура № 164/13.11.2017 г. и Дебитно известие 165/30.11.2017г. към нея, дължима по силата на Договор изкупуване № 56/20.06.2008 г. и сумата 37868.55 лв., обезщетение забава за периода 01.01.2018г. – 11.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 12.10.2020г. до окончателното изплащане;

- сумата 108556.21 лв. с ДДС, представляваща дължима и незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от собствената на ищеца ВяЕЦ „Г1“ и „Г2“, през м. ноември 2017 г., обективирана във фактура № 166/30.11.2017 г., дължима по силата на Договор 1 изкупуване № 56/20.06.2008 г. и сумата 30486.27 лв., обезщетение забава за периода 01.01.2018г. – 11.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 12.10.2020г. до окончателното изплащане;

- сумата 186.85 лв. с ДДС, представляваща дължима и незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от собствената на ищеца ВяЕЦ „Г1“ и „Г2“, през м. ноември 2017 г., обективирана във фактура № 168/12.12.2017 г., дължима по силата на Договор изкупуване № 56/20.06.2008 г. и сумата 52.52 лв., обезщетение забава за периода 01.01.2018г. – 11.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 12.10.2020г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че е собственик на ВяЕЦ, която е присъединена към мрежата, по силата на Договор от 22.03.2007г. и за изкупуване на произведената енергия е сключен с ответника Договор № 56/20.06.2008 г., по силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011 г.

Сочи, че през м. октомври 2017 г. ищецът произвел и доставил на ответника енергия в размер на 650.546 МВтЧ, за която е издадена фактура № 164/13.11.2017 г., на стойност 12145.80 лв., с ДДС, изчислена по цена за излишък, тъй като централата е работила при надхвърлен праг от 2000 мВч нетно специфично производство, но без да е достигнала 2250 ефективни часа и без да е достигнала прага от 2300 МВч нетно специфично производство.

След издаване на фактурата ищецът е произвел ел.енергия, с която през м. ноември е достигнал прагът от 2250 часа, без да е достигнала прага от 2300 МВч нетно специфично производство, поради което е издал Дебитно известие 165/30.11.2017г. към фактурата за сумата от 134843.75 лева, с които е коригирал продажната цена за излишък до размера на преференциалната цена по т. 1.7. от Решение СП-1, а именно 188.29 лв./МВч. и която стойност е останала незаплатена от ответника. През м. ноември 2017г. централата е произвела и доставила на ответника енергия в размер на 549.454 МВтЧ, за която е издадена фактура № 166/30.09.2017 г., на стойност 120466.43 лв., с ДДС, като продажната цена за количеството от 349.454 МВтЧ е 188.29 2 лв./МВтЧ, а за количеството от 200.000 МВтЧ е остойностено по преференциална цена от 172.95 лв./МВтЧ., приложима цена след надхвърляне на 2250 ч. работа и преди достигане на 2300 МВтЧ нетно специфично производство, от която ответникът е заплатил само 11910.22 лева. Излага, че стойността била изчислена по този начин, тъй като през месеца централата е работила под 2250 часа при надхвърлен праг от 2000 МВтЧ НСП, след което надмината 2250 часа работа, без да е достигнат прагът от 2300 МВтЧ НСП. В края на м.ноември 2017г. централата е произвела и доставила на ответника енергия в размер на 8.620 МВтЧ, за която е издадена фактура № № 168/12.12.2017 г., на стойност 186.65 лв., с ДДС, изчислена по цена за излишък, тъй като количеството е произведено след като централата е достигнала 2250 часа работа и прага от 2300 КВч нетно специфично производство, която стойност ответникът не е заплатил. Излага, че ответникът е изпаднал в забава по отношение на претендираните суми и дължи обезщетение за това до предявяването на иска, което възлиза на втората искова претенция. Излага анализ на нормативната и поднормативна уредба, която счита за приложима към процесното правоотношение. Прави искане съдът да се произнесе инцидентно по валидността на Решение СП5/28.03.2019г. по реда на косвения съдебен контрол на основание чл.17 от ГПК. Твърди, че с оглед отмяната на Решение СП-1/31.07.2015г. и нищожността на решение СП-5/28.03.2019г. на КЕВР, не съществува друг механизъм за заплащане или цени различни от преференциалните до размера на първоначално предвидения праг от 2250 часа, определен с Решение Ц-10.

