Решение № 14 от 25.01.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Пазарджик, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илиана Г. Димитрова Васева като разгледа докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева Търговско дело № 20235200900229 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър.

Обжалва се отказ на длъжностно лице от Агенцията по вписванията, постановен на 11.12.2023 г. по заявление, подадено на 08.12.2023 г. за вписване по партидата на „Сик пауър“ ЕООД-гр.Велинград на „заличаване на прокура“ по заявление, подадено от името на прокуриста С. В. К..

А. М. Н..

Жалбата е подадена в законния срок от упълномощения по надлежния ред от лицето, по чието заявление е постановен отказа адвокат А. М. Н. с оплаквания, че отказът е незаконосъобразен и с искане да бъде отменен, като се дадат от съда указания за извършване на поисканото вписване.

Жалбата е неоснователна.

Отказът да бъде вписано обстоятелството прекратяване на прокура, съответно – да бъде заличен като прокурист на дружеството

С. В. К., е мотивиран от длъжностното лице по регистрацията с два основни аргумента – непредставяне на доказателства за извършено оттегляне на упълномощаването на прокуриста, което да е направено от търговеца, както изисква чл. 25,ал.1 от ТЗ и подаване на заявлението от самия прокурист, който не бил овластен за това.

Съдът споделя и двата довода за постановения отказ, като счита от една страна, че прекратяването на упълномощаването на прокуриста не може да стане с негово едностранно волеизявление, след като това не е предвидено в разпоредбата на чл.25 от ТЗ, която е специална по отношение на чл.41 ЗЗД, предвиждащ отказа от пълномощие като основание за неговото прекратяване. Тук е неуместно да се прави т. нар. „корективно тълкуване“ на чл.25 от ТЗ и да се разширяват основанията за прекратяване упълномощаването на 1 прокуриста, като се включи възможността това да става по негова едностранна воля, чрез отказ от упълномощаването.Не е вярно, че с невъзможността да се откаже сам от упълномощаването, прокурисът е принуден да продължава да изпълнява задължения, които не желае и/или среща трудности на изпълнява по обективни причини, които подробно се описват в жалбата. Едностранната сделка по упълномощаването му от търговеца и договорът за възлагане на прокура са две отделни правоотношения. Така че ако желае да прекрати двустранното облигационно отношение с търговеца и стори това по предвидения в закона ред, прокуристът вече няма да бъде задължен във вътрешните им правоотношения да извърша каквото и да било от възложеното му по-рано с договора. Дори тогава обаче, при действащата парва уредба, не би могъл да заяви сам за вписване заличаването си като прокурист, защото това е в изключителните правомощия на търговеца.

Според проф. Ангел Калайджиев, „Търговско право, обща част“, Трето преработено и допълнено издание, De lege ferenda е препоръчително създаването на разпоредба, подобна на чл. 141,ал.5 от ТЗ. Посочената обаче не може да се приложи по аналогия, поради специфичните характеристики на прокурата като институт от търговското право. Подобна разпоредба би следвало да се синхронизира и с действащата норма на чл. 25 ТЗ. Но до евентуалното приемане на такава, съдът следва да се съобрази с даденото от законодателя разрешение, че вписването на обстоятелството – прекратяване на упълномощаването на прокуриста може да се извърши по заявление на законния представител на дружеството.

Това вписване няма конститутивно, а само оповестително действие и е логично законният представител на дружеството да го заяви само тогава, когато е убеден, че прокурата е прекратена, защото от момента на вписването, прекратяването ще има сила за третите лица.

В конкретния случай прокуристът дори не се позовава на изявление за отказ от прокура, което да е достигнало до законния представител на търговеца, а представя само едностранна декларация, която не е адресирана до никого, нито е била изпратена и връчена на дружеството. Да се впише при тези обстоятелства заличаването му като прокурист би създало предпоставки за застрашаване интересите на търговеца и правна несигурност в отношенията му с третите лица.

Гореизложеното води до извод, че обжалваният отказ следва да бъде потвърден от съда.

Искането за присъждане на разноски в полза на Агенцията по вписванията, направено в подадения отговор на жалбата е неоснователно. Производството по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ има охранителен характер по смисъла на чл. 530 ГПК и Агенцията по вписванията няма качеството на страна в това производство, като всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея (подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда), са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност. А по отношение на всяко едно охранително производство, без изключение следва да се прилагат общите правила, предвидени в Глава 49-та на ГПК. Правилото на чл. 541 ГПК предвижда, че разноските в охранителното производство са за сметка на единствената страна в него, т. е. за молителя. Обратното на 2 спорните производства, в които отговорността за разноските се присъждат според изхода от правния спор.

Неоснователно в тази връзка е позоваването на Агенцията по вписванията на новата ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, според която в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс. Тази норма не е съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и е резултат от несъвършенството на обнародваните в ДВ бр. 105/2020 г. законодателни промени в ЗТРРЮЛНЦ, поради което същата следва да бъде прилагана корективно с оглед общата за всички охранителни производства норма на чл. 541 ГПК. Самата норма е препращаща, поради което няма как да дерогира действието на чл. 541 ГПК, въпреки специалният характер на ЗЮЛНЦ и на уреденото в него производство. "По реда на ГПК" ще рече в случая, че разноските остават за сметка на заявителя в регистърното производство, който е и жалбоподател в настоящото, дори при отмяна на отказа, а Агенцията няма право на възнаграждение за юрисконсулт за изготвяне на отговор и пр., в изпълнение на възложената й от закона компетентност като орган, пред който се осъществява регистърното производство, а не - като страна в спорно съдебно производство.

По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА отказа под №20231208172450/11.12.2023 г., постановен от длъжностно лице по регистрацията от Агенция по вписванията по заявление с същия вх. № от 08.12.2023 г. за вписване на промяна в обстоятелствата по партидата на „Сик пауър“ ЕООД-гр.Велинград.

Отхвърля искането на Агенция по вписванията за присъждане на разноски за производството /юрисконсултско възнаграждение/.

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и на Агенция по вписванията пред Пловдивския апелативен съд.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________

3