Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 122 от 13.01.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 8424/2021
Вид
Решение № 122
Подписан
13.01.2022
В сила
29.01.2022
Състав
Доника Илиева Тарева Пехливанова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ от 24.01.2022 г., към Решение № 122/13.01.2022 г., постановено по АНД № 8424/2021 г. по описа на ПРС, 25 н.с.

Производството е по реда на чл. 375 и следващите от НПК.

С Постановление с вх. № 81484 от 31.12.2021 г. по описа на РСПловдив, РП-Пловдив е внесла в РС-Пловдив материалите по досъдебно производство № 1917/2020 г. по описа на Сектор „Разследване на престъпления по транспорта“ при ОД на МВР, град Пловдив, водено срещу обвиняемия Д. Л. С., ЕГН: ********** за това, че: на 15.01.2020 год. в гр. Пловдив, при управляване на моторно превозно средство – автобус марка „Ман“ модел „Лайънс Сити“ с регистрационен № *** е нарушил правилата за движение:

- чл.20 ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, - чл.68 ал.2 от ЗДвП – „ Водачът на пътното превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници е длъжен да осигурява възможност за безопасно качване и слизане на пътниците“, и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на М. Н. Д.

ЕГН **********, изразяваща се в счупване на лявата седалищна кост (счупване на долното рамо на лявата срамна кост), довело до трайно затрудняване движенията на левия долен крайник – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2-ро вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3-то от НК.

В съдебно заседание представителят на РП-Пловдив поддържа горното предложение, като изразява становище, че обвинението е доказано по несъмнен начин и са налице предпоставките на чл. 78а НК за освобождаване на обвиняемия С. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, като предлага на същия да бъде наложено административно наказание в минимален размер, без същият да бъде лишаван от право да управлява МПС.

Обвиняемият, Д. Л. С., не оспорва обвинението, признава вината си и моли за справедливо наказание.

Неговият защитник, адв. В. В., също не оспорва обвинителната теза и моли спрямо подзащитния му да бъде постановено решение, с което да му се наложи минимално административно наказание.

От фактическа страна се установява следното:

Обвиняемият, Д. Л. С., е роден на ***г. в ..., ***, български гражданин, средно образование, женен, работи като ***, неосъждан, с настоящ адрес: ... и адрес за призоваване: ....

1

Обвиняемият Д. Л. С. бил правоспособен водач на моторно превозно средство, с придобити категории С, В, DE, M, D, АМ, ТКТ, BE, CE и притежавал валидно СУМПС № ..., издадено на 11.01.2012 г. от МВР Пловдив /валидно до 11.01.2022 г./.

Съгласно трудов договор № ... г. обвиняемият С. работел като *** на а... в градския транспорт към дружеството „Автобусни превози Пловдив“ ЕООД гр. Пловдив, представлявано от П. А. П. На 23.03.2017 г., обвиняемият бил запознат с длъжностната му характеристика като *** на автобус, която му била и връчена. При изпълнение на трудовите си задължения в градския транспорт, по редовна линия за обществен превоз на пътници, обвиняемият управлявал автобус марка „Ман“ модел „Лайънс Сити“ с регистрационен № *** /вкл. и на 15.01.2020 г./, който бил собственост на „Уникредит Лизинг“ ЕАД - клон Пловдив и ползван от „П. А. БГ“ ЕООД гр. Пловдив.

На 15.01.2020 г., след проверка за употреба на алкохол, която била отрицателна, в 15:12 часа, обвиняемият Д.С. започнал смяната си като *** на автобус марка „Ман“, модел „Лайънс Сити“ с регистрационен № ***, който се движел по маршрута на линия № 1 в гр. Пловдив. Като к. в автобуса била на смяна свидетелката Е. Д. Б. Около 17:15 часа, автобусът преминавал по ул.

“Македония“ в гр. Пловдив, като се движел със скорост 38 км/ч. Времето било сухо, светло и с ясна видимост. Като пътник в автобуса се возела свидетелката М. Н. Д.. Тя била правостояща, пред средна врата, наред с други правостоящи пътници. Приближавайки спирка № 41, намираща се на бул.“Македония“, № 55 в гр.Пловдив, свидетелката се приготвила да слиза, като застанала на площадката пред самата врата. Автобусът намалил скоростта си до 23 км/ч, като поради наличие на пречеща паркирана кола, обвиняемият С. спрял автобуса пред спирката, на пътното платно, тъй като не можел да влезе в разширението за автобуси. При отваряне на вратите на спрелия автобус от страна на ***а, вратата пред свидетелката Д. се открехнала съвсем леко около 30 см, след което се затворила. После се отворила изцяло. При това свидетелката М.Д. тръгнала да слиза и стъпила с десния си крак на асфалта. В този момент обаче, след 11 секундното си спиране, водачът С. потеглил с автобуса, несъобразявайки пътната обстановка, вкл. обстоятелството за съобразяване на движението на автобуса със слизащата пътничка Д., при което тя загубила равновесие и паднала напред и наляво на пътното платно, с лице на пътната настилка. При това настъпил удар в лявата част на тялото й и получила травматични увреждания.

При падането на жената се развикали хора и автобусът, който бил достигнал 6 км/ч, преустановил движението си 2 секунди след потеглянето. Виковете на хората предизвикали вниманието и на стоящия на спирката - свидетелят П. А.

И., който погледнал към мястото и видял падналата жена. Обвиняемият С. също отишъл до падналата жена, като видимо не видял наранявания. Тя не казала нищо и той останал с впечатлението, че е добре, извинил се в 2 присъствието на свидетеля И. и продължил движението си по маршрут.

Случайни хора помогнали на пострадалата да се изправи и с помощта на свидетеля И., тя седнала на спирката. Тогава свидетелката Д. се обадила от телефона си на дъщеря си да я вземе, тъй като не можела да ходи. Не било инициирано обаждане на телефон 112. Дъщерята на пострадалата я взела от спирката и я закарала в Спешен кабинет на УМБАЛ „Свети Георги“ гр.Пловдив, където била прегледана и й били направени изследвания, вкл. ренгеново. На медицинските лица им станало известно, че свидетелката Д. е пострадала при пътно- транспортно произшествие, при което сигнализирали в полицията. Така около 18:30 часа, на 15.01.2020год., в болничното заведение били изпратени свидетелите Г. Х. Х. и И. Н. Н.- п. с. от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр.Пловдив, които били на смяна за времето от 09:00 часа до 21:00 часа. На място посочените свидетели разговаряли с пострадалата, която им обяснила, че е паднала от автобус по линия № 1, поради прибързаното потегляне на водача по време на слизането й. За случая служителите изготвили докладна записка, която била повод за образуване на преписка в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр.Пловдив. Впоследствие, след 10 дни, поради непреминаващите болки, свидетелката Д. посетила ортопед и й била направено допълнително ренгеново изследване. По така образуваната преписка, от с. на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр.Пловдив - Г. Д., на 18.02.2020год. бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2020-1024-272, както и План- схема.

Настоящото наказателно производство било образувано, на основание чл.212 ал.1 от НПК, с Постановление на Районна прокуратура гр.Пловдив от 27.02.2020 г.

В хода на разследването била назначена съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, а впоследствие и повторна комплексна съдебно-медицинска експретиза по писмени данни - № П-132/2021год, /изготвена от д-р Б. П. - с. л. и д-р Д. П. - с. по о. и т/. Видно от заключението на повторната комплексна съдебно-медицинска експретиза на М. Н. Д. при цитираното по-горе настъпило ПТП на 15.01.2020 г. е било причинено: контузия в областта на лявата тазобедрена става; кръвонасядания на дясната длан и седалището вляво; охлузване на левия лакът; счупване на лявата седалищна кост (счупване на рамус инфериор осис пубис синистра - долното рамо на лявата срамна кост). Вещите лица сочат, че на дигностичната снимка от 15.01.2020 г. на лявата тазобедрена става много трудно се вижда неразместена фрактура рамус инфериор осис пубис синистра, което на пръв поглед е почти сигурно, че ще се пропусне. На следващата снимка след 10 дни, се вижда същата фрактура, на същото място, но с лека дислокация от 3-4 мм, която е станала в резултат на натоварване на крайника. Механизмът на причиняването на фрактурата (счупването) на рамус инфериор осис пубис синистра (счупване на долното рамо на лявата срамна кост) се е получило по индиректен механизъм- предаване на силата от травмата в областта на трохантерния масив през тазобедрената става към таза. Останалите травми:

3 кръвонасядания в областта на дясната длан и седалището вляво и охлузването на левия лакът са получени по директен механизъм и са резултат от падането върху пътната настилка. Счупването на долното рамо на лявата срамна кост е причинило на М. Н. Д. - трайно затрудняване на движението на левия долен крайник, по смисъла на чл.129 от НК, за повече от 30 дни (за около 2-3 месеца) от датата на травмата. Останалите травматични увреждания (кръвонасяданията и охлузването) са причинили на пострадалата М. Н. Д. болка и страдание, по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, за около 3-5 дни от датата на травмата.

За определяне механизма на произшествието и причините, довели до настъпването му е била назначена и изготвена Автотехническа експертиза, а впоследствие и повторна тройна Автотехническа експертиза. Съгласно заключението на вещите лица от тройната Автотехническа експертиза:

Автобус марка „Ман“ модел „Лайънс Сити“ с регистрационен № *** се движил по ул.“Македония“ със скорост 38 км/ч. При приближаването на спирка № 41 е намалил скоростта до 23 км/ч, след което автобусът се установил в състояние на покой - 0км/ч. Времето през което превозното средство е било в състояние на покой след първоначалното спиране, е 11 секунди. Автобусът отново е потеглил, достигайки скорост от 6 км/ч и 2 секунди по- късно отново преустановява движението си за период с продължителност 58 секунди, като след това автобусът е продължил движението си по маршрута. Според експертизата ударът е настъпил в лявата част на тялото на пътничката М. Н. Д.. В анализираната ситуация водачът на автобуса - Д. Л. С., е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, ако беше възприел правилно пътната обстановка и бе съобразил движението на автобус марка „Ман“ модел „Лайънс Сити“ със слизащите и качващите се в него пътници. От техническа гледна точка най-вероятен бил следният механизъм за настъпване на изследваното произшествие: На 15.01.2020 г., около 17:15 часа, на ул.“Македония“ в гр. Пловдив, М. Н. Д. е била пътник в автобус марка „Ман“ модел „Лайънс Сити“ с регистрационен № ***, управляван от водача Д. Л. С.

В района на автобусна спирка № 41 автобуса спрял на платното за движение за слизане и качване на пътници. След отварянето на вратите в района на автобусна спирка № 41, автобусът е потеглил, в момент когато М. Н. Д. е слизала през средната врата на автобуса и вече е била с десния си крак стъпила на асфалта, при което е загубила равновесие и е паднала напред и наляво с лице на пътната настилка. След падането на пътничката от автобуса той е спрял, след което е потеглил от зоната на местопроизшествието по обичайния си маршрут. Според експертите, причина за настъпилото произшествие в изследваната хипотеза е, че водачът на автобуса - Д. Л. С., не е възприел правилно пътната обстановка, при което не е съобразил движението на автобус марка „Ман“ модел „Лайънс Сити“ със слизащите и качващите се в него пътници. Автобус марка „Ман“ модел „Лайънс Сити“ може да потегли с отворени врати и затварящи се врати, ако системата за 4 ограничено потегляне на автобус с отворени врати е изключена. В компютъра на автобуса не се записват данни за разпломбирането на системата за ограничено потегляне на автобуса при отворени врати.

Предвид събраните доказателства било прието от органите на ДП, че настъпилото пътнотранспортно произшествие е в резултат на допуснати от обвиняемия Д. Л. С. нарушения на Закона за движение по пътищата и в частност на следните разпоредби:

- чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, - чл. 68, ал. 2 от ЗДвП - “Водачът на пътното превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници е длъжен да осигурява възможност за безопасно качване и слизане на пътниците“.