При липса на определено от КЕВР нетно специфично производство, цялото количество ел.енергия до достигане на 2250 ефективни часа подлежи на изкупуване по преференциална цена.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в който оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че между страните за процесния период е приложима преференциалната цена, определена с Решение № Ц-10/30.03.2011 г., която счита, че се дължи за количествата енергия до размера на нетното специфично производство, въз основа на което са определени преференциалните цени, а количествата надхвърлящи това производство – по цена на излишък на балансиращия пазар. Твърди, че именно така е изкупено и заплатено на ищеца процесното количество, което 3 от своя страна е продадено на „НЕК“ ЕАД, в съответствие със задължението вменено с разпоредбата на чл. 94 ЗЕ. От своя страна излага анализ на развитието на нормативната уредба, касаеща процесните отношения и сочи, че с последното изменение и допълнение на ЗЕВИ, общественият доставчик, съответно крайните снабдители, са задължени да изкупуват произведената ел. енергия по преференциална цена до достигане размера на нетното специфично производство, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата надхвърлящи това производство – по цени за излишък. Излага, че ищецът сам е определил принадлежността на централата си към категорията ВяЕЦ, работещи до 2250 часа и по този начин е получил за производството си от началото на календарната 2017г. преференциалната цена, съответстваща на тази категория. Дали централата изработва до 2250 ефективни часа годишно или изработва над този праг, е от значение само за определяне на това коя от двете преференциални цени се прилага – тази по т. 8 или по т. 9 от Решение Ц-10. Прагът, след който не се дължи преференциална цена за произведената енергия, е съответстващото за категорията нетно специфични производство (НСП), а не ефективните часове за ценовата категория. Оспорва начина на изчисляване на стойността на произведеното количество енергия и сочи, че процесното количество енергия е било заплатено на ищеца по цена на излишък на балансиращия пазар, определена от „ЕСО“ ЕАД. Счита, че за ищеца не е налице правен интерес от оспорване на Решение СП-5, тъй като заплащането по цена за излишък на произведената енергия след достигане на съответното НСП призтича от приложението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ и съответното решение, с което е определена преференциалната цена – в случая Решение Ц-10. В условията на евентуалност са изложени съображения за валидност и законосъобразност на решението.

В срока по чл. 372 ГПК, ищецът в допълнителна искова молба поддържа становището си и оспорва твърденията на ответника. Излага, че приложимостта на двете преференциални цени по т. 1.7. и т. 1.8. от Решение СП-1 произтича от клаузата на чл.18.ал.4 от сключения между страните договор за продажба, в която е постигнато съгласие енергията да се изкупува и по двете преференциални цени. В този смисъл е била и търговската практика между страните до 2015г., когато НЕК неоснователно и 4 незаконосъобразно е отказал да закупува произведената енергия по съображения за неприложимост на двете преференциални цени за една и съща ВяЕЦ. Незаконосъобразното поведение на НЕК не може да дерогира законовите задължения на ответника по договора. Обстоятелството, че след сключването на договора с Решение СП-1 и последвалото Решение СП-5 се установява праг на НСП, който ограничава изкупуването по преференциална цена преди достигане на 2250 ч., не променя уговорката между страните, че ще се прилагат и двете преференциални цени. Поддържа, че е юридически възможно ВяЕЦ да попада и под двете групи производители на ел.енергия, работещи в рамките на една календарна година, като е цитирана съдебна практика.

В срока по чл. 373 ГПК, ответникът в допълнителен отговор, поддържа становището си, изложено в отговора и сочи съдебна практика, приемаща за неоснователно твърдението, че по отношение на един и същи производител на ел. енергия могат да се прилагат двете категории преференциални цени.

Излага, че отношенията по изкупуване на ел.енергия се регулират от специални императивни норми, които ограничават свободата на договарянето в името на обществения интерес в частност по отношение на цената, в какъвто смисъл е и обективираното в договора съгласие на страните да заместват изрично уговорените параметри със съдържание, наложено с бъдещи нормативни промени (чл.2, ал.2, чл.18, ал.2, чл.38). Действително в договорните отношения между страните са прилагани последователно двете преференциални цени, но тъй като тази практика не е противоречала на приложимия закон, който към този момент не ограничава продажбата по преференциална цена до определен нормативно праг. Така са се развили и отношенията между страните до 24.07.2015г., когато законодателно е наложена принципна промяна в правоотношението, въведена с чл.31, ал.5 от ЗЕВИ. Поддържа, че Решение СП-5/28.03.2019г. не е от преюдициално значение за изхода на спора, тъй като нито определя НСП, нито количество енергия, което се изкупува по преференциални цени, поради което искането за осъществяване на инцидентен контрол на административния акт е недопустимо.

Третото лице – помагач „Национална електрическа компания“ ЕАД изразява писмено становище, в което оспорва предявените искове като 5 неоснователни, а в условията на евентуалност като погасени по давност.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

С протоколно определение от 28.05.2021г. на основание чл. 146, т. 3 и 4 ГПК са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата следните обстоятелства: - ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници – ВяЕЦ, която е въведена в експлоатация и присъединена към енергопреносната мрежа; - ответникът е краен снабдител с електрическа енергия; - между страните е налице валидно облигационно правоотношение, по силата на Договор № 56/20.06.2008 г.; - процесното количество енергия е доставено и продадено на ответника; - ответникът е продал на обществения доставчик „НЕК“ЕАД процесните количества ел.енергия на цената, на която ги е купил от ищеца; - до началното на процесния период ищецът е продавал на ответника енергия по преференциална цена 188.29 лв./МВч; - произведеното от ищеца за процесния период количество енергия е остойностено от ответника по цени на излишък, поради достигане на нетно специфично производство от 2000 МВтЧ; издадените от ищеца фактури са получени от ответника, като заплатена е стойност на енергията по цени за излишък.