Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4159 от 30.06.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 10961/2024
Вид
Решение № 4159
Подписан
30.06.2025
В сила
06.10.2025
Състав
Иванина Иванова Пъстракова, Мила Гочева Димова, Димитър Куртев Демирев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4159 гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Димитър К. Демирев

Мила Г. Димова при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20241100510961 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Й. А. Б., ищец в първоинстанционното производство, действаща чрез законните си представители- А. Б. Б. и М. С. Б., двамата чрез процесуален представител адв. Р. П., срещу Решение №9862/23.05.2024 г., постановено по гр. д.

№148/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 120 с-в.

С горецитираното решение Детска градина №107 “Бон-бон” и Столична община- район “Красно село” са осъдени да заплатят при условията солидарност на Й. Б., действаща чрез законните си представители А. Б. и М.

Б., на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 600 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на претърпян инцидент на територията на детското заведение Детска градина №107 “Бон-бон” на 16.06.2022 г., като искът е отхвърлен за разликата над уважената сума до първоначално претендирания размер от 5000 лв.

Решението се обжалва в частта, с която предявеният от ищцатавъззивник иск е отхвърлен за горницата над 600 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв. Във въззивната жалба се застъпва становище за неправилност на постановения съдебен акт поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд, както и поради необоснованост. Въззивникът счита 1 за неправилен изводът на районния съд, че при случилия се инцидентпадането от дървото, е получено единствено травматично увреждане в областта на главата. От събраните по делото гласни доказателства, свидетелските показания на св. В.С., св. В.К. и св. Ж. П., се установявало, че пострадалата е наранила не само главата си, но и седалищните си части.

Изразено е несъгласие и с извода на съда, че отговорността на ответниците следва да бъде ангажирана единствено за действията или бездействията на учителя от първа смяна и медицинската сестра, тъй като пропуски са били допуснати от всички служители, в т.ч. и учител от втора смяна, помощниквъзпитател и директор, които са се грижили за групата през деня на инцидента. Въззивникът изразява несъгласие и с така определения размер на обезщетението за неимуществени вреди поради несъответствието му с абстрактния критерий за справедливост. Изготвената по делото медицинска експертиза установила, че се касае за наранявания, получени в рамките на твърдения ден- 16.06.2022 г., като вещото лице е посочило, че има основание да се направи извод, че травмите, установени по тялото на делото са получени на територията на детската градина. Несъвкупното анализиране на доказателствата от страна на районния съд довело и до погрешния извод, че експертното заключение не се подкрепя от останалия доказателствен материал, доколкото всички разпитани свидетели потвърдили за наличието на червени петна кръв по спалното бельо и пижама на детето, както и по чаршафите на леглото. Житейската логика налагала извода, че идентичните петна кръв, намиращи се по пижамата, чаршафите, дрехите и бельото, са резултат от едно и също обстоятелство, а именно наличието на порезна рана на седалищните части на детето, която е била констатирана при медицинския преглед и е описана в медицинската документация, приета като доказателство по делото. Невярно било заявеното от свидетелката В.К., че събличането на децата не попада в трудовите й задължения, доколкото именно обратното се установявало от приетата по делото длъжностна характеристика на служителя, от която било видно, че тя отговаря съвместно с учителя за здравето на децата, участва в събличането и обличането им, като ги съветва и подпомага в самообслужването. Помощник-възпитателят следвало да оправя леглата на децата след сън. Поддържа се становище, че ако помощниквъзпитателката бе изпълнила стриктно задълженията си, то тя би установила както наличието на рана в областта на седалището на детето при преобличането му, така и наличието на кръв по чаршафите и пижамата.

Детската градина следвало да носи отговорност и за неизпълнението на тези задължения, но районният съд неправилно приел, че тези бездействия не съставляват нарушения. В жалба се изтъква, че показанията, дадени от медицинската сестра В.С. били противоречиви и от тях не ставало ясно колко време детето е било при нея, какво е било състоянието му и дали се е успокоило. В процесния случай предвид характера на инцидента медицинската сестра следвало да съблече и прегледа детето, тъй като е била налице основателна причина да се предполага за настъпили травматични 2 увреждания, освен тези за които детето се е оплакало в областта на главата.

Щом е нямало видима травма на соченото от детето място, медицинското лице следвало да провери дали няма и друга причина за плача. Поредният пропуск на персонала се изразявал в допускането на детето до допълнителни физически активности- йога и танци, които можело да влошат получените травми. В жалбата се акцентира, че противно на приетото от съда, по делото са събрани достатъчно доказателства установяващи причинната връзка между падането от дървото и получените травми в седалищната част на детето. В тази връзка се сочи, че макар и от техническата експертиза да не се вижда точният момент на падане и настъпване на удара, то се установява, че децата, включително и Й. се катерят по дървото, след което в кадър се вижда как тя плаче и е настъпила суматоха у децата около нея. Неясно оставало как съдът е направил преценка кои доказателства да кредитира и защо, като неясно липсвали мотиви защо съдът преценява, че медицинската експертиза не се подкрепя от останалите доказателства по делото. При тези съображения в жалбата се излагат доводи за установеност на причинната връзка по отношение на начина, по който са получени всички наранявания на Й. Б., а именно при падането на дървото, докато е била на територията на детската градина, както и неизпълнението на законовите задължения на работещите в заведението служители, поради което се моли решението в обжалваната част да бъде отменено, а предявеният иск да бъде уважен в цялост.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззивната жалба от Столична община, ответник в първоинстанционното производство, с който се оспорва нейната основателност. Въззиваемата страна счита, че съдът правилно е приел за недоказана причинната връзка между падането от дървото и получените травми в областта на седалището. Поддържа, че от свидетелските показания било видно, че детето не е индикирало за наличие на дискомфорт и неудобство в тази част на дялото, а напротив- играело е, било е спокойно през цялото време, в съзнание, говорело и тичало. Правилно и справедливо бил определен и размерът на обезщетение за неимуществени вреди. Смята решението за правилно, поради което моли да бъде потвърдено от настоящата инстанция.

По жалбата е постъпил и отговор от Детска градина №107 “Бон-бон”, в който също е изразено становище за неоснователност на жалбата. Изложени са съображения, че детето през целия ден не е дало индикации за проблем, свързан със здравословното и физиологичното състояние, за наличие на рана или неразположение. Поддържа се, че детето се е оплакало единствено от удар на главата, поради което и медицинската сестра е извършила преглед само на тази част от тялото. Изтъква, че падане от дървото не е имало. Учителите също не установили наличието на проблем, за който да бъдат уведомени родителите. Процесната рана била установена от последните едва четири часа след напускането на детето от детската градина, когато е било предадено на баба си. Не било вярно твърдението, че спрямо деццата не са били полагани дължимите грижи от страна на медицинската сестра, както и че с поведението 3 си същата е нарушила медицинските стандарти, като въззиваемият отново отбелязва, че медицинското лице е извършило преглед. Не било достоверно твърдението, че детето се е качвало на дървото, тъй като разследващите органи не били установили подобно обстоятелство, а и от събраните по делото доказателство не можело да се направи такъв еднозначен извод. Въззиваемата страна не е съгласна и с оплакването, че персоналът на детската градина е проявил небрежност по време на събличане на детето за сън, тъй като нямало как да се установи, че детето има наранявания, ако само то не индикира болков синтрол. Счита, че решението в обжалваната част е правилно, поради което моли да бъде потвърдено.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

За да постанови решението си, Софийски районен съд е приел за установено, че малолетното дете Й. е претърпяло инцидент, при който след игра около дърво, намиращо се в двора на детската градина, се е наранило в областта на главата. Съдът е приел, че ответниците като работодатели на лица, които е следвало да упражнят контрол и наблюдение и са отговаряли за здравето на детето, не са изпълнили своите задължения в пълен обем, не са положили дължимите грижи да осъществят надзор над детето, не е извършен обстоен медицински преглед и не е съобщено своевременно на родителите за инцидента. Съдът е приел, че отговорността на служителите не следва да бъде ангажирана за получената рана в областта на седалището, тъй като по делото не са събрани преки доказателства, че същата е получена на територията на заведението. Намерил е за отговарящо на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД обезщетение в размер на 600 лв., доколкото вредите се изразяват единствено в претърпени болки и страдания от удар по главата, който е счел за преминал бързо, в течение на самия ден за няколко часа.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол съобразно задължителните разрешения, постановени с Тълкувателно решение №1/2013 г. тълк.д. №1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира от фактическа и правна страна следното.

Между страните не се спори, че към датата на инцидента 16.06.2022 г. Й.

Б. е била записана в III група в ДГ №107 “Бон-Бон”. Не се спори, а и от представените по делото длъжностни характеристики (л. 59- л. 81 от първоинстанционното дело) се установява, че учителите и помощник4 възпитателите, които са служители на детското заведение, имат задължения по отглеждане, възпитание, опазване на живота и здравето на децата, включително и през време на организираните допълнителни форми на педагогическо взаимодействие, игра, почивка и дейности по избор на детето.

Безспорно е и, че възпитателят има задължение да предоставя навременна, вярна и конструктивна информация за резултатите на децата. Страните не спорят, че на посочената дата е настъпил инцидент, при който Й. Б. е ударила главата си и вследствие на това е претърпяла болки и страдания.

Спорът, пренесен пред въззивната инстанция, се концентрира върху въпросите относно начина на получаване на уврежданията, респ. дали детето се е катерило и паднало от находящото се в двора на детската градина дърво, кои от констатираните на следващия ден от лекарите травматични увреждания са били са получени, докато детето е било в заведението, както и дали така определеното обезщетение отговаря на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

В съдебната практика (вж. - ППВС №7/1958 г., ППВС №4/1961 г., ППВС №9/1966 г., ППВС №4/1975 г., ТР №59/1974 г. на ОСГК, реш. № 465/28.12.2012 г. по гр.д. №1157/2011 г.,IV г.о., реш. №142/05.06.2013 г. по гр.д. №419/2012 г.,IV г.о., реш. № 503/21.07.2010 г. по гр.д. № 1069/2009 г., III г.о., реш. № 141/08.01.2021 г. по гр. д. № 3052/2019 г., IV г.о.,реш. № 63/ 01.03.2016 г. по гр.д. № 4885/2015 г., ІV г.о. и др.) е изяснено, че отговорността по чл. 49 ЗЗД на лицата, възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия; тази отговорност е безвиновна, има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с работата физически лица; възложителят може да се освободи от отговорност само ако докаже, че увреждането не е причинено виновно от изпълнителя, или че вредата не е настъпила от дейност, осъществявана при или по повод изпълнението на възложената работа